Решение № 161 от 23.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500437 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 411/1.08.2025 година по гр. д. № 304/2025 година на Окръжен съд Велико Търново е отхвърлен предявен от Р. Г. Ц. против М. Т. М. иск с правно основание чл.

79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 252, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането му да върне вложените при него на основание договор за влог от 2019 година зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 SI“, рама № 09400288, двигател № 421.900-000-163022, цвят: зелен, с рег. № **** и ремарке РС-8, рама № 270779, цвят: сив, с рег. № ****, като неоснователен и недоказан.

С посоченото решение Р. Г. Ц. е осъдена да заплати на М. Т. М. сумата 1 500 лева – разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. М. – пълномощник на Р. Г. Ц., против Решение № 411/1.08.2025 година по гр. д. № 304/2025 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се сочи, че през 2019 година по устно договаряне с М. Т. М. ищцата Р. Г. Ц. оставила на съхранение зърнокомбайн и ремарке в стопанския двор в село Родина, община Златарица, област Велико Търново, същите следвало да се 1 върнат при поискване. Многократно е претендирано връщане на техниката от М. Т. М., но той отказвал да стори това. Спори се заключението на решаващия състав за отсъствие на постигнато съгласие между страните за предаването и приемането на процесната земеделска техника. Заявява се, че зърнокомбайна е във владение на жалбоподателката от средата на 2019 година, но за него тя сключила договор за покупко-продажба през 2021 година с пълномощно от стария собственик. От приложеното постановление на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново е видно, че в дадените обяснение по преписката М. Т.

М. признал, че е приел земеделската техника и я е настанил в стопанския двор в село Родина. Изразява се несъгласие и с присъждането на разноски в полза на М. М. в размер на 1 500 лева.

Направено е искане съдът въз основа на материалите по делото да постанови справедливо решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат А. Ч. – процесуален представител на М. Т. М., в който развива доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пълномощникът на М. Т. М. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 304/2025 година на Окръжен съд Велико Търново (първоначално гр. д. № 546/2025 година на Районен съд Велико Търново) е образувано въз основа на предявени от адвокат В. М. – пълномощник на Р. Г. Ц., против М.

Т. М. искове за връщане на земеделска техника.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да разпореди посочената техника да се върне на Р. Г. Ц. от М. Т. М..

В исковата молба се твърди, че през 2019 година Р. Г. Ц. оставила на съхранение в стопанството на М. Т. М., находящо се в село Родина, община Златарица, област Велико Търново следната земеделска техника: зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 SI“, рама № 09400288, двигател № 421.900000-163022, цвят: зелен, с рег. № ****; колесен трактор Т-130; ремарке 12 тона 3-ПТС-12, рама № 10914, цвят червен, рег. № ****; камион „ЗИЛ“; ремарке РС-8, рама № 270779, цвят: сив, с рег. № ****.

Въпреки многобройните покани М. Т. М. отказвал да върне техниката.

2

Във връзка с дадени указания от съда с Молба с вх. № 5574/5.03.2025 година адвокат В. М. – процесуален представител на Р. Г. Ц., уточнява, че ищцата е собственик на зърнокомбайн „Клас Доминатор 108 SI“, рама № 09400288, двигател № 421.900-000-163022, цвят: зелен, с рег. № **** и ремарке РС-8, рама № 270779, цвят: сив, с рег. № ****. С ответника постигнали устна договорка посочената техника да се остави на съхранение в неговия стопански двор, находящ се в село Родина, община Златарица, област Велико Търново; той да съхранява техниката и да я върне при поискване от страна на Р. Г. Ц..

В Молба с вх. № 4925/11.04.2025 година адвокат В. М. – пълномощник на Р. Г. Ц., сочи че се претендира връщане само на описаните зърнокомбайн и ремарке РС-8. До настоящия момент вещите са при ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат А. Ч. – процесуален представител на М. Т. М., с който оспорва исковете – ищцата не е собственик на вещите, чието връщане претендира; тя не е оставяла никакви вещи за съхранение на М. Т. М.; последният не е собственик на посоченото стопанство.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 411/1.08.2025 година по гр. д. № 304/2025 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените при условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 252, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Договорът за влог е неформален, реален договор – смята се за сключен при предаване на влаганата вещ на влогоприемателя въз основа на постигнато между страните съгласие – влогоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже както постигнатото съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещта и нейното приемане от влогоприемателя (чл. 154, ал. 1 от ГПК).

Доказателство за предаване на вещта и приемането от влогоприемателя обичайно е двустранно подписан приемно-предавателен протокол.

Легитимирано да предяви иск е лицето, което е предало на влогоприемателя вещта, като това следва да се установи от ищеца по предявения иск. Договорът за влог с всички елементи от неговия фактически състав, подлежи на доказване от ищеца по делото, основаващ претенцията си на това правно основание.

3

Доказването е процесуална дейност на страните в убеждаване на съда във верността на съответните фактически твърдения. Съждението е вярно при условие, че съдържащото се в него информационно изявление на страната отговаря на действително осъществил се факт и правилно го възпроизвежда. В гражданския процес фактите не се установяват с аргументи и доводи, а с доказателствени средства.

В случая не се установява при условията на главно и пълно доказване постигнато съгласие между страните по договор за влог – предаване на процесните индивидуално определени движими вещи от Р. Г. Ц. на М. Т. М. със задължение на последния да ги пази и върне.

Приложеният препис от постановление на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново за отказ за образуване на досъдебно производство няма обвързваща за съда материална доказателствена сила. С оглед характеристиката му на диспозитивен документ констатациите на прокурора не са достатъчни за сигурното установяване на факта, че процесната техника е предадена на ответника и се намира в стопанския двор в село Родина.

Пресъздаването на обясненията на ответника в акта за отказ за образуване на досъдебно производство не представлява извънсъдебно признание за неизгодни за М. Т. М. факти, съвпадащи с твърдените в исковата молба обстоятелства. В чл. 175 от ГПК е визирано, че направеното от страна или от нейн представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а в случая липсват годни доказателства, установяващи наличие на договорна връзка между страните по договор за влог по смисъла на чл. 250 и следващи от Закона за задълженията и договорите. Представените писмени обяснения не са годни доказателства в гражданския процес, а и свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, са недопустими съобразно чл. 164, ал. 1, точка 3 от ГПК, както правилно е заключено от първостепенния съд.

В чл. 154, ал. 1 от ГПК е визирано, че всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. От данните по делото не може да се направи извод за наличие на договор за влог, сключен между страните, относно процесните движими вещи.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 252, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и недоказани. Иск по чл. 57, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите не е предявен.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.

Решение № 411/1.08.2025 година по гр. д. № 304/2025 година на Окръжен съд Велико Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора Р. Г. Ц. дължи на М. Т. М. сумата 1 500 лева – сторени 4 разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 411/1.08.2025 година по гр. д. № 304/2025 година на Окръжен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА Р. Г. Ц., с ЕГН **********, от гр. ****, със съдебен адрес: село **** – адвокат В. М., да заплати на М. Т. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева (766.94 евро) – сторени разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)