Решение № 682 от 09.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Пловдив, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300502073 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЯНК. Д. Р., с ЕГН:**********, от село К., Пловдивска област, ул.*** , чрез назначения му особен представител по делото адв.А.Й., против Решение № 261286 от 22.04.2021г., постановено по гр.д. №12876/2019г., по описа на Районен съдПловдив, в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, сумата от 6960,22 лв.- главница, дължима по договор за кредит № PLUS-15276040 от 26.09.2017г., сключен "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от 13.09.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 03.04.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 413,19 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.04.2018г.03.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №3133/ 15.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №5219 по 1 описа за 2019г. на Районен съд- Пловдив.

От жалбоподателят се прави се искане до въззивния съд за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В жалбата са развити доводи, че първостепенният съд не е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото, както и възраженията на ответника, че по делото не са представени доказателства установяващи настъпило правоприемство между "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК 204915054, което последно търговско дружество е подписало Приложение №1 от 13.09.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., и от което ищецът по делото черпи своите права. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че цесията е редовно съобщена на ответника чрез връчване на книжата на назначения му по делото особен представител на основание чл.47,ал.6 от ГПК, както и че по делото е установено предаване на сумата по договора за заем на заемателя , за което обстоятелство по делото не са били представени от ищеца писмени доказателства- платежни нареждания, банкови бордера или извлечения от банкови сметки.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, , чрез пълномощника му по делото юрк. П.Б., с който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за 2 установено, че ответникът ЯНК. Д. Р., с ЕГН:********** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата от 6960,22 лв.- главница, дължима по договор за кредит № PLUS-15276040 от 26.09.2017г., сключен "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение №1 от 13.09.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК- 03.04.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 413,19 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.04.2018г.-03.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №3133/ 15.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №5219 по описа за 2019г. на Районен съд- Пловдив.

От фактическа страна по делото се установява от приложените писмени доказателства, че на 26.09.2017г. между ответника ЯНК. Д. Р., с ЕГН:**********, в качеството на кредитополучател, и "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД - кредитор, е бил сключен договор за поребителски паричен кредит № PLUS-15276040, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 7000 лв., който последният се е задължил да върне при посочени в договора условия в срок до 20.10.2022г. В раздел „Удостоверявания“ на договора за кредит е предвидено, че с подписване на договора заемателят е удостоверил, че е получил уговорената в договора сума. Предвид горното по делото се установява сключването на договора за заем и изпълнението на задължението на ищцовото дружество по него да предостави заемната сума на ответника, поради което за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му в заем сума чрез заплащане на уговорените в договора погасителни вноски.

От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че длъжникът е извършил четири погашения по договора в общ размер от 806,84 лева, като на 16.11.2017г.;20.12.2017г.;12.01.2018г. и 20.02.2018г. е платил суми от по 201,71 лева.

На 13.09.2018г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК 204915054, като продавач-цедент, и ищцовото дружество, като 3 купувач- цесионер, е било подписано Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., съгласно което вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД по сключения с ответника договор е било прехвърлено на ищеца.

Справката в публичния регистър на юридическите лица - търговци сочи, че договарящото се с ответника дружество "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е било заличено поради вливането му в чуждестранния търговец (негов едноличен собственик), като поемането на преобразуваното българско дружество е вписано с рег.№ 20180424134752 въз основа на акта за регистрация на преобразуването от органа по регистрация на поемащото френско дружество

– въззиваемия

„БНП

Париба

Пърсънъл

Файненс”С.А.Париж. Вписаното обстоятелство удостоверява универсално правоприемство (чл. 10 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ). Опровергаване на достоверността на вписването не е предприето и съответно не е доказано, поради което въззивният съд намира за неоснователно оплакването за липса на легитимация на правоприемника да упражни всички права на заличения си праводател.

По делото е представено пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 25.01.2018г., с което цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД от негово име да уведомява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците, чийто вземания са прехвърлени. Към исковата молба е приложено уведомление, изхождащо от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД, адресирано до ответника, с което го уведомява за извършеното прехвърляне на вземането, като по делото не се твърди и не се ангажират доказателства същото да е било връчено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченото уведомление, ведно с исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, вкл. пълномощното, потвърждението за сключената цесия, изхождащо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А, договора за цесия и извлечение от приложението към него, са били връчени на ответника, чрез назначения му особен представител, в хода на делото, като този факт, който е от значение да спорното право, следва да се вземе предвид при постановяване на решението съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото длъжникът не е бил открит на посочения от него адрес, 4 поради което му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, то така извършеното връчване на особения представител следва да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник /в този смисъл- Решение №198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г., І т.о.

/ . Тъй като действията по съобщаването на цесията на длъжника не са от личен и незаместим характер, то няма пречка предишният кредитор да упълномощи и друго лице, вкл. цесионера, да ги извърши от негово име. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е уведомен по надлежния ред от пълномощник на предишния си кредитор за прехвърлянето на вземанията. В този смисъл е налице и съдебна практика- /Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г. ІІ т.о./.

В настоящото въззивно производство не се оспорва правният извод на първоинстанционния съд за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Това е специална императивна законова норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като икономически по-слабата страна в правоотношението. От законовия текст става ясно, че при недействителност на договора се дължи само главница, но не и лихва, като при това законът не прави разграничение на възнаградителна и мораторна, т.е. санкцията обхваща и двете лихви, както и таксите и всички други разходи по кредита. При това положение за ответника, като кредитополучател, е възникнало задължението да върне на ищцовото дружество само действително получената главница по договора за кредит.

В процесния договор е отразено, че чистата стойност на предоставения финансов ресурс възлиза на 7 000 лв., но това не е реалната стойност на предоставената парична сума. От чл. 2- ри от договора и от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се изяснява, че от сумата от 7 000 лв., кредиторът е удържал стойността на „таксата ангажимент“, която е 245 лв.

Предвид това, то съдът счита, че чистата стойност на предоставения на длъжника – ответник финансов ресурс не е 7 000 лв., а е 6755 лв. ( което 5 именно се явява и релевантната стойност за главница, от която следва се приспаднат осъществените от длъжника плащания ).

В конкретния казус и съгласно заключението на вещото лице общият размер на тези плащания възлиза на сумата от 806,84 лева, поради което след осъществените частични плащания, оставащата главница възлиза на сума в размер от 5948,16 лв.

Предвид изложеното, ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, поради което за сумата от 5948,16 лв. предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.

Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 5948,16 лв. до присъдения размер от 6960,22 лв. и мораторна лихва в размер на 413,19 лева, и постановяване вместо него на друго, с което посочените претенции бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция присъдените в полза на страните разноски следва да бъдат преизчислени. С първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер от 850,51 лева, като с оглед уважената част от претенцията му се следват разноски в размер от 686,12 лева. С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на РС-Пловдив разноски в размер от 88,04 лева за назначената по делото СГЕ, като с оглед отхвърлената част от претенцията , дължи разноски в размер от 48,98 лева.