Определение № 3197 от 21.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3197 гр. Бургас, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501491 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод постъпилата частна жалба от „Авигея – М. Т.“ ЕООД със седалище гр. Несебър, представлявано от М. П. Т., представлявано от адвокат Звезделина Неделчева, със съдебен адрес – гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, офис сграда Каравел, партер, офис 2 против Разпореждане № 1346 от 30.05.2023г. за незабавно изпълнение, постановено по Заповед № 275 от 30.05.2023г., издадени по частно гр. дело № 423/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на които е разпоредено длъжникът „Авигея - М. Т.“ ЕООД със седалище гр. Несебър да заплати на кредитора „Лено“ АД със седалище гр. София сума в размер на 3 021, 76 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за заем – Бизнес кредит с клиентски номер ** от 04.04.2019г. с нотариална заверка на подписите, както и сума в размер от 110, 62 евро, представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2023г. до 19.04.2023г., както и сума в размер от 122, 53 лева, представляваща държавна такса и сума в размер от 150 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

В жалбата се претендира да бъде постановено определение, с което да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение на паричното задължение и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист по 1 частно гр. дело № 423/2023г. по описа на Районен съд – Несебър.

В жалбата се посочва, че по силата на сключения между страните договор страните са приели при наличие на спорове помежду им да бъдат решавани по съдебен ред, като споровете ще се отнасят към компетентния съд по правилата на родовата подсъдност в гр. П.. Посочва се, че също така страните по договора са постигнали арбитражно споразумение.

В жалбата са посочва и обстоятелството, че не са настъпили основания кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, тъй като длъжникът е правил ежемесечни плащания по договора.

В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по депозираната частна жалба – „Лено” АД със седалище гр. София посочва, че частната жалба против незабавното изпълнение е неоснователна, тъй като оплакванията могат да са свързани единствено с редовността на акта от външна страна, тъй като въззивният съд не се произнася по съществуването на удостовереното с документа вземане.

Претендира се да бъде оставена без уважение депозираната частна жалба и да бъде потвърдено атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК от „Лено” АД със седалище гр. П. в качеството му на заявител, с която моли да бъде постановена заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъдено „Авигея – М. Т.“ ЕООД със седалище гр. Несебър да заплати на „Лено“ АД със седалище гр. П. следните суми:

- сума в размер на 3 021, 76 евро, представляваща главница, дължима по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № * от 04.04.2019г., - сума в размер от 110, 62 евро, представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2023г. до 19.04.2023г., както и

- сума в размер от 272, 53 лева, представляваща направените по 2 делото разноски.

В заявлението се посочва, че задължението на дружеството е възникнало по силата на сключен писмен Договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер ** от 04.04.2019г. с нотариална заверка на подписите от 04.04.2019г., по силата на който договор „Ленно“ АД (понастоящем с наименование „Лено“ АД е предоставил Бизнес кредит на дружеството – „Авигея – М. Т.“ ЕООД със седалище гр. Несебър в размер на 3 100 евро и лихва в размер на 30% върху усвоената и непогасената част от главницата на предоставения заем. Видно от сключения между страните договор срокът за изплащане на заема, заедно с натрупаната договорна лихва е 180 месеца.

Договорът е обективиран и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № * от 04.04.2019г., том *, нот. дело № */2019г. по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Несебър, като ипотекираният имот е предоставен като обезпечение на заемната сума.

Видно от представения по делото Договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер ** от 04.04.2019г. заемополучателят се е задължил да заплаща месечни погасителни вноски, както подробно е описано в погасителен план Приложение 1 към договора.

В заявлението е посочено, че към 04.04.2023г. не са постъпили пълни плащания по месечни вноски и е настъпила забава в размер на 577 дни, поради което и дружеството – заемател е обявил предоставения заем за предсрочно изискуем, като съобщение за това е връчено на дружеството на 19.04.2023г.

В отговор на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, Районен съд – Несебър е постановил Заповед № 275 от 30.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по силата на която е разпоредено длъжникът „Авигея- М. Т.“ ЕООД да заплати на кредитора „Лено“ АД следните суми:

- сума в размер на 3 021, 76 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски номер ** от 04.04.2019г. с нотариална заверка на подписите от 04.04.2019г., - сума в размер на 110, 62 евро, представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2023г. до 19.04.2023г., както и

- сума в размер на 272, 53 лева, представляваща направените по 3 делото разноски. Съдът е постановил и Разпореждане № 1346 от 30.05.2023г. по частно гр. дело № 423/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на което е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

След образуване на изпълнителното производство – длъжникът „Авигея - М. Т.“ ЕООД е получило покана за доброволно изпълнение на дата – 10.07.2023 г. и на 09.08.2023 г. – в преклузивния срок по чл. 414 от ГПК е депозирало възражение с вх. № 7416/09.08.2023г. пред Районен съд – Несебър, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

Ведно с депозираното възражение е подадена и настоящата частна жалба с вх. № 7418/09.08.2023г. по описа на Районен съд – Несебър против постановеното Разпореждане за незабавно изпълнение. При това положение, съдът намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, е връчена на длъжника на 10.07.2023 г., а жалбата е подадена на 09.08.2023 г. като от длъжника в срок е подадено и възражение срещу заповедта. Жалбата е подадена от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, дължимата държавна такса е заплатена, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

На основание чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.

На основание чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посоченото основание са законово определени и изяснени от съдебната практика. Изразяват се в наличието на нотариален акт, спогодба или договор с нотариална заверка на подписите, който съдържа изрично задължение за заплащане на парични суми. Нотариалното удостоверяване - нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да 4 материализира задължение за заплащане на парични суми. В настоящия случай, документът от който произтича вземането е Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № * от 04.04.2019г. с нотариална заверка на подписите от 04.04.2019г. на Нотариус с рег. № 110 с район на действие – Районен съд – Несебър.

Съдът намира, че представеният по делото документ е надлежно оформен с всички изискуеми от закона реквизити. В него липсват поправки, зачертавания и заличавания. Същият съдържа всички съществени елементи на договора за заем. Недвусмислено са посочени – страните, предмета на договора, неразделна част от същия е и приложения погасителен план, който съдържа информация относно размерът на отделните погасителни вноски, техният падеж, както и какво се погасява с вноските. Договорът за заем е намерил отражение и в приложения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № * от 04.04.2019г., том *, нот. дело № */2019г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, като ипотекираният имот е предоставен за обезпечение на заемната сума.

Следва изводът, че представения от заявителя договор, представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК. По отношение на втората предпоставка – наличие на подлежащо на изпълнение вземане срещу жалбоподателя–длъжник, което е обявено от страна на кредитополучателя за предсрочно изискуемо.

На основание чл. 419, ал. 1 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че частна жалба против разпореждане за незабавно изпълнение, за да бъде основателна следва да се основава на възражения, които са свързани с редовността на документа от външна страна и подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Жалбата следва да се основава и на възражения свързани с изискуемостта на вземането в случай, че изискуемостта е поставена в зависимост от 5 изпълнението на задължението или от настъпването на обстоятелства, които следва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

В конкретния случай – в жалбата са наведени възражения, че страните са уговорили клауза за разглеждане на спора пред компетентния съобразно правилата на родовата подсъдност съд в гр. П., както и е уговорено между тях спорът да бъде отнесен пред арбитраж, което следва да бъде взето предвид в исковото производство и няма как да бъде отчетено и съобразено в заповедното производство. По отношение на това възражение следва да се посочи, че и в случаите, когато в сключения между страните договор, от който произтича вземането на кредитора, е включена арбитражна клауза, той не е лишен от възможността да претендира вземането си по облекчения ред по чл. 410 и чл. 417 от ГПК.

Заповедното производство по правило е едно безспорно производство, поради което в случай, че заявителят счита, че вземането му няма да бъде оспорено, липсва пречка да избере този ред на защита на интересите си. Въпрос на преценка на кредитора е доколко вземането му е безспорно и доколко може да си позволи да не се придържа към договорната арбитражна клауза. С оглед на това, заповедният съд правилно е разгледал подаденото пред него заявление и оплакванията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

От друга страна – в частната жалба е направено възражение, че дружеството е погасявало своите задължения, което възражение също не може да бъде взето предвид в заповедното производство, а следва да бъде съобразено в исковото производство. Наведените в тази връзка възражения от жалбоподателя за извършени плащания са неоснователни, като същите са относими в исковия процес по чл. 422 от ГПК, който следва да се развие, въз основа на своевременно подаденото от длъжника писмено възражение по чл.