Разпореждане № 2642 от 05.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2642 гр. Кюстендил, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520101434 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление по образец, подадено от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, чрез С.П. - юрисконсулт, против длъжника М. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. К., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 281,06 лева главница по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между „Креди Йес“ ООД и М. С. И., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 12.01.2024г. на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕООД; 150,58 лева представляваща неустойка за непредоставено в срок обезпечение от длъжника; 16,47 лева договорна лихва за периода от *** г. до 17.05.2022 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 02.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 180,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, погасителен план и общи условия към него, договор за цесия и др.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е в изискуемата форма и е допустимо. Районен съд - гр.

Кюстендил е местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото е съдът по настоящият адрес на длъжника-потребител.

Разглеждайки заявлението по същество обаче, съдът намира, че 1 направените с него искания са частично основателни.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

Заявителят е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира, че сумата от 150,58 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от договора, не е дължима, тъй като е начислена въз основа на нищожна клауза в договора, излизаща извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

В клаузата на чл. 8 от договора е предвидена неустойка в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение в 3дневен срок от сключването в размер на 131,22 лв., която сума видно от погасителния план към договора е включена и се дължи като част от съдържанието на погасителната вноска по договора за кредит, наред с главницата и договорната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди.

В рамките на един от основните принципи в гражданското право свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването й в неговото съдържание – 2 арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния размер на неустойката, съдът намира, че тази клауза от договора за кредит създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя, без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Поради така изложените съображения тази клауза не поражда права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от нея вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 16,60 лева, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 33,20 лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която М. С. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. К. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панчо Владигеров” №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, сумите както следва: 281,06 лева главница по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между „Креди Йес“ ООД и М. С. И., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 12.01.2024г. на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕООД; 16,47 лева договорна лихва за периода от *** г. до 17.05.2022 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 02.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 16,60 лева държавна такса и 33,20 лева 3 юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Кредит Инкасо

Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров” №21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 150,58 лева неустойка за непредоставено в срок обезпечение от длъжника.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4