Определение № 99 от 14.07.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Разград, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно наказателно дело № 20233300600286 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 74/06.06.2023 г., постановено по ЧНД № 99/2023 г. по описа на Районен съд - Кубрат, е отменено Постановление от 27.04.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 290-ЗМ-268/2022 г. по описа на Районно управление - Кубрат, водено за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при Районна прокуратура - Разград, ТО – Кубрат, в който се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено. С жалбата определението на районния съд се атакува като неправилно и незаконосъобразно, като според прокурора съдът е надхвърлил правомощията си в производството по чл. 243, ал. 6 от НПК, като по завоалиран начин е посочил кои лица да се привлекат към наказателна отговорност и за какви престъпления, което е изцяло в правомощията на прокуратурата.

Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила и частна жалба от С. Ж. С., чрез адв. Г. К. Жалбата е бланкетна и с нея се иска въззивния съд да отмени атакуваното определение и да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Против подадените частен протест и частна жалба е постъпило писмено възражение от Б. А. А., чрез адв. С. Д.. В тях частния протест и 1 частната жалба се считат за неоснователни и се моли съда да потвърди атакувания първоинстанционен акт като правилен и законосъобразен.

Окръжен съд - Разград, след като обсъди доводите, изложени в протеста, жалбата и писмените възражения срещу тях, и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частния протест и частната жалба са допустими, подадени в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК и от лица, легитимирани съгласно същата разпоредба да атакуват посочения съдебен акт.

По същество жалбата и протеста са неоснователни.

Досъдебно производство № 290-ЗМ-268/2022 г. по описа на Районно управление - Кубрат е образувано и водено срещу неизвестен извършител за две престъпления:

- по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че на 28.07.2022 г. и на 01.08.2022 г. в гр. Кубрат са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото;

- по чл. 216, ал. 1 от НК за това, че на 01.08.2022 г. в гр. Кубрат противозаконно са унищожени чужди движими вещи – стъкла на недвижим имот – къща, собственост на Б. А. А. от гр. Кубрат.

По делото са извършени многобройни процесуално следствени действия - разпити на свидетели, огледи на местопроизшествие, съдебно медицински експертизи и техническа експертиза на видеофайл, и са събрани писмени доказателства.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат, от 27.04.2023 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в процесния случай не е извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а деянието, осъществяващо признаците по чл. 216, ал. 1 от НК е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Тъй като основното възражение в протеста е относно правомощията на съда в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК настоящия съдебен състав счита за необходимо първо да изложи следното:

Преценката по обосноваността н на контролираното от районния съд 2 постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: - извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени; - от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд; - допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и Решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл.

243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК.

Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е 3 формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща въпросите, съответства актът на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).

При така очертаните предели на правомощията на съда, настоящият съдебен състав намери, че наблюдаващия по делото прокурор е пропуснал да осъществи задължителните действия по оценка, съпоставяне, анализ и интерпретация на наличните по делото доказателства, като на практика не е изложил в постановлението приета за установена от него фактическа обстановка. Макар крайния извод на прокурора да е „анализирайки събраните по делото доказателства намирам, че не е налице осъществено престъпление по чл. 325 от НК….“, на практика в постановлението за прекратяване на наказателното производство такъв анализ на доказателствата липсва.

Прокурорът се е задоволил да преразкаже показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на техническата експертиза на видеозапис, констатирал е, че „Всяка една от страните е в родствени отношения и е заинтересована страна и дава противоречиви показания за мястото на инцидента и за това, което е видяла и възприела от случващото“, констатирал е и противоречия между показанията на някои от свидетелите и отразеното 4 във видеофайловете, но не е посочил на кои доказателствени източници цени, на кои не дава вяра и не е обосновал защо не ги кредитира, като в резултат на това и не е изложил фактическа обстановка, която да е приел за доказана вследствие собствения си анализ на доказателствата. Липсата в постановлението на изложена фактическа обстановка, приета за доказана от прокурора, и обсъждане на доказателствата изключват и възможността за проверка за съответствие на изводите на прокурора с критериите за доказаност в чл. 303 и чл. 304 от НПК. Посочения недостатък е абсолютно основание за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, но не и единствено такова.

На следващо място не може да бъде споделен и правния извод на прокурора, че не е осъществен състава на престъплението хулиганство поради установените трайни влошени отношения между двете семейства и наличието на личен мотив за осъществените действия. Още в Постановление № 2/29.04.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, в т. I.3. е изяснено, че хулиганството, като умишлено престъпление, може да бъде осъществено и при евентуален умисъл. „Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото“. Предвид събрания на досъдебното производство доказателствен материал, установяващ нанасяне на обиди, причиняване на телесни повреди, унищожаване на имущество действия, които безспорно представляват нарушаване на установения обществен ред и изразяват ярка демонстрация на неуважение към обществените порядки, и които са станали доС.ие на неограничен кръг странични лица, настоящия съдебен състав не може да не се солидаризира с извода на първия съд, че тези действия могат да се квалифицират като хулигански. В едно от своите решения ВКС сочи: "Когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на състава на чл. 325, ал.1 от НК, независимо от продиктувалия го личен мотив".

В действителност прокурорът е този, който единствен разполага с правомощието да прецени срещу кои лица и за какви престъпления да 5 повдига обвинение, но съдът в производството по чл. 243 от НПК е овластен с правото да осъществи контрол дали вътрешното убеждение на прокурора за липса на извършено престъпление е формирано въз основа на правилен и верен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът не разполага с правна възможност да задължи прокурора да внесе или не обвинителен акт.

Ролята на съда е да прецени доколко актът на прокурора е обоснован и законосъобразен и да мотивира изводите си въз основа на доказателствата, което всъщност е и задължение на прокурора.

В настоящия случай формираното вътрешно убеждение на прокурора за липса на престъпно деяние е опорочено, тъй като липсва доказателствения анализ и изложена фактическа обстановка, възприета за доказана от прокурора, поради което и правия му извод за липса на извършено престъпление се явява необоснован, и като такъв и незаконосъобразен.

Предвид всичко изложено следва да се приеме, че като е отменил постановлението на Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат, от 27.04.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 290ЗМ-268/2022 г. по описа на Районно управление - Кубрат, като краен резултат Районен съд - Кубрат е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.