Определение № 650 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. София, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000500554 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.274, ал.1, т.1 вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 22897/24.02.2025год. , подадена от адв. Й. от САК като пълномощник на Р. Г. А. срещу Определение от 18.02.2025год., постановено по гр.д.№ 342/2025год. на СГС , с което е оставено без уважение искането на Р. А. за освобождаването му като ищец по делото от заплащане на държавна такса и съдебни разноски.

В частната жалба жалбоподателят твърди , че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Счита , че необосновано първоинстанционния съд бил приел че има финансова възможност да заплати държавната такса и разноските по предявения от него иск и че доказателствата , на които се е позовал съда в обосновка на този свои извод, не налагат такъв извод.

Като несъответно на действителността жалбоподателят счита , че първоинстанционният съд бил приел че е собственик на фирма и че е придобил през 2023год. недвижимости на значителна стойност, а доказателствата не сочили на такъв извод.

По изложените доводи моли обжалваното определение да бъде отменено като се постанови ново, с което да бъде освободен изцяло от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Към частната жалба представя :Удостоверение за актуално състояние на „ Ауто Габ“ ЕООД към 24.02.2025год. , протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „ Ауто Габ“ ЕООД от 18.04.2016год., решение на едноличния собственик на капитала на „ Ауто Габ“ ЕООД от 18.04.2016год., справка от АВ, Решение № 27/06.02.2023год., постановено по гр.д.№ 1014/2022год. по описа на РС- Костинброд и нотариален акт № 49, том-2, рег.№ 2814, дело № 231 от 30.07.2024год.

Апелативен съд-София , след като съобрази , че частната жалба е подадена в законоустановения срок , от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна и следва да бъде уважена.

На 18.09.2024год. частният жалбоподател е предявил пред СРС срещу „ Юробанк България“ АД иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит от 30.01.2024год. на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1 ,т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал.2 от ЗПК и при условията на евентуалност- иск за прогласяване за нищожни на същото основание на клауза 1 и клауза 2 от този договор.

1

В исковата молба частният жалбоподател- ищец е формулирал и искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото поради липса на финансови средства за това. Обосновал е искането си с твърдения , че е безработен и че не притежава МПС, влогове, освен жилище от 70 кв.м., находящо се в с.***, общ.***.

Към исковата молба ищецът е представил : Декларация за материално и гражданско състояние , справка от НАП за липса на осигуряване за периода от 01.03.2024год. до 30.09.2024год., удостоверение от НАП за декларирани данни, справка от ТРРЮЛНЦ, удостоверение за актуално състояние на „ Ауто Габ“ ЕООД, , справка от АВ .

Производството пред СРС е прекратено и на основание чл.118, ал.2, вр. с чл. 104, т.4 и чл.69 , ал.1, т.4 от ГПК и е изпратено по компетентност на СГС.

Пред СГС са събрани следните относими към искането по чл. 83, ал.2 от ГПК доказателства :

Удостоверение за актуално състояние на „ Ауто Габ“ ЕООД към 15.01.2025год., счетоводен баланс на „ Ауто Габ“ ЕООД към 31.12.2019год., отчет за приходите и разходите за 2019год. ,отчет за собствения капитал, справка от АВ , справка за банкови и платежни сметки на Р. А. , удостоверения за открити банкови сметки на Р. А. и наличностите по тях от „ Алианц Банк България“ АД, от „ Банка ДСК“ АД, „ Юробанк България“ АД „ ОББ“ АД, и „ Общинска банка „ АД.

С Определение от 18.02.2025год. първоинстанционният съд е оставил искането по чл.83, ал.2 от ГПК без уважение .Приел е ,че ищецът се занимава с търговска дейност , а и бил закупил недвижимости, поради което твърдението му че преживява от помощ от роднини било несериозно.

Апелативен съд-София, в този си състав, намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица , за които е признато от съда ,че нямат достатъчно средства да заплатят. Основанията, които взема предвид съда при извършване на преценката дали са налице предпоставките за освобождаване на едно лице от заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл.83, ал.2 от ГПК - доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и конкретни други обстоятелства. Преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелства , които препятстват възможността на страната да внесе сумата за таксата и разноските .

От представеното по делото копие на Решение № 27/06.02.2023год. се установява ,че бракът между ищеца и съпругата му А. П. А. е прекратен по взаимно съгласие като чрез утвърждаване на постигнато между страните споразумение упражняването на родителските по отношение на роденото от брака дете Г. е предоставено на майката , а бащата е поел задължение да му изплаща месечна издръжка в размер на 300лева.

Видно от представеното Удостоверение на НАП ищецът не се е осигурявал за периода от 01.03.2024год. до 30.09.2024год.,като не притежава депозити по открити на негово име банкови сметки , нито МПС. Липсата на трудови доходи, на МПС и на парични влогове е декларирана от ищеца в подадената от него декларация за материално и гражданско състояние. В ТРРЮЛНЦ липсват данни към датата на депозиране на исковата молба ищецът да извършва търговска дейност и такава не е декларирана в подадената от него декларация за материално и гражданско състояние. Действително същият е бил едноличен собственик на капитала на „ Ауто Габ“ ЕООД , но е прехвърлил дяловете си на новоприетия съдружник К. И. Б. К. , което обстоятелство , заедно с настъпилата промяна в управлението и представителството на дружеството, е вписана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ още през 2016год. От направената служебна справка по партидата на „ Ауто Габ“ ЕООД е видно , че едноличен собственик на капитала на дружеството от 2016год. е К. Б. К. , който е и негов управител.

От подадената декларация за материално и гражданско състояние е видно ,че ищецът е притежавал в режим на СИО със съпругата си А. А. жилище от 70 кв. в с. *** , общ.*** . След развода, бившата му съпруга е прехвърлила на ищеца чрез сделка- покупко- продажба притежаваната от нея 1 / 2 ид.част от това жилище, която сделка е обективирана в приложения към частната жалба нотариален акт № 49, том-2, рег. № 2814, дело № 231 от 30.07.2024год. Тоест, към датата на заявяване на искането по чл.83, ал.2 от ГПК ищецът се легитимира като собственик на 2 поземлен имот с площ от 1616 кв.м. в с.***, общ. ***, ведно с построените в него полумасивни жилища и една паянтова постройка. две

От представените с исковата молба доказателства е видно, че ищецът има задължения по сключен с „ Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит , за погасяване на които се е задължил да заплаща по 667.71лева месечно.

От представената справка в АВ е видно , че през 2024год. е налице вписване касателно покупко-продажбата на имота в с.***, а през 2023год.-вписване на съдебно решение. В предходните години действително са налице вписвания на прехвърляне на недвижими имоти, по които ищецът има качеството и купувач, и продавач.

При тези фактически данни , Апелативен съд-София, в този си състав, счита , че направеното от Р. А. искане по чл.83, ал.2 от ГПК е основателно и неправилно е отхвърлено от първоинстанционния съд. Основателността на искането по чл.83, ал.2 от ГПК се преценява към един определен времеви момент - моментът, към който то е направено и именно към този момент следва да се формира извод за наличието или отсъствието на реална възможност жалбоподателят да заплати дължащата се държавна такса и евентуални разноски по делото. Към релевантния момент- 18.09.2024год. не се установява да е получавал доходи от трудово правоотношение, нито доходи от търговска дейност. Същевременно е имал задължения за заплащане на месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 300лева и задължение за заплащане на погасителни вноски по потребителския кредит в месечен размер от 667.71лева. Дори и да се приеме , че същият ,като работоспособен, би могъл да работи и да получава поне минималната работна заплата за страната- 933лева , при липса на здравословни проблеми, които да са пречка за това, то той се явява сериозно затруднен да заплати размера на дължащата се по предявените от него искове държавна такса , която е определена от СГС в размер на 2 727.74лева .

Безспорно при искане по чл.83, ал.2 от ГПК преценката на съда не се ограничава до възможността на страната да заплати единствено дължимата държавна такса, а следва да се вземат предвид и евентуалните разноски по делото. Предвид етапа , на който се намира производството по делото , образувано по иска за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит и зачитайки предвидимото му развитие, следва да се приеме , че то би могло да доведе до евентуална потребност от заплащане на разноски за назначаване на поисканата съдебно-компютърно техническа експертиза , които разноски би били поне в размер на 600лева.

При тези данни относно стойността на предполагаемите разноски , които ищецът би бил задължен да заплати в производството по предявения от него иск, прибавени към размера на дължимата се държавна такса по иска, съпоставимо към установените материални възможности на ищеца , налага извод че заплащане на сума в този размер не би била в неговите възможности и изискването за нейното заплащане би го лишила от възможността да упражни своите процесуални права.

Извод за противното не би могъл да се обоснове от констатираното притежание от ищеца на имота в с.***, общ.***. Ищецът е декларирал в свое притежание единствено този имот като жилище и като такъв , не би могло да се приеме че се касае свободно имущество ,което може да се отдава по наем , за да се реализират средства за заплащане на такси и разноски по делото. Извод за наличие на такова имущество , единствено и само въз основа на справката от АВ , не би могъл да се направи и по отношение на имуществото , посочено в справката като придобито през 2021год. и 2017год.

От гореизложеното следва , че са налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски в производството по предявените от него срещу „ Юробанк България“ АД искове, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да следва да бъде постановено ново, с което ищецът се освободи от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 342/25год. по описа на СГС.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София ,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение от 18.02.2025год. , постановено по гр.дело № 342/25год. по описа на СГС, ГО, с което е оставено без уважение искане на Р. Г. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 342/2024год. по описа на СГС като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА Р. Г. А. с ЕГН ********** от гр.***, ж.к.“ ***“, ул.“ ***“ № *, вх.*, ет.*, ап.* от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 342/2025год. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4