Решение № 10 от 12.02.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ХАСКОВО, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря Д. Й. Х.ВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20215600900112 по описа за 2021 година

С искова молба вх. № 1029/13.05.2021 г. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 3 КЗ. Исковете са предявени от ищцата Р. Б. С., чрез адв. Г. Д., против ответника З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С., *** А.

ИЩЦАТА-Р. Б. С., чрез пълномощника си, в първоначалната искова молба твърди, че на 13.11.2016 г. в град Д.град при управление на лек автомобил „М.“ А 210 с рег.

№ ********* / в последствие регистрационния номер уточнен на *********/ водачът К.Я.И. от град Д.град, ЕГН: **********, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1, предл. първо и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е причинила пътно-транспортно произшествие, като е блъснала на пешеходна пътека до *** ищцата Р. С.. В резултат на сблъсъка й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник чрез счупване на шийката на бедрената кост. За деянието е повдигнато обвинение срещу водача, който е признат за виновен, съгласно определение от 12.09.2017 г., постановено по НОХД № 373/2017 г. на РС – Д.град. За превозното средство, управлявано от К.И. , е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответната З.К., за което е била издадена застрахователна полица № BG/22/1160011209794, съгласно Констативен протокол за ПТП от 13.01.2016 г.

От данните в наказателното производство се установявало, че в резултат на удара ищцата била отхвърлена и паднала на дясната си страна, при което изпитала много силна болка. Откарана е в Спешна помощ, където след рентгенова снимка е установена посочената средна телесна повреда. Видно от протокола за разпит на свидетел от 14.11.2016 г. по ДП № 807/2016 г. по описа на РУ на МВР – Д.град, пострадалата изпитвала силни болки. Тя била хоспитализирана на 16.11.2016 г. и изписана на 25.11.2016 г., като на 17.11.2016 г. й е била направена хирургична операция на тазобедрената става, видно от приложената Епикриза, изготвена от МБАЛ „Сердика“ ЕООД от 25.11.2016 г. по ИЗ № 9259. След операцията 1 пострадалата ползва две патерици поради затруднено движение, предписана е антикоагулантна терапия за период от 1 месец и обезболяващи медикаменти. През този един месец протичали непрекъснати възпалителни процеси, придружени с постоянни болки, имало силен дискомфорт от ограниченията в движението и необходимостта да ползва патерици за продължителен период от време.

В резултат на тези допълнителни усилия и натоварвания, ищцата получила болезнена херния в дясната слабинна област и на 06.06.2017 г. е приета за оперативно лечение в МБАЛ ЕАД – гр. Гълъбово с диагноза „херния ингвиналис декстра“. Видно от приложената епикриза от 09.06.2017 г. ИЗ № 1127, ищцата се оплаквала от болка в дясната слабинна област, с подутина, която увеличила размерите си. Претърпяла втора операция – херниотомия, изписана е на 09.06.2017 г. Възстановителният период продължил повече от три месеца, с постоянни болки в оперираната област. Десният крайник бил имобилизиран за продължителен период – повече от пет месеца, а след това и в пряка връзка с причинената травма е настъпило усложнение в здравословното й състояние, довело до необходимостта от последваща оперативна намеса и съответно бавен възстановителен период, придружен с постоянни болки и страдания, постоянно неудобство, породено от силно ограничение на движението поради напредналата възраст.

В резултат от ПТП ищцата претърпяла силен уплах, стрес, множество болки и страдания, формирали комплекс от негативни емоционални изживявания, намерили отражение не само върху физиката, но и върху психиката й и създаващи сериозен социален дискомфорт за периода от причиняването на телесната повреда до месец септември 2017 г. непрекъснато, макар и с различен интензитет на болките и страданията – в началото силни и постоянни, а в края на периода постепенно затихващи като честота и интензитет. Тези неимуществени вреди ищцата оценявала на 50 000 лв.

Освен това от ПТП били причинени и имуществени вреди в общ размер на 4013.30 лв., които включвали: заплатена тазобедрена ендопротеза – 3600 лв.; доплащане за болничен престой – 196 лв.; заплатени патерици 2 бр. – на 28 лв.; лекарства и санитарни медикаменти и продукти – общо 189.30 лв., съгласно приложени писмени доказателства.

Пострадалата С. отправила искане до застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените вреди, но получила писмо изх. № 310002436/01.03.2021 г. от „Д.З.“ АД, в което се посочвало, че дружеството не е застраховало автомобила. Въпреки това при направена проверка в сайта на „Гаранционен фонд“ се установило, че към датата на произшествието 13.11.2016г. за същото превозно средство е налице сключена застраховка. С уточняваща молба вх. № 1664/02.03.2021 г. ищцата е посочила, че исковата претенция следва да бъде насочена срещу ЗК „Л.И.“ АД.

С петитума се отправя искане ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД да бъде осъдено да заплати на ищцата претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането (16.11.2016 г.) до датата на окончателното им изплащане, както и имуществени вреди в размер на 4013.30 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане. Отправя се и искане за заплащане на съдебните разноски в производството.

Представени са писмени доказателства към исковата молба и са отправени доказателствени искания.

В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба. Оборват се възраженията на ответното дружество относно допусната нередовност на исковата молба в частта относно пасивно легитимирания ответник; относно възражението за изтекла погасителна давност; относно неспазването на изискването за предварително отправяне на извънсъдебна претенция до застрахователя; относно претърпените от ищцата неимуществени вреди; относно претенцията в частта за претендираната законна лихва. С 2 допълнителната искова молба са формулирани въпроси във връзка с искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

ОТВЕТНИКЪТ-З.К. „Л.И.“ АД-гр.С., чрез пълномощника си е подал отговор по чл. 368 ГПК.

На първо място, ответникът изтъква, че предявените искове се явявали недопустими. Съгласно чл. 380 КЗ задължителна предпоставка за предявяване на иска било предявяване на извънсъдебна претенция пред застрахователя. Първоначално изпратената такава касаела грешно посочен регистрационен номер на превозното средство. След уведомяване за допусната грешка не била подадена друга застрахователна претенция, което според ответника се приравнявало на липса на такава претенция.

На следващо място, в отговора се посочва, че според ответника независимо от допусната от ищеца грешка в посочване на пасивно легитимираното лице, следвало да се приеме, че в случая е налице изменение на иска по реда на чл. 228 ГПК, поради което искът се смятал за предявен срещу ЗК „Л.И.“ АД от момента на конституирането му като ответник. От друга страна, на основание чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смятало за редовно от момента на извършването му и поради това според ответника искът следвало да се приеме за предявен от момента на подаване на исковата молба с вх. № 1664/02.03.2022 г. И в двата случая била изтекла предвидената в чл. 378, ал. 2 КЗ пет годишна погасителна давност от датата на настъпване на събитието.

Ответникът посочва, че не оспорва застрахователното покритие по Гражданска отговорност за лек автомобил М. с рег. *********, но оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди – по основание и по размер. Последователно оспорва всички твърдения в исковата молба по основателността на исковата претенция – относно настъпването на произшествието по причина действията на водача на лекия автомобил „М.“, по-конкретно относно механизма на настъпване на произшествието; относно настъпването на описаните в исковата молба телесни травми; относно продължителността на възстановителния процес; относно причиняването в резултат на ПТП на болезнена херния в слабинната област; относно причинно – следствена връзка между произшествието и настъпилите неимуществени вреди, техния интензитет и проявление; относно естеството на самите неимуществени вреди, които според ответника не обосновавали размера на исковата претенция, който бил изключително завишен, прекомерен и не кореспондирал с естеството на травмата.

Ответникът поддържа, че произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на ищцата, която с действията си е поставила водача на лекия автомобил в невъзможност да избегне удара. По отношение размера на неимуществените вреди исковата претенция не била съобразена с критериите, включващи се в понятието „справедливост“ и не отговаряла на изискванията на чл. 52 ЗЗЗД. Отделно от това се посочва, че в случая имало съпричиняване от страна на ищцата по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД – тя не се движела на обозначеното за целта място, намирала се на платното за движение на леки и тежкотоварни автомобили, без да е обозначена като предвидимо препятствие.

Също така ответникът оспорва и иска за присъждане на лихва, който бил погасен по давност, както и неоснователен, тъй като съгласно КЗ лихвата започвала да тече от момента на изтичане на крайния срок, в който застрахователят следвало да се произнесе по извънсъдебната претенция, но тъй като такава не била заведена изобщо според ответното дружество, то и акцесорната претенция се явявала неоснователна.

По отношение на имуществените вреди исковата претенция се оспорва на същите основания, които са посочени за неимуществените вреди.

Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява се срещу присъждане на разноски в полза на ищцата, както и 3 присъждане на адвокатско възнаграждение, като се оспорва размера на същото поради прекомерност. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 373 ГПК е представен отговор на допълнителна искова молба.

Ответника поддържа първоначалното си становище и всички направени възражения.

Оспорват се изложените твърдения в допълнителната искова молба по основателност, относно дължимостта на претендираната лихва, като претенцията за същата освен това се явявала и погасена по давност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена към 13.11.2016г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗАД „Л.И.“АД и собственика на лек автомобил марка „М.“ с рег.

№**********, валидна от 21.04.2016г. до 21.04.2017г.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.11.2016г. е , че на посочената дата в гр.Д.град, на ул.“Т.М.“ при управление на лек автомобил „М.“ с рег.№ *********, водачът К.Я.И. при наличие на пешеходна пътека тип зебра, сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак №Д-17 не пропуска движещата се по нея от дясно на ляво пешеходка Р. Б. С. и преминава през десния й крак. От ПТП е пострадала пешеходката, на която е причинена фрактура на дясна бедрена шийка и настанена първоначално в МБАЛД.град. За станалото ПТП е било образувано и ДП №807/13.11.2016г. по описа на ОДМВРХасково,РУ на МВР-Д.град.

Видно от приетото като доказателство в настоящето производство НОХД №373/2017г. на РС-Д.град е, че воденото срещу К.Я.И. наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“ вр. ал.1, б.“Б“, вр. чл.342 ал.1 от НК,свързано с процесното ПТП, станало на 13.11.2016г. е приключило с влязло в сила на 12.09.2017г. определение, с което е одобрено от съда споразумение постигнато между Районна прокуратура-Д.град и защитника на обвиняемата К.Я.И. по ДП №807/2016г. по описа на РУ на МВР-Д.град, с което К.Я.И. е призната за ВИНОВНА в това, че на 13.11.2016г. в гр.Д.град при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „М.“ А 210, с рег.№ ********* нарушила правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.2 ,т.1, предложение 1-во от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; чл.20, ал.2 от ЗДвП-„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.119 ,ал.1 от ЗДвП-„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, в резултат на което причинила по непредпазливост на Р. Б. С. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния й долен крайник чрез счупване на шийката на бедрената кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека на бул.“Т.М.“ до №4престъпление по чл. чл.343, ал.3, б.“А“ вр. ал.1, б.“Б“, вр. чл.342 ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/695b1c2f-b376-4adb-8120-65b71f88d44e