Решение № 7018 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7018 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100503567 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение от 20071929/19.12.2022г., постановено по гр. д. № 60016/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Д. О. и С. О. искове по чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за липса на облигационна връзка и за липса на забава.

Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението на СРС за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за частично неправилно по следните съображения:

За да отхвърли исковете СРС е приел, че представеният и неоспорен нотариален акт за учредяване на ипотека от ответниците в полза на банка не е доказателство за собственост върху имота.

1

Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд анализирайки събраните по делото доказателства е формирал неправилни фактически и правни изводи относно процесната договорна връзка между страните, като неправилно е приел, че през процесния период ответниците не са били потребители на топлоенергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.

1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Въззивният съда намира, че от представения по делото като доказателство нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 3, том II, peг. № 8534, дело № 176/2005 г. с който ответниците са учредили на 21.10.2005 г. ипотека върху процесния имот в полза на „Райфайзенбанк (България)“ АД се установява, че същите са били потребители на топлинна енергия през процесния период. Това писмено доказателства установява по безспорен начин, че ответниците са собственици на процесния имот, доколкото учредител на ипотеката може да бъде единствено собственика на имота, а при изповядване на акта за ипотека Нотариусът проверява правата на учредителите на ипотеката. В случая в нотариалния акт за ипотека е посочено, че на нотариуса е представен договор за закупуване на имота от ответниците от Държавата на 07.12.1990г. в акта за ипотека се посочва и че учредителите са били в брак-представено е удостоверение за граждански брак.

Следователно е установена облигационна връзка за продажба на ТЕ за 2 процесния период и имот.

Количеството и стойността на ползваната ТЕ е установено от СТЕ и СЧЕ.

Частично основателни са въведените възражения за изтекла погасителна давност.

Приложимия давностен срок за всички вземания е 3 години.

Исковата молба с която давността се прекъсва е от 02.12.2020г. по общо правило всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 02.12.2017г. и в случая вземанията за периода 01.10.2015г-30.04.2017г. включително са погасени по давност включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

За периода 01.05.2017г-30.09.2017г. не са начислявани суми за ТЕ.

За м.10.2017г. вземането става изискуемо на 15.12.2017г и давността изтича на 15.12.2020г., но е прекъсната с исковата молба. Не са погасени и следващите вземания до края на процесния период.

Стойността на непогасените по давност суми за цена на ТЕ видно от СТЕ и СЧЕ и съобщението към фактура на л.19 е 1151, 54 лева. С оглед на искането за разделно осъждане всеки от ответниците дължи половината от тази сума или 575,77 лева за периода 01.10.2017г. до 30.04.2018г.

Законната лихва за забава върху тази сума съгласно приложимите ОУ на ищеца се дължи от 15.09.2018г. до 19.03.2019г. и е общо в размер на 59,50 лева – изчислена от съда с помощта на компютърна програма за изчисляване на лихви. Всеки от ответниците дължи лихва в размер на 29,75 лева

За същите период са погасени, съответно непогасени по давност вземанията за цена на услугата дялово разпределение. Непогасен е размерът от 16,72 лева, като всеки от ответниците дължи 8,36 лева за периода м.10.2017г. 30.04.2018г.

Лихва върху главницата за дялово разпределение не се дължи, тъй като тези вземания са безсрочни и няма доказателства за поставяне в забава чрез връчена покана.

Предвид изложеното решението в частта му за отхвърляне на исковете за главници за периода 01.10.2017г-30.04.2018г. следва да се отмени и исковете за цена на ТЕ и за дялово разпределение за този период да се уважат.

Следва да се отмени решението в частта му за отхвърляне на иска за мораторно обезщетение за периода 15.09.2018г. – 19.03.2019г. върху главницата за ТЕ дължима за периода 01.10.2017г-30.04.2018г. и този иск да се уважи до размер от 29,75 лева срещу всеки от ответниците.

В останалите отхвърлителни части решението следва да се потвърди.

3

При този изход на делото въззивникът има право на разноски съобразно уважената част от жалбата срещу всеки ответник.

Уважени са 30 % от материалния интерес и на същата част от разноските за двете инстанции има право ищецът.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, които СГС определя на 100,00 лева за всяка инстанция или общо 200,00 лева, от които се дължат 30 % или 60,00 лева (по 30,00 лева за всеки ответник).

Дължи се и съответната част от държавните такси, разноските за вещи лица и депозитите за особени представители, чийто общ размер е 1985,09 лева, от които следва да се присъдят 595,53 лева или по 297,76 лева срещу всеки ответник.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 20071929/19.12.2022г., постановено по гр. д. № 60016/2020г. по описа на Софийски районен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

В частта с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* срещу Д. А. О. с ЕГН ********** искове по чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите:

575,77 лева, дължима цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.10.2017г.-30.04.2018г. за имот Апартамент 125, гр. София, ж.к. ******* 29,75 лева-обезщетение за забава върху главницата от 575,77 лева за периода 15.09.2018г.-19.03.2019

8,36 лева- дължима цена на услугата „Дялово разпределение за периода м.10.2017г. - 30.04.2018г.

В частта с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* срещу С. Л. О. с ЕГН ********** искове по чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите:

575,77 лева, дължима цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.10.2017г.-30.04.2018г. за имот Апартамент 125, гр. София, ж.к. ******* 29,75 лева-обезщетение за забава върху главницата от 575,77 лева за периода 15.09.2018г.-19.03.2019

8,36 лева- дължима цена на услугата „Дялово разпределение за периода м.10.2017г. - 30.04.2018г.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. Л. О. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. *******, ап. 125 4

ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“23Б сумите: 575,77 лева - цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.10.2017г.-30.04.2018г. за имот Апартамент 125, гр.

София, ж.к. ******* ведно със законната лихва от 02.12.2020г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане; 29,75 лева-обезщетение за забава върху главницата от 575,77 лева за периода 15.09.2018г.-19.03.2019г.; 8,36 лева - дължима цена на услугата „Дялово разпределение за периода м.10.2017г. - 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 02.12.2020г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане ОСЪЖДА Д. А. О. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. *******, ап. 125 ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“23Б сумите: 575,77 лева - цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.10.2017г.-30.04.2018г. за имот Апартамент 125, гр.

София, ж.к. ******* ведно със законната лихва от 02.12.2020г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане; 29,75 лева-обезщетение за забава върху главницата от 575,77 лева за периода 15.09.2018г.-19.03.2019г.; 8,36 лева - дължима цена на услугата „Дялово разпределение за периода м.10.2017г. - 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 02.12.2020г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Д. А. О. с ЕГН ********** и С. Л. О. с ЕГН ********** да заплатят всеки от тях в полза на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, държавни такси, депозити за вещи лица и за особени представители сумата от 327.76 лева.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________