Решение № 364 от 25.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Несебър, 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100167 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на И. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Несебър, обл.Бургас, кв. „***, подадена чрез процесуалния й представител - адв. Паолина Рупчина от САК против „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 5 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 40023933005 от 28.02.2024г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 10 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, с което ответното дружество неоснователно се е обогатило.

Ищцата твърди, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 40023933005 от 28.02.2024г., по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 4000 лева, със срок на договора - 36 месеца, с падеж на първа погасителна вноска - 05.04.2024г. и падеж на последната вноска - 05.03.2027г., при ГПР - 48,87 % и ГЛП - 41 %. Сочи, че съгласно допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и чл. 5 от договора било уговорено, че кредитополучателят следва да заплати възнаграждение по допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 3160 лева и „Фаст“ в размер на 1800 лева в полза на кредитодателя. Заявява, че допълнителните услуги били в общ размер на 4960 лева, разсрочени за плащане на равни месечни вноски в размер на по 137.78 лева за срок от 36 месеца, при което общата погасителна месечна вноска по договора за кредит била в размер на 332.56 лева. Акцентира, че общата сума, която ищцата следвало да върне възлизала на 11972.20 лева. Излага съображения, че клаузата на чл. 6 от договора, уреждаща годишния лихвен процент е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като противоречаща на морала и добрите нрави и 1 поради това, че не била индивидуално уговорена с ищцата. Счита, че договореният лихвен процент надхвърля значително размера на законната лихва при определения от БНП основен лихвен процент за 2023г. и 10 пункта надбавка. Обръща внимание, че уговарянето на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Развива доводи, че клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като с нея се цели заобикаляне на закона. Изтъква, че предвиждането на допълнителни услуги прикрива истинската цел на клаузата, а именно увеличение възнаграждението на кредитора, което води до нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Акцентира, че възнаграждението за допълнителни услуги е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че правата, договорени от тези услуги не са упражнени от ищцата, поради което таксуването им е неоснователно и необосновано.

Навежда нищожност на клаузата и на основание чл. 143, т. 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Цитира съдебна практика. С тези доводи моли от съда да уважи предявените претенциите. Представя писмени доказателства. Моли на основание чл. 190 от ГПК ответникът да бъде задължен да представи намиращите се у него документи, удостоверяващи задълженията по процесния договор, ведно с общите условия към него. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С допълнителна молба вх.№ 2504 от 13.03.2025г., подадена от ищцата чрез процесуалния й представител в изпълнение указанията на съда, същата уточнява, че претендираната от нея сума в размер на 10 лева е по платен „допълнителен пакет услуги Фаст и Флекси“ към процесния договор за кредит. Заявява, че не може да посочи точно по кое перо каква сума е заплатила, тъй като е внасяла дължимите суми за главница, лихва и „допълнителен пакет услуги“ наведнъж. Сочи, че ответното дружество е разпределяло сумите по пера и тази информация се намира в счетоводството му.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, подаден чрез процесуалния им представител юрк. Ивета Тенева, с който се оспорват всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и възражения по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, като необосновани, неоснователни и недоказани. Не се спори, че между страните е сключен процесния договор. Излагат се съображения, че договорът е действителен при спазване на изискванията на чл 10, ал. 1 от ЗПК и чл.

11, ал. 1 от ЗПК. Заявява се, че в договора е посочен и ГПР, фиксиран като абсолютна процентна, като съгласно чл. 5.2. от Общите условия, представляващи неразделна част от договора, подписани от ищцата са посочени взетите предвид допускания, използване при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Установява се, че в чл. 5.2.2. от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на 2 договора. Ответното дружество счита, че твърдението в исковата молба относно нищожността на целия договор поради неправилното изчисляване на ГПР, е неоснователно. Развиват се доводи, че двете закупени допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР. Анализира се понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Твърди се, че закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Излага се, че неправилното посочване на ГПР не може да се приравни с липса на ГПР, което да доведе до нищожност на договора. Заявява се, че целта за информираност на потребителя относно кредита и допълнителните услуги е спазена. Изтъква се, че договорът за кредит е действителен, дори в случай, че има основание за недействителност на клаузата за допълнителна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК се сочи, че дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, но не и недействителност на договора. Цитира се практика на Съда на европейския съюз. Развиват се доводи, че ГЛП е в съответствие на закона, като клаузата, предвиждаща възнаградителната лихва не е нищожна на основание противоречие с добрите нрави. В тази връзка се цитира Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира се, че твърденията за недействителност на договора поради неравноправност, са неоснователни. Коментира се нормата на чл. 143 от ЗЗП. Заявява се, че не може да бъде прието, че ответникът е действал недобросъвестно при сключване на договора. Навежда се, че твърдението, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, е неоснователно.

Излагат се доводи в тази насока. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Представят писмени доказателства. Възразяват срещу доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като ненужна. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. В случай, че двете страни са осъдени на разноски се прави искане за прихващане на присъдените разноски. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.Не сочи нови доказателства.

За ответното дружество, редовно уведомени, представител не се явява.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е сключен договор за потребителски кредит № 40023933005 от 28.02.2024г., както и твърденията си, че клаузите на чл. 5 и чл. 6 от договора са недействителни съобразно изложените в исковата молба основания. По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащането, а на ответника да установи, че е налице основание за получаване на сумата. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 392 от 10.04.2025г. по настоящото дело (л. 55 - л. 57).

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „П.К.Б.“ ЕООД и И. Г. В. е сключен Договор за 3 потребителски кредит „Стандарт“ № 40023933005 от 28.02.2024г. (л. 5 - л. 6), по който предоставената сума е усвоена. По силата на договора ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 4000 лева, за срок от 36 месеца, при ГЛП 41 % и ГПР 48.87 %.

Видно от представения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (л. 44 - л. 47), съдържащ параметрите на процесния договор, ищцата е била запозната с неговото съдържание на 27.02.2024г. ден, преди сключване на договора.

От клаузите на договора и т. 15 от общите условия към него (л. 39 - л. 43) се установява, че ответникът се е задължил да предостави на ищцата допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от постъпване на искането в системата му срещу възнаграждение в размер на 1800 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, отнасяща се до получаване на правото на кредитополучателя едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на заложени в общите условия от кредитора специфични изисквания срещу възнаграждение от 3160 лева.

Съгласно погасителния план към договора за възнагражденията за допълнителни услуги са включени 35 вноски от 137.78 лева и 1 вноска от 137.70 лева.

По делото е прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза (л. 73 - л. 84), което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно. От заключението се установява, че между страните е сключен процесният договор за сумата в размер на 4000 лева, която е усвоена от ищцата на 28.02.2024г. Размерът на договорната лихва по договора възлиза на сумата от 3012,20 лева. Стойността на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ възлизат на 4960 лева, от които 1800 лева - за услуга „Фаст“ и 3160 лева - за услуга „Флекси“. Експертът е констатирал, че в посочения в договора ГПР в размер на 48.87 % не са включени разходите по закупуване на допълнителните услуги. Посочил е, че ГПР възлиза в размер на 49.6533 % без в него да са включени допълнителните услуги.

Изчислил е, че с включени разходи за допълнителни услуги ГПР ще възлиза в размер на 144.845 %. Според експерта ищцата е погасила сумата от 775,87 лева - главница по договора, сумата от 1492,82 лева - лихва, както и сумата от 1653,36 лева - закупени допълнителни услуги.