Присъда № 108 от 16.08.2023, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 108/16.08.2023 година по НОХД № 447/2023 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия Б. А. /В. А./, роден на ********* в гр. Б., Афганистан, гражданин на Афганистан, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 23.07.2023 година, в района на гранична пирамида №159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.3, т. 3 от НПК, съдът приемайки, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е надлежно обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия Б. А. /В. А./ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на минимално предвидените за престъплението кумулативни наказания - лишаване от свобода и глоба, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. И. С. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира съдът при определяне на наказанието да вземе предвид смекчаващите отговорността на подзащитния й обстоятелства и му определи наказание в размер на минималното предвидено за престъплението по чл.279, ал.1 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е Б. А. /В. А./, роден на ********* в гр. Б., Афганистан, гражданин на Афганистан.

Подсъдимият Б. А. /В. А./ по неустановено по делото време напуснал държавата си по произход Ислямска република Афганистан и влязъл на територията на република Турция. По време на престоя си в република Турция подсъдимият взел решение да напусне република Турция и отиде в друга държава на територията на Европа като влезе в република България, не по установения от закона ред, без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта и не през установените за това места. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с още 48 негови сънародници, на 23.07.2023 година, достигнал границата на република България с република Турция. На същата дата подсъдимия заедно с останалите лица от групата преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата на страната в района на гранична пирамида №159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, като преминал над възпрепятстващото съоръжение на границата на страните ни с помощта на стълба и заедно с останалите негови сънародници продължил движението си към вътрешността на страната. Около 10.00 часа на 24.07.2023 година преди обяд св. Х. Г. Н. – полицейски служител в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово констатирал влизането на групата чужди граждани, в която се намирал и 1 подсъдимия през границата на страната, и след проследяване на оставените от групата чужди граждани следи около 15.00 часа на 24.07.2023 година свидетелят Н. установил подсъдимия и другите 48 лица чужди граждани на път II-79 в района на село Голямо Крушево, община Болярово, обл.Ямбол. След това подсъдимия заедно с другите чужди граждани бил задържани и отведени в ГПУ – Елхово.

При влизането си в страната ни подсъдимия Б. А. /В. А./ не е носил документ за самоличност и не притежавал документ, даващ му право да влизане в република България.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Б. А. /В. А./ се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Х. Н., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Б. А. /В. А./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2023 година, в района на гранична пирамида №159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият Б. А. /В. А./ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, 2 предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция за което е мястото и начинът по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е налице към момента на извършване на деянието, а в случая не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Б. А. /В. А./ за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

Относно наказанието: В разпоредбата на нормата на чл.279, ал.1 от НК е настъпила законова промяна след извършване на деянието. Съобразно редакцията на ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила към момента на извършване на деянието, за престъплението по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева. С изменението на чл.279, ал.1 от НК - ДВ, бр. 67 от 2023 г. за престъплението по чл.279, ал.1 от НК е предвидено по - тежко наказание - лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НК, предвиждаща, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му и съобразявайки, че наказанието предвидено за престъплението по чл.279, ал.1 от НК в редакцията на ДВ, бр. 67 от 2023 г. е по - тежко, т.е. изменението в закона се явява по - неблагоприятно за дееца, съдът определя наказанието в параметрите предвидени от действащия към момента на извършване на деянието закон, а именно в редакцията на ДВ, бр. 103 от 2004 г.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от чистото му съдебно минало и направените самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото.

Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени като многобройни и/или изключителни, поради което липсват основания за определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК.

При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК във вр. чл. 2, ал.1 от НК, в размер на минимума предвиден в нормата на чл.279, ал.1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв., в редакцията на нормата на ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., преди изменението й с ДВ, бр. 67 от 2023 г.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на 3 чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.