Определение № 5 от 12.01.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 285/2025
- Вид
- Определение № 5
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Яни Георгиев Гайдурлиев, Мартин Данчев Данчев
Цитирани разпоредби
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№5 гр. Бургас, 12.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Мартин Д. Данчев
Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600285 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частни жалби на защитниците на подсъдимите Д. Х. Д. и С. М.
М. – адв. Х. Б. и адв. Г. М., и двамата от САК, срещу протоколно определение от 11.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 480/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частите, с които са оставени без уважение исканията за прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, както и исканията за отмяна на взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение „парична гаранция“, съответно в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за подсъдимия Д. и в размер на 2 000 (две хиляди) лева за подсъдимата М..
С частната жалба, подадена от адв. Х. Б., се поддържа становище за неправилност на определението в обжалваните му части. Твърди се, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, най-основното от които е неуточняването на периода, в който е действал престъпният сговор между подсъдимите. В тази връзка се посочва, че както в обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обвиняем, е отразено, че „на неустановена дата през периода м. август 2018 г.
– м. септември 2018 г.“ двамата подсъдими са се сговорили да извършват престъпна дейност.
Счита се, че при така формулираното обвинение прокуратурата е посочила само началния момент на престъплението по чл. 321, ал. 6 НК, което според защитника не е еднократно престъпление, а продължавано такова, тъй като самият смисъл на престъплението е то да бъде извършвано в определен период от време. Заявява се становище, че както при организираната престъпна група, няма как да има начало и да няма край на периода на съществуването , като същото важи и за престъпния сговор по чл. 321, ал. 6 НК. На следващо място в жалбата се сочи, че в обвинителния акт са описани действия на трети лица, за които се твърди участие в престъпната дейност, без обаче да е изяснена тяхната конкретна роля и причините, поради които те не са привлечени към наказателна 1 отговорност. Излагат се доводи и относно непълноти в описанието на инкриминираните финансови и банкови операции, като се поддържа, че при включването на конкретни сделки и преводи в обхвата на обвинението прокуратурата е следвало да посочи кога са открити сметките, от кого, какъв е произходът на средствата по тях и какво е основанието на преводите, което според защитата не е сторено по отношение на отразените в обвинителния акт банкови операции в „Уникредит Булбанк“. На последно място се твърди, че прокуратурата не е уточнила и защо е прието, че подс. Д. е декларирал неистина в подадени данъчни декларации и в какво конкретно се е състояла неистината. Според защитата подобно бланкетно изписване на извършеното престъпление ограничава правото на защита, когато описанието липсва дори в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на мярката за неотклонение „парична гаранция“ защитникът поддържа, че същата е загубила своята необходимост и превантивна функция. Изтъква се, че през целия период на досъдебното производство подсъдимият Д. е съдействал на органите на разследването, не се е укривал и не е възпрепятствал хода на производството, като аналогично поведение е проявил и след привличането му като обвиняем и предаването му на съд. Според жалбоподателя липсват каквито и да е данни за реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление. С оглед на изложеното с жалбата се отправя искане въззивният съд да отмени атакуваното определение в обжалваните му части, да върне делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и да отмени взетата спрямо подсъдимия Д. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.
С подадената частна жалба от адв. Г. М. също се прави оплакване за неправилност на атакуваното определение на първоинстанционния съд в частите, с които са оставени без уважение както искането за връщане на делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, така и искането за отмяна на взетата спрямо подсъдимата М. мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Отбелязва се, че в случая като време на сговарянето е посочен периодът м. август – м. септември 2018 г., а в същото време в обвинителния акт се излагат факти и обстоятелства, настъпили след средата на м. септември 2018 г., за които се твърди, че са реализирани след постигане на съгласуване на волите между участниците. Подчертава се, че според обвинителния акт от една страна действията по сговарянето трябва да са приключили до 7.9.2018 г., когато е регистрирано търговско дружество „Бейби голд 65“ ЕООД, а от друга като период се посочва целият месец септември 2018 година. В тази връзка се поддържа, че е налице противоречие относно времето на извършване на твърдяното деяние, което е особено съществено, доколкото препятства възможността за организиране на адекватна защита. Посочва се, че допускането подобен процесуален акт да постави началото на съдебното производство би затруднило както съда по същество, така и контролните инстанции при осъществяване на съдебния контрол. Изтъква се, че констатираното процесуално нарушение е отстранимо чрез връщане на делото на прокурора. По отношение на мярката за неотклонение „парична гаранция“, взета спрямо подсъдимата М., защитникът излага доводи, че същата следва да бъде отменена като несъразмерна и лишена от актуална 2 необходимост. Акцентира се върху значителния времеви интервал между инкриминирания период (м. август – м. септември 2018 г.) и настоящия момент, както и върху процесуалното поведение на подсъдимата, която през цялото време не е станала причина за забавяне на наказателното производство. Изтъква се и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимата, обоснована с липсата на предходни осъждания. В заключение с жалбата се отправя искане въззивният съд да отмени атакуваното определение в обжалваните му части, да върне делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт и да отмени взетата спрямо подсъдимата М. мярка за неотклонение „парична гаранция“.
В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас се изразява позиция за неоснователност на подадените частни жалби.
Поддържа се, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт по ясен, точен и разбираем начин са изложени времето, мястото и начинът на осъществяване на инкриминираните деяния, което позволява на подсъдимите да разберат в извършването на какви престъпления са обвинени и да организират ефективно защитата си. Във връзка с възраженията на защитата, с които се поставя въпросът за привличане към наказателна отговорност на други лица, в становището се подчертава, че това е изключително правомощие на разследващите органи и на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 219 НПК и не може да бъде предмет на съдебен контрол. По отношение на мерките за неотклонение „парична гаранция“ се поддържа, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд ги е потвърдил, като се приема, че и към момента е налице опасност подсъдимите да се укрият или да възпрепятстват наказателното производство, с оглед характера и тежестта на повдигнатите обвинения. Според прокурора положителното процесуално поведение на подсъдимите не обосновава отпадане на мерките, тъй като такова поведение е дължимо и очаквано в рамките на наказателния процес. В заключение се посочва, че не са налице твърдените в частните жалби съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза и при изготвянето на обвинителния акт, поради което се отправя искане атакуваното определение на Окръжен съд – Сливен да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените в жалбите оплаквания, и като съобрази закона, намери за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съдебното производство по НОХД № 480/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е образувано по обвинителен акт, с който срещу подсъдимите Д. Х. Д. и С. М. М. е повдигнато обвинение за извършено от двамата престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК – за това, че на неустановена дата през периода м. август 2018 г. - м. септември 2018 г., в гр.
Сливен, се сговорили да вършат в страната престъпления по чл. 255 от НК, за които е 3 предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Отделно от това на подсъдимия Д. Д. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК - за това, че през периода от 13.10.2018 г. до 30.03.2019 г., в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, като управител и представител на „АГРО М“ ЕООД с ЕИК 119663882, със седалище и адрес на управление с. Тополчане, общ. Сливен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 358 100 лв. дължим данък по ЗДДС и 179 050 лв. дължим данък по ЗКПО за 2018 г., общо в размер на 537 150 лв., като:
- потвърдил неистина в подадени чрез електронен подпис /КЕП № 23C3D4A8/, пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх.
№ 20001405991/13.10.2018 г. и вх. № 20001409767/13.11.2018 г. и в Годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2018 г. с вх.№ 2000И0119276/30.03.2019 г.;
- използвал документи с невярно съдържание: фактури с доставчик „АГРО СИКАС 068“ ЕООД, гр. Сливен с № 0000000015/28.09.2018 г.; № **********/30.09.2018 г. и № 0000000017/31.10.2018 г. при водене на счетоводството на „АГРО М“ ЕООД и при представяне на информация пред органите по приходите - пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, като доказателство, че са сключени сделки по тях;
- и приспаднал неследващ се данъчен кредит по горепосочените фактури в общ размер на 358 100 лв.
В проведеното на 11.11.2025 г. разпоредително заседание защитниците на подсъдимите Д. и М. са изложили съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които понастоящем са преповторени и в сезиращите настоящия съд частни жалби, като са направили искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Първоинстанционният съд е приел, че в досъдебната фаза на производството не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Посочил е, че прокурорът е изложил подробно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изложеното в нея кореспондира с диспозитивите на обвинението. Подчертал е, че обвиненията и спрямо двамата подсъдими са ясно формулирани, посочени са периодите, през които са извършени деянията, за които са обвинени, както и всички елементи на престъпленията, предмет на обвинението, като точно са определени и правните квалификации. По тези съображения първостепенният съд е приел, че и двамата подсъдими могат да разберат за какво точно престъпление са обвинени и че не са налице основания да се приеме наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.
Проверяваното определение на първостепенния съд, в частта, с която е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл. 246, ал. 2 и ал. 3, чл. 248, ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, както и с 4 разясненията, дадени в Тълкувателно решение №2/2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК. Правният стандарт, заложен в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието на обвинителния акт, е изяснен както в теорията, така и в съдебната практика (вж. Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС), като в принципен план се приема, че в обвинителния акт следва ясно и еднозначно да са посочени фактическите данни относно съставомерните елементи на престъпното деяние от обективна и субективна страна.