Решение № 14375 от 12.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14375 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20211110142540 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявен е осъдителен ревандикационен иск по чл.108 ЗС от ищцата Й.

В. С., ЕГН **********, срещу ответника Н. А. Г., ЕГН **********, за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент № 150, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема № 15-712385/01.07.2021г. на самостоятелен обект в сграда на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. София, последно изменение на КККР от 01.07.2021г., с площ от 48,21 кв. м., с адрес на имота: гр. София, район „М., находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:

*** и

***, под обекта:

***, над обекта: ***; с прилежащи части: мазе № 20 с площ от 2,67 кв.м., при съседи: мазе 19, улица, коридор и улица; заедно с 2,740% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и за осъждане ответника да предаде владението на имота на ищцата.

1

Като последица (при евентуално уважаване на иска по чл.108 ЗС) се иска отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 85, том I, рег. № 1949, дело № 43/2021г. по описа на нотариус Валентина Г.а, с район на действие – Софийски районен съд, рег. № 340 в РНК.

Ищецът – Й. В. С., твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент № 150, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж.к.

„Младост 4“, бл. 433, вх. 5, ет. 5, на основание наследствено правоприемство като единствен наследник на сестра си – Т. П. В., ЕГН **********, починала на 07.03.2017г. Сочи, че последната била придобила имота на възмездно правно основание по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Закона за държавите недвижими имоти от 29.05.1991г., обективиран в нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни недвижими имоти от ОбНС на община „Младост“- гр. София.

Твърди, че ответникът Н. Г. живял във фактическо съжителство с наследодателя на ищцата, като след смъртта на Т. В. продължил да живее в процесния имот без съгласието на ищцата и без да е демонстрирал открито, че владее имота като собственик за себе си, въпреки че от страна на ищцата били отправяни множество покани за освобождаване на имота. Сочи, че след смъртта на сестра си подала декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ и започнала да плаща данъците за имота, както и през м. януари 2021 г. депозирала молба в 07 РУ – СДВР с искане за освобождаване на жилището, но била уведомена, че се касае за гражданскоправни отношения.

Твърди, че въз основа на обстоятелствена проверка бил издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 85, том I, рег. № 1949, дело № 43/2021г. по описа на нотариус Валентина Г.а, с район на действие – Софийски районен съд, рег. № 340 в РНК, по силата на който ответникът бил признат за собственик на имота по давностно владение и впоследствие подал декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ.

Излага доводи, че нотариалният акт е изготвен 3г. и 11 м. след смъртта на собственика на имота, въпреки че последната е упражнявала 2 самостоятелно владението по отношение на имота в качеството си на собственик и не е предоставяла владението на ответника, както и не е упражнявала съвместно владение заедно с него.

Ответникът Н. А. Г., е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който се оспорват фактическите твърдения на ищцата. Възразява, че е придобил имота по давност за периода от 1990 г., при евентуалност – че е придобил 1/2 ид. ч. от същия. Твърди, че от 1990 г. е живял в имота заедно с Т. В. във фактическо съжителство, като е участвал в изкупуването на имота с почти цялата сума от 10000 лева, като не бил включен в договора, поради това, че в настанителната заповед била издадена на името на Т. В., като през всички години единствено ответникът със свои средства заплащал консумативните разходи за имота и такси за вход, извършвал ремонтни дейности и през това време считал жилището като свое. Излага доводи, че Т. В. също считала, че жилището е по – скоро негово, тъй като ответникът го е платил и е полагал грижи за поддържането му. Сочи, че ищцата не е поддържала близки отношения със сестра си.

В условията на евентуалност, в случай че предявените искове бъдат уважени, се прави възражение от него с правно основание чл. 72, ал. 3 ЗС за право на задържане до заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на имота поради извършени ремонти и подобрения от ответника в период от 25 години, изразяващи се в ремонт на:

1. Баня – ремонт през 1995г. (поставяне на плочки 50кв.м.; поставяне на мивка); ремонт през 2010г. (подмяна на всички щрангове в жилището); ремонт през 2017г. (поставяне на плочки 50кв.м., моноблок, мивка, смесител за мивка, душ, огледало, ПВЦ тръби); 2. Шпакловка на хол и кухня – ремонт през 1992г. (100кв.м. стени таван) ремонт през 2000г. (100кв.м. стени и таван); ремонт през 2006г. (100кв.м. стени и таван); ремонт през 2011г. (100кв.м стени и таван); ремонт през 2017г. (100кв.м. стени и таван); 3. Боядисване с латекс на хол и кухня – ремонт през 1992г. (100кв.м хол стени и тава); ремонт през 2000г. (100кв.м. хол стени и таван); ремонт през 2006г. (100кв.м. хол стени и таван); ремонт през 2011г. (100кв.м. стени и таван); ремонт през 2017г. (100кв.м. хол стени и таван); направа на декоративни тавани през 2018г. (хол 23кв.м., кухня 9кв.м.); 4. Подмяна на ел инсталация – ремонт през 2017г.; 5. Поставяне на ПВЦ врати – ремонт през 2017г.; 6. Поставяне на ПВЦ 3 дограма – ремонт през 2017г.; 7. Поставяне на метална (блиндирана) врата – през 2017г.; 8. Поставяне на вътрешна 5см. топлоизолация – през 2016г.; 9.

Поставяне на ламперия – през 2017г.; 10. Поставяне на ламинат – през 2017г.;

11. Подмяна на балатум с мокет в хола през 2011г.; Твърди се, че извършените ремонти и подобрения, които съществували в процесното жилище и към настоящия момент довели до увеличаване стойността на имота с около 40%, като се счита, че разходите били необходими и наложителни, с изключение на декоративни тавани и поставяне на ламперия. За всички ремонти и подобрения знаела Т. П. В., защото били извършвани в нейно присъствие, с изключение на ремонта през 2017г., направен след смъртта , за който не била уведомена и ищцата. Твърди се, че ремонтите били извършвани с лични средства, със съзнанието, че е собственик.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че на 07.03.2017 г. наследодателят на ищцата - Т.

П. В., ЕГН **********, е починала и е оставила свой единствен наследник сестра си – ищцата Й. В. С.; С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 85, том I, рег. № 1949, дело № 43/2021г. по описа на нотариус Валентина Г.а, с район на действие – Софийски районен съд, рег. № 340 в РНК, ответникът бил признат за собственик на имота по давностно владение; Ответникът Н. А. Г. е във владение на имота.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 29.05.1991г. се установява, че СНС, чрез ИК на ОбНС и Т. П. В. бил сключен договор за продажба на недвижим имот, собственост на държавата и ведомствен на ДВ „Кремиковци“, а именно ап.№ 150, ет.5, гр.София, ж.к. Младост 4, бл.433, вх.Д, с площ от 48.21кв.м., ведно с таванско помещение № 20 с площ от 2.67кв.м., ведно с 2.740% ид.ч. от о.ч. на сградата. В договора е описано, че 4 цялата цена от 100.89лв. е покрита със заемни средства от ДСК, внесени по сметка с инспекторско нареждане от 29.05.1991г.

Приет по делото е Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 84, том 1, рег.№ 1949, дело № 43 от 2021г., вписан в Служба по вписванията София с вх.рег. № 11128/26.02.2021г., акт № 41, том 27, дело № 8209/2021г., съгласно който на 26.02.2021г. ответникът е признат за собственик на процесния имот (апартамент № 15, находящ се в гр.София, ж****, ап.150, с идентификатор № *****) въз основа на давностно владение.

Съгласно препис извлечение от акт за смърт № 0387/08.03.2017г. се установява, че Т. П. В. е починала на 07.03.2017г., като съгласно удостоверение за наследници (л.13) се установява, че е оставила единствен наследник Й. В. С..

Приети по делото като писмени доказателства за квитанции, РКО и разписки за плащани от страна на ответника на консумативни разходи и такси за входа (л.36 до л.55), така и разписка за платен данък (л.10) от страна на ищцата.

Приета е информация от СДВР (л.73), съгласно която на 13.01.2021г. в 07 РУ-СДВР било заявено от ищцата относно проблеми с ответника, който отказвал да напусне процесното жилище, за което била регистрирана преписка, която била изпратена на СРП и нямало последващо връщане.

Прието по делото е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че жилището е в добро състояние и видимо добре поддържано, като стойността на СМР през 1992г. са в общ размер на 625.22лв., през 1995г. са в общ размер на 786.81лв., през 2000г. са в общ размер на 869.88лв., през 2006г. са в общ размер на 945.39лв., през 2011г. са в общ размер на 1415.84лв., през 2017г. са в общ размер на 9614.11лв., през 2018г. са в размер на 2579.17лв. или общо в размер на 16836.42лв., като в резултат на извършените ремонти процентното увеличение на стойността на имота е 15.69% или стойността се е увеличила с 24571лв.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на трима свидетели на страната на ищцата (св. Първанова, св.Стефанов и св.

Райкова) и трима свидетели на страната на ответника (св. Савова, св. Б. и св.Пангаров).

5

От показанията на св. Първанова, ценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, че Т. В. и ответника били в прекрасни отношения, живеели на семейни начала, вкл. били в добри отношения и с тях така и помагали на ответника по лечението му, като твърди, че В. искала да остави апартамента на племенниците си и ответника знаел, че апартаментът не е негов и след като починала искал време, за да се изнесе, след което отношенията между страните се влошили. Твърди, че В. поддържала апартамента в добро състояние, вкл. извършвала ремонти (2015-2016г. лепила стиропор в хола, 2009-2010г. била сложена ПВЦ дограма), като след смъртта на В. не е бил правен ремонт, като последно била в жилището 2017г.

Дава показания, че присъствала в деня на смъртта на В. Съдът не кредитира показанията на св.Първанова в последната част, доколкото ценени по реда на чл.172 ГПК не се подкрепят на останалия доказателствен материал (конкретно показанията на св.Савова и св.Пангаров, в които в съответната част съдът кредитира изцяло, доколкото са еднопосочно, взаимодопълващи се и последователни).

От показанията на св. Стефанов, ценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, приживе В. (леля на свидетеля) поддържала жилището, като след смъртта посетили жилището по повод водене ответника на физиотерапевт. Преди имотът бил с дървена дограма, след което била сменена с ПВЦ, банята била с плочки, като не е бил свидетел на ремонти, но знаел, че леля му си поддържала жилището, направила изолация в кухнята със стиропор, мазилки и тапети, като многократно пред негои пред ответника е казвала, че имотът ще го остави на тях.