Решение № 2076 от 12.12.2015, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2015г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в публично заседание проведено на осемнадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

При участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА въззивно гражданско дело № 1900 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по въззивна жалба на К.Д.К., Д.Л.Д. и П.Л.Д., срещу Решение № 1967/28,04,2015г., постановено по гр.д. № 14079 по описа за 2014г. на Варненският районен съд, с което е признато за установено в отношенията с Р.Ц.Д., че последният е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК на гр. Варна № ***, одобрени със заповед № РД- 18-92/14.10.2008г., с площ от 698кв.м., а по документ за собственост 650кв.м., находящ се в гр.

Варна, с.о. „Траката”, м-ст „Фатрико дере”, при граници на имота - ПИ с идентификатори №№ ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, на основание изтекла придобивна давност за периода от месец 05.1998г. до месец 05.2003г., при заявен период на давностното владение 22.11.1997г. до 01.11.2012г., на осн. чл.124 ГПК.

Със същото решение К.Д.К., Д.Л.Д. и П.Л.Д. са осъдени да заплатят на Р.Ц.Д. сумата 477,59лв., представляваща сторените в производството пред ВРС съдебни разноски.

Въззивниците инвокират доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост.

Претендират неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият Р.Ц.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба Р.Ц.Д. твърди, че е собственик на следния недвижим имот:

ПИ с идентификатор по КК на гр. Варна № ***, одобрени със заповед № РД- 18-92/14.10.2008г., с площ от 698кв.м., а по документ за собственост 650кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Траката”, м-ст „Фатрико дере”, при граници на имота - ПИ с идентификатори №№ ***, ***,

***, ***, ***, ***,

***.

Твърди, че собствеността придобил по давност, чрез владение осъществявано в качеството на добросъвестен владелец, през периода 22,11,1997г. до 01,11,2012г., а в отношение на евентуалност в качеството на недобросъвестен владелец, през периода 22,11,1997г. до 22,11,2002г.

Твърди, че установил владението върху процесния имот през 1993г., когато придобил собствеността върху същия от дядо си Ради Недев Радев, чрез договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 15/1993г.

Твърди, че първоначално дядо му Ради Недев Радев и баба му Бона Радева били признати за собственици по давност на имот: лозе с площ 1100кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м. „Узун алан“, при граници – изток – Д. Аврамов, запад – Руси Жечев Чобанов, север – Стоян Павлов и Д. Инджов. По силата на съдебна делба по гр.д. № 947/12990г. на ВРС имотът бил разделен между наследниците на баба му Бона Атанасова на два дяла, от които дял първи с площ 650кв.м. е възложен на вуйчо му Атанас Радев, а дял втори с площ 650кв.м., ведно с построената в същото едноетажна постройка – на дядо му Ради Радев. Последният му прехвърлил собствеността върху придобития по делбата имот чрез договора за издръжка и гледане.

Интересът си от предядяване на иска обосновава с факта, че ответниците предприели опити да установят владение върху собствения му имот, по повод принудително изпълнение проведено за съседния имот. Излага и, че бил отхвърлен ревандикационният му иск предявен срещу същите ответници, за имот идентичен с процесния, основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на договора за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 15/1993г.

Претендира по отношение ответниците да бъде прието за установено, че е собственик на процесния имот по давност, чрез владение осъществявано в качеството на добросъвестен владелец, през периода 22,11,1997г. до 01,11,2012г., а в отношение на евентуалност в качеството на недобросъвестен владелец, през периода 22,11,1997г. до 22,11,2002г.

Ответниците възразяват, че исковете са недопустими поради наличие на сила на пресъдено нещо. Водено е производство по гр.д. № 2555/2008г. на ВОС, по ревандикационен иск предявен от К.Д.К., Д.Л.Д. и П.Л.Д., срещу Донка Радева и Атанас Радев - първата майка, а вторият вуйчо на ищеца Р.Ц.Д., за предаване владението на реална част от имот пл. № 1922 по КП «Траката», при заявено право на собственост – наследяване, а за наследодателя – реституция. Между страните е водено производство по гр.д. № 823/2014г. на ВРС по положителен установителен иск, с ищец - Р.Ц.Д. и ответници - К.Д.К.,

Д.Л.Д. и П.Л.Д., досежно съседният ПИ с идентификатор по КК № 10135,2520,6795.

В това производство ищецът е заявил придобивно основание и давност за периода от 24,11,1993г. до 04,12,2012г. Искът е отхвърлен с влязло в сила решение.

В отношение на евентуалност възразяват, че исковете са неоснователни, поради следното:

- ищеца не е придобил собствеността по давност;

- ответниците са собственици на процесния имот, на основание реституция по ЗСПЗЗ, осъществена с Решение № 503/13,05,1998г. на ПК Варна, постановено в полза на наследодателят им Д. Транакиев;

- не е налице идентичност между процесния имот и имота, който ищецът твърди, да е владял през процесния период, т.к. двата имота се различават по местонахождение, предназначение, устройствена зона и статут.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Съдът, предвид изричното възражение на въззивниците и по силата на служебното си задължение да следи за допустимост на настоящото производство намира, че същото е допустимо. Това е така, т.к. между същите страни, за същия недвижим имот е водено единствено производство по ревандикационен иск, на заявено от ищеца Р.Ц.Д. придобивно основание – договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 15/1993г., с праводател дядо му Ради Недев Радев.

Производството по гр.д. № 823/2014г. на ВРС водено по положителен установителен иск с ищец - Р.Ц.Д. и ответници - К.Д.К.,

Д.Л.Д. и П.Л.Д., е досежно съседният ПИ с идентификатор по КК № 10135,2520,6795 – различен от процесния. В това производство ищецът е заявил придобивно основание и давност за периода от 24,11,1993г. до 04,12,2012г. Производството по гр.д. № 2555/2008г. на ВОС е между различни страни, които не са праводатели на ищеца и досежно имот различен от процесния, поради което решението не може да го обвърже.

Поради изложеното исковете предмет на настоящото производство следва да бъдат разгледани по същество.

За да се приеме, че предявените положителни установителни искове са основателни в тежест на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния имот на заявеното правно основание, а именно: давност, чрез владение осъществявано в качеството на добросъвестен владелец, през периода 22,11,1997г. до 01,11,2012г., а в отношение на евентуалност в качеството на недобросъвестен владелец, през периода 22,11,1997г. до 22,11,2002г.

В тежест на въззивниците – ответници в първоинстанционното производство е да установят главно и пълно възраженията си по исковете.

От заключението по приетата СТЕ се установява следното:

Имот с идентификатор по КК на гр.Варна № ***, идентичен с имота придобит от ищеца с н.а. № 15/1993г., с площ 698кв.м., с.о. „Траката”, м-ст „Фатрико дере”, при граници на имота - ПИ с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, попада в имот с пл. № 1922 по КП/1987г. на м-ст „Траката“, гр.Варна. Външните граници на ПИ № *** се припокриват с границите на имот с пл. № 1922 по КП/1987г.

ПИ с идентификатор по КК на гр.Варна № *** е формиран след извършена делба, преди която е представлявал един общ имот с пл. № 1922 по КП/1987г. ПИ № 1922 по КП/1987г. на м. „Траката“ е бил с площ 1400кв.м. Имот с пл. № 1922 по КП/1987г. е включвал ПИ идентификатор по КК на гр.Варна № *** и ПИ с идентификатор по КК № с идентификатор по КК на гр.Варна № ***.

По

КП/1936г. за м.“Старите лозя“ имот № 1922 е представлявал част от имот № 2147, записан на Д. Транакиев. По КП/1956г. процесния имот е част от имот с пл. № 10918, записан в разписния лист на ТКЗС.

По

КП/1969г. процесния имот попада с част в имот пл. № 213, записан на Ради Недев Радев. По КП/1987г. процесния имот представлява час от имот пл. № 1922, записан на Ради Недев Радев. По КП на ползувателите към ПКП на м.“Траката“, процесния имот е представлявал един общ имот с пл. № 1922, записан на Ради Иванов Радев.

По ПКП на м.“Траката“ имота попада в стар имот 3713, идентичен с иот пл. № 10918 по КП/1956т. на Крайбрежието, записан на Д.К. Транакиев. По ПНИ на м.“Траката“ процесния имот е с № 520,1922, записан на Ради Недев Радев. По действащата КК процесния имот е с идентификатор № ***, част от бивш имот № 1922, записан на Р.Ц.Д..

Видно от Решение на ПК Варна № 503/13.05.1998г. в полза на наследниците на Д.

Транакиев е било признато правото на собственост върху част от имот пл.1922 с площ от 1346дка.

От приетото удостоверение за наследници на Д. Транакиев се установява, че въззивниците са негови наследници по закон.

Разпитани са свидетелите Добра

Върбанова и Антон Инджов - двамата по искане на въззиваемия Р.Ц.Д..

От показанията на св.Добра Върбанова се установява, че от 1966г. е собственик на имот № 624 – съседен на този собствен на Р.Ц.Д.,***. В началото, когато заживяла в имота си, в имота на въззивника били дяло му Ради и баба му Бонка. Цалия имот бил около декар и половина, разделен на две.

Вътрешната половина била на Р.Ц.Д., а другата половина на вуйчо му Наско. Имота бил ограден и съседи са дядо Петко, Ангел, И. – починал, Андон и Жечо. В него имало оранжерия и къща. Съгласно показанията имота е дарен ан Р. от дядо му срещу гледане, от когато Р. живеел там с майка си и семейството си.

Свидетелката не е чувала да има спор с някого за имота, някой да идва или претендира за него. Р. бил роден в тази къща и учил заедно със сина на свидетелката и в университет в гр.София. Р. бил роден в тази къща и останал в нея след смъртта на баба си и дядо си.

Разпечатката съдържа 60 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/695713d7-2d85-48a1-ab40-d1a7803abd33