Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 243 от 08.06.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 265/2022
Вид
Решение № 243
Подписан
08.06.2022
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 ал.1, т.3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.75 ал.2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.151 ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Плевен, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20224400500265 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 222/17.02.2022г. по гр.д. № 3373/2021г. на ПлРС съдът е осъдил на осн. чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Х., с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание ЛС в Затвора гр. Враца, сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в периода 15.03.2013г. – 15.01.2014г., изразяващи се в липса на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, чувство на отритнатост, обективирани в плач, поради по-неблагоприятно третиране в Затвора гр.Плевен - подстригване пред килията му, а не в обособено помещение, ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2020г. – датата на ИМ до окончателното заплащане на сумата, като претенцията за разликата до 1 000 000 лв., ОТХВЪРЛИЛ като недоказана.

Осъдил на осн. чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Х., с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание 1

**********, сумата от 1 296,46лв. – мораторна лихва върху главницата от 2000лв. за периода 15.01.2014г. - 03.06.2020г., като претенцията за разликата до 100 000лв. и за периода 15.03.2013г. - 14.01.2014г., ОТХВЪРЛИЛ като недоказана.

Осъдил на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, Х.А.Х., с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание ********** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, **********, разноски по делото в размер на 249,25лв.

Недоволен от решението е останал Х.А.Х., който го обжалва в срок с оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния Закон.

Твърди, че неправилно е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 249,25лв., защото съгласно чл.75 ал.2 ЗЗДискр. за производства пред съд по специалния закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.

Претендира отмяната на обжалваното решение в отхвърлителната Част и за осъждането му за разноски на ответника, и уважаване изцяло на предявените искове.

Чрез осъществяващата правна помощ адв.Л. П. от ПлАК навежда доводи, че дискриминационните действия довеждат до промяна в психичното състояние на дискриминираното лице, което накърняване е от категорията на неимуществените вреди, чиито размер се определя по правилата на чл.52 ЗЗД.

Вземат се предвид степен на личностно засягане, начин на дискриминационно въздействие, възраст на ищеца и други обстоятелства. Излага съображения, че от показанията на тримата свидетели на ищеца за процесния период се установява, че той е бил тревожен, напрегнат, унил, от преживяното е спрял да се храни, бил е на ръба на психически и нервен срив, загубил е вяра в институциите и тяхната способност да осигурят справедливост. Оплаква се, че е следвало изцяло да кредитира показанията на свидетелите, е не да приема че има заинтересованост поради това, че сда в добри отношения с ищеца, а от друга страна са в дела с ответника. Като се позовава на две решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на ВКС на РБ, твърди че съдът не е посочил защо не кредитира изцяло показанията на свидетелите след като независимо, че са в дела с ответника, в техните показания няма противоречия, 2 че единодушно установяват, че дискриминацията му е нанесла трайни и неизличими неимуществени вреди.

Твърди, че ПлРС обосновал така направената от него преценка без да съобрази, че между събраните по делото гласни доказателствени средства не е налице противоречие, без да отчете фактът, че дори разпитаните по делото свидетели да водят дела срещу ответника ГД „Изпълнение на наказанията", то те защитават свои конституционно признати права.

Неправилно е виждането на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите Р. и Х. били опосредени не толкова от преките им наблюдения, а от разказите на самия ищец за състоянията му. Независимо, че страданията в резултат от преживяното дискриминационно отношение на ищеца са установени от техните показания, съдът не ги кредитира с оглед факта, че същите били базирани на разказите на ищеца, а именно тези разкази, в които той е споделял как се чувства, как му се е отразило преживяното дискриминационно отношение, отразяват интензитета на преживените от него морални страдания.

Твърди, че от показанията на К.С.Р., И.А.Р. и М.Г.Х. се установяват преживените от Х.А.Х. в резултат на извършената спрямо него дискриминация неимуществени вреди.

Според посоченото от К.Р. в разговори ищецът с болка му е разказвал за преживяното, споделял му е „със сълзи в очите", че се „чувства втора ръка човек"; бил е депресиран и унил.

Свидетелят И.Р. като очевидец описва колко неприятно и унизително е протичало цялото подстригване, как се е случвало пред килиите на лишените от свобода, а не в специално обособени за целта места; как косите от подстригването са хвърчали навсякъде, в т.ч. и в килиите, където лишените от свобода са се хранили. Подстригванията са се случвали достатъчно често, всяка седмица, като след всяко подстригване ищецът се е чувствал депресиран и е плачел, отказвал е да се храни и като цяло психиката му е пострадала доста сериозно от така преживяната дискриминация.

Свидетелят М.Х. твърдял, че поддържа регулярни контакти по телефона с ищеца, че двамата се чуват и си говорят периодично. Иецът му е разказвал доста пъти, в това число и до ден днешен, за извършените многократно 3 спрямо него дискриминационни действия в затвора в Плевен; споделял му е, че в резултат на това се е чувствал низвергнат и отритнат; често е плачел; бил е тревожен и напрегнат; страдал е от безсъние. Нещо повече, свидетелят споделя, че в резултат от случилото се ищецът е ..загубил вяра в институциите и върховенството на закона, в съвестното му прилагане в местата за лишаване от свобода". Също споделя, че Х.Х. е приел наказанието си такова, каквото е, не се притеснява от него, а единствено и само от несправедливостта във всичките й форми; че винаги е проявявал силна нетърпимост към дискриминацията във всичките й форми.

От гласните доказателства намира, че се установява извършената спрямо ищеца Х.Х. в Затвора гр.Плевен в процесния период дискриминация, която е оставила неизлечими следи в неговата психика - същият е бил тревожен, напрегнат, унил; в резултат от преживяното е спрял да се храни и е бил на ръба на психически и нервен срие; загубил е вяра в институциите и тяхната способност да прилагат закона; загубил е вяра, че съществува справедливост. Претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди.

Навежда доводи, че фактическият състав, от който се поражда отговорността на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", включващ деяние под формата на дискриминация; противоправност на деянието; вреди; причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; вина на ответника, която се предполага до доказване на противното, е установен от доказателствата по делото.

Недоволни от постановеното решение са останали и ГДИН гр.София, като в срок са подали ВЖ против осъдителните Части от решението, с искане да се отмени и да се отхвърлят исковете, а в случай че не се отхвърлят изцяло, да се намали присъденото обезщетение, а с това и сумата, определена като лихва за забава, като им присъди разноски в размер на 250лв. за тази инстанция.

Твърдят, че Решение №222/17.02.2022г. по гражданско дело № 3373/2021г. по описа на Районен съд - Плевен в осъдителната му Част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, т.к. Районният съд е разгледал само въпросите относно характера и вида на претърпените неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между дискриминационното отношение и претърпените вреди.

4

В хода на производството са събрани доказателства, но не и всички относими по делото. Налице е била обективна невъзможност на представителя на ответника да присъства в съдебно заседание, да може да задава въпроси на разпитаните свидетели и да ангажира доказателства. На ответника не е предоставена и възможност да изрази становище по същество /писмена защита/, каквато за ищеца е дадена.

Представя писмени доказателства със жалбата, поради сочената обективна невъзможност за представянето им в първоинстанционното производство. Депозирали се две молби за отлагане на съдебното заседание, които РС-Плевен е оставил без уважение, с което е преградил правото на ответника да се запознае със свидетелските показания, да задава въпроси на свидетелите и да представи допълнителни доказателства във връзка с техните показания до края на съдебното дирене.

Тези нови доказателства твърди, че са относими и са именно във връзка събраните устни такива и непредоставена възможност от страна на първоинстанционния съд на ответника за прилагането им до края на съдебното дирене, тъй като последното е приключило непосредствено след разпита на свидетелите.

Освен, че в хода на производството не са събрани всички относими писмени и устни доказателства, а само сочените от самия ищец свидетелски показания, те са и от лица, които са заинтересовани от изхода на делото.

Съдът не е следвало да кредитира въобще показанията на свидетелите.

Повечето от тях не са били преки свидетели, а са представили възприятията на ищеца, за които той им е споделял.

Налице е и явна заинтересованост при даването на показанията на тези свидетели с оглед обстоятелството, че те от една страна се намират в добри отношения с ищеца, а от друга - че водят дела с ответника.

Сочените от съда за възприети обективни факти които е кредитирал, а именно че при подстригването в килията му са влизали косми, а той се е хранил в нея и че ищецът е плакал често, но и по други въпроси, също не могат да се приемат за такива. Няма други доказателства, че косми са влизали навсякъде в килията, освен от свидетелските показания, които също водят дела срещу ответника.

5

Относно честият плач на ищеца по повод подстригването считат, че не може да бъде прието като доказан факт. Накърняването на психичната сфера от категорията на неимуществени вреди, определено по справедливост от РСПлевен неправилно и необосновано е оценено в прекалено голям размер.

В случая преценката на съда следва да се свърже с конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за определяне на обезщетението, като се има предвид степента на личностно засягане. начина на дискриминационно въздействие, възрастта на ищеца, и други установени обстоятелства.

Ищецът не е имал никакви оплаквания от соматично и психично естество. През целия период не е посещавал психиатричния кабинет с оплаквания от депресивния спектър и не са били констатирани подобни проблеми. Напротив - наблюдавана е стабилност по отношение на емоционалната и волева сфери. Не е проявявал гняв и други агресивни действия.

По делото освен от свидетелските показания няма ангажирани доказателства от страна на ищеца за наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него.

Определената стойност от съда на претърпените неимуществени вреди от ищеца за всяко едно подстригване при условията на дискриминация, е в прекалено завишен размер /100,00 лв. /.

Неоправдано висока е определената компенсация за реално причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 2000лв. общо за целия период от 15.03.2013г. до 15.01.2014г.

Да се намали определеният от РС-Плевен размер на обезщетението и да бъде намалена и изчислената законна лихва върху определеното обезщетение за периода 15.01.2014г. - 03.06.2020г. /датата на подаване на исковата молба/.

Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС Х.А.Х., с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание ********** чрез особения си представител – адв.Л. П., осъществяваща правна помощ, изразява становище, че жалбата е неоснователна, да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Ответната Дирекция е могла да бъде представлявана от друг юрисконсулт и поради това ПлРС правилно не е отложил делото поради заболяване на процесуалния представител на ГДИН, 6 след правилно разпределената доказателствена тежест от ПлРС е настъпила преклузията по чл.266 ал.1 ГПК и поради това да не се приемат представените от ГДИН гр.София писмени доказателства. По делото не са представени доказателства, които да опровергават показанията на свидетелите.