Решение № 1449 от 09.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110203354 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: Х. К.

К., ЕГН ********** , постоянен адрес: с. Б., общ. В., обл. В., ул. „Люлин" № 2, депозирана чрез адв. Й. Ц. от ВАК против Наказателно постановление № 230003040 от 02.07.2024г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което: 1. на основание чл. 96в, ал.19, пр.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165 / 2014 и 2. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на същия член.

В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че то е незаконосъобразно. Сочат се допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призовано, не се явява. Представлява се 1 от адв.Ц., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяната на НП и за присъждане на разноски.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител с юридическо образование. Излага становище за законосъобразност на НП. Представя писмени бележки по делото. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2024г. възз. Х. К. К. извършвал обществен превоз на товари, по маршрут от гр. Полски Тръмбеш до гр. Варна, управлявайки влекач марка СКАНИЯ Р 440 с peг. № В0791ТМ от кат. N3, с прикачено към него полуремарке марка СТАС С 300 ЦХ с peг. № В7581 EH от кат. О4, и двете собственост на превозвача. Около 16:40ч., след като разтоварил товара в ЮПЗ, гр.Варна, той тръгнал да излиза от пристанището и на около 100 метра след изхода бил спрян за проверка от служители на ОО „АА”, един от които старши инспектор К. К.. При проверка било установено, че МПС е оборудвано с дигитален тахограф, като картата на водача е поставена в тахографа в 07:55 ч. UTC на 09.03.2024 г. и до момента на проверката не е изваждана, а регистрираното управление от тахографа е 13 минути с изминати 4 км. От представените документи -товарителница сер. ТВ от дата 10.03.2024 г. било установено, че МПС е натоварено в гр. Полски Тръмбеш на дата 10.03.2024 г. и е разтоварено непосредствено преди проверката в гр. Варна, без за пътуването да е записан период на "управление", с изключение на 4 км., изминати преди проверката.

Било констатирано още, че водачът извършвал обществен превоз на товари с МПС с № В0791ТМ, без за него да има редовно издадено заверено копие от лиценз на Общността с № 23329, издаден на превозвача „Радеви Груп“ ЕООД, от чието име се извършва превоза. Водачът представил на проверяващите заверено копие към лиценз на Общността №1233290004, като след справка в масивите на Автомобилна администрация било констатирано, че той е издаден за друго МПС.

При горните констатации ст.инспектор К. приел, че въззивникът виновно е нарушил чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165 / 2014 и чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия ден, а въззивникът го подписал, като отбелязал, че няма възражения . В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения пред АНО.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 96в, ал.19, пр.1 от ЗАвПр наложил на въззивника адм.наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева и на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр наложил на въззивника 2 административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на К. на 09.07.2024г. В законоустановения 14-дневен срок, на 23.07.2024г. /видно от разпечатката от системата на Еконт за проследяване на пратки/, чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, К. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист, разпечатка от картата на водача, справки от системата на ИА „АА“ и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвПр и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя К.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото 3

ЗАвПр не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ на министъра на транспорта и съобщенията / в т.6 от Заповедта/ на началниците на ОО „АА“ е дадено правомощие да издават НП за нарушения по ЗАвПр и ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Т.Г. в качеството му началник на ОО „Автомобилна администрация” –гр.Варна, поради което е издадено от компетентен орган.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е В.П. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Вменените адм. нарушения са индивидуализирани в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

4

На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно са посочени извършените от възз. нарушения. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно осъществявания превоз, мястото на натоварване и разтоварване. Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В наказателното постановление, а и в АУАН ясно е посочено, че нарушението е извършено на 11.03.2024 година- датата на довършване на превоз на товари, в гр.Варна – където товарът е разтоварен.

Настоящият съдебен състав не споделя виждането на възз., че мястото на нарушението не било посочено в АУАН и НП. Напротив и от двата акта е видно, че там контролните органи са приели изрично, че мястото на извършване на нарушението е в гр.Варна . В случая наказващият орган ясно е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение. Настоящият съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административните нарушения, за което е ангажирана отговорността на въззивника.

1. По обвинението за нарушение на чл.32, пар.3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165 / 2014

От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че данните на записващото устройство в автомобила- дигитален тахограф са били манипулирани. От приложения по преписката тахографски лист и от показанията на св.К. в хода на съдебното следствие се установява, че картата на водача е поставена в тахографа в 07:55 ч. UTC на 09.03.2024 г. и до момента на проверката не е изваждана, а регистрираното управление от тахографа е 13 минути, с изминати 4 км., които съвпадат с описаните часове на тръгване в пътния лист и товарителница. В тях е посочено, че превозното средство управлявано от възз. е било натоварено на 10.03.24г. в гр.Полски Тръмбеш, с място н разтоварване ПЧМВ-гр.Варна, като на 11.03.24г. е попълнено време на излизане от гараж в 08:00ч.., като след това в пътния лист няма направени вписвания.Такива липсват и в тахографския лист, въпреки че в 16:40 ч. превозното средство е било спряно за проверка от контролните органи на изхода от пристанище ПЧМВ. Поради това и като съобрази, че в чл. 32 § 3 изр.2 от Регламент № 165/2014 г. е въведена изрична забрана за всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация, съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение е извършено.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено, че възз.К. е бил единствен водач на превозното средство, както 5 в деня на проверката, така и предишния ден, видно от приложения по преписката товарителница и пътен лист. Доказано е още и че са били манипулирани данните на записващото устройство, което след 07,55ч. на 09.03.2024 г. в период на управление от гр.Полски Тръмбеш до гр.Варна върху тахографския лист не са били отразени графики за скорост и за изминато разстояние, като единственото отразяване е 4 км. управление непосредствено преди проверката . Разпоредбата на чл. 32 § 3 изр.2 от Регламент № 165/2014 забранява всяко манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация. Забранява се в превозното средство да се намира каквото и да е устройство, което може да се използва за тази цел. При съпоставка на тази норма и систематичното й място в регламента, както и обстоятелството, че именно в нея са предвидени изискванията за правилно използване на тахографите, може да се направи извод, че отговорност за нейното изпълнение, респективно неизпълнение, носят транспортните предприятия и водачите на превозните средства.В конкретния казус съдът намира, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на възз.К. като водач на товарния автомобил, доколкото именно по време на неговото управление данните на записващото устройство са били манипулирани. По какъв начин и с какви средства е било направено това е ирелевантно за спора, доколкото това не касае съставомерността на извършеното нарушение, което е довършено с установената манипулация на данни. Поради това съдът намира, че нарушението е извършено от възз. К. и възраженията в тази насока са неоснователни.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6959c1d1-3acf-47df-89bf-b5066a234e82