Определение № 9922 от 12.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9922 гр. С-я, 12.03.2026 г.

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т-я С-я“ ЕАД срещу А. Г. М. и П. Г. М..

Съдът намира, че с оглед на това, че в ч.гр.д. № 23154/2025 г. по описа на СРС, 53. състав, ищецът е претендирал 1.196,43 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 130,72 лв. лихва за периода 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., а за дялово разпределение: 66,44 лв. главница за периода 05.2022-02.2024 г., 16,50 лв. лихва за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г. в условията на разделна отговорност между двамата ответници, за които е издадена заповед за изпълнение. В настоящото производство ищецът е формулирал в исковата си молба петитум, който не съответства на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следва да се укаже на ищеца да поправи петитума си в съответствие с търсената защита.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, поради което следва да се приемат.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Тс“ ЕООД като помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба и в отговора на исковата молба на Георги Пенчев искане по чл. 190 ГПК да бъдат изискани от третото лицепомагач посочените в исковата молба документи, както и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС, ако има такива, както и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, както и документите, установяващи и отразяващи показанията на индивидуалните топлоотчитащи уреди, монтирани върху топлоотдаващите устройства в процесния имот.

Ищецът е направил искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, на което ответниците се противопоставят, тъй като твърдят, че не оспорват фактите, които ще се установяват със същата, но настоящият съдебен състав намира, че с оглед оспорването им по перата топла вода, такса дялово разпределение и лихва върху нея същото следва да бъде 1 уважено.

Направил е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде оставено без уважение с оглед на това, че страните спорят по поставените въпроси.

Ответниците са направили доказателствено искане ищецът да представи справка, от която да е видно какъв е размерът на перото „БГВ“, което е начислено за периода на иска, както и справка, от която да е видно какъв е размерът на перото „сградна инсталация“, начислена по отменената и спряна за в бъдеще формула от методиката чл. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяване с влязло в сила Определение от 08.09.2025 г. по ах.д. № 8624/25 г. на ВАС, което е начислено за периода на иска. Съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение с оглед допусната СТЕ, която ще даде отговор на въпросите, чиито отговори биха се установили от исканите доказателства.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 22.04. 2026 г. от 14 20 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис на ответниците следва да приведе петитума на исковата си молба в съответствие с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23154/2025 г. по описа на СРС, 53. състав, като уточни претенциите си по основание и размер.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 23154/2025 г. по описа на СРС, 53. състав.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач - „Тс“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Тс“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото посочените в мотивната част документи за имот с адрес: гр. С-я, 1463, общ. Триадица, бул. „Витоша“ № 150, вх. А, ет. 5, ап. 7, абонатен № 20677

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза с поставените от страните въпроси след запознаване с всички материалите по делото.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Ж. при депозит в размер на 300 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с поставените от страните въпроси след запознаване с всички материалите по делото.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от 2 депозирания от ответниците отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците А. Г. М. и П. Г. М. при квоти по ½ да заплатят следните суми за топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. С-я, 1463, общ.

Триадица, бул. „Витоша“ № 150, вх. А, ет. 5, ап. 7, абонатен № 206773:

1. А. Г. М. – 59,57 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,25 лв. лихва за периода 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г.;

2. П. Г. М. – 59,57 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,25 лв. лихва за периода 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че двамата ответници са събоственици на процесния имот. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като клиентите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от „Тс“ ЕООД. Ищецът твърди, че са издадени изравнителни сметки, от които е видно, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.

Ответникът А. Г. М. оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че доставка на битова гореща вода не е осъществявана, тъй като водомерът бил пломбиран и вода не се потребявала. Твърди, че вземането се отнасяло до „сградната инсталация“. Излага, че П. М. бил подал множество възражения срещу фирмата за дялово разпределение, изискващи извършване на проверка относно липсата на доставка на топла вода. Ответникът твърди, че имотът бил необитаем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е получавал фактури за корекции и изравнителни сметки. Позовава се на решение на СЕС по дело С-760/23 от 23.10.2025 г. по отношение на перото „сградна инсталация“. Излага по отношение на перото мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, че същата не се дължи поради липса на покана за плащане на главницата за такса дялово разпределение, а и била изрично оспорена в заповедното производство. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Ответникът П. Г. М. оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че доставка на битова гореща вода не е осъществявана, тъй като водомерът бил пломбиран и вода не се потребявала. Твърди, че вземането се отнасяло до „сградната инсталация“. Посочва, че бил инвалид с ампутирани крайници и бил в невъзможност да ползва процесния имот.

Предоставил ключ на етажната собственост и всяка година след 2020 г. ФДР установявала липсващо потребление за отопление в имота и липсващо потребление на топла вода.

Ответникът отбелязва, че уредите за отчет били подменени и показателите му били 3 непроменени от последните 5 години. Посочва, че били начислени между 140 л. и 280 л. на денонощие топла вода. Прави възражение за изтека погасителна давност. Оспорва да е получавал фактури за корекции и изравнителни сметки. Позовава се на решение на СЕС по дело С-760/23 от 23.10.2025 г. по отношение на перото „сградна инсталация“. Излага по отношение на перото мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, че същата не се дължи поради липса на покана за плащане на главницата за такса дялово разпределение, а и била изрично оспорена в заповедното производство. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между „Т-я С-я“ ЕАД и П. Г. М. е налице облигационно правоотношение.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал, т.е. доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответниците в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горепосочените факти е, че е погасил дълга си.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.