Определение № 2223 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2223 гр. Варна, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20253100500229 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 9207/31.03.2025 г. от А. И. Я., чрез адв. Т.

Златева, в която е обективирано искане за изменение /по същество за допълване/ в частта му за разноските на Решение № 326/25.03.2025 г. по в. гр. дело № 229/2025 год. по описа на ОС-Варна.

Твърди се, че ВОС неправилно не е присъдил разноски в полза на страната, въпреки, че въззивната жалба на ответника е уважена само частично.

Правната защита на А. Я. е предоставена, както по неговата въззивна жалба, така и по оспорването на въззивната жалба на ответника по исковете И. И. Я..

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от И. И. Я., с който се изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, в които съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешна преценка на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва произнасяне по искането или когато не е съобразено и обсъдено своевременно заявено възражение за прекомерност на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Основание за допълване се явява хипотеза, при която съдът е пропуснал да се произнесе по валидно отправено искане за присъждане на разноски.

Липсата на произнасяне с диспозитива на решението по отправеното искане е 1 основание то да се квалифицира като такова за допълване на акта по същество.

В случая съдът е ценил правилно доказателствата, представени от страните за сторените от тях разноски.

Във връзка с изцяло успешната защита на И. Я. срещу приетата за неоснователна въззивна жалба вх. № 94162/21.11.2024 г. на А. Я., против решение № 3932/06.11.2024 г. по гр. д. № 4743/2024 г. на ВРС и доколкото съдът е приел за частично основателна въззивна жалба вх. № 96960/29.11.2024 г., на И. Я. са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 250 лв.

Съдът е пропуснал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство на А. Я. съразмерно на отхвърлените части от жалбата на ответника И. Я..

Ищецът А. Я. е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в общ размер на 500 лв. (л. 54 – 56 по делото). Липсва конкретизация на това каква сума е платена за защита по обжалване на първоинстанционното решение и каква – за защита по жалбата на ответника, при което следва да се приеме, че платената сума е поравно за всяко от двете действия. на следващо място предявените искове са два – обективно кумулативно съединени, поради което и за всеки иск възнаграждението се определя на сума от 125 лева.

С въззивното решение въззивната жалба на А. Я. е отхвърлена изцяло.

Тази на И. Я. е приета за частично основателна. Отхвърлен е като неоснователен иска по чл. 144 от СК в частта му за разликата над 300 лева до първоначално присъдените 400 лв.; отхвърлен е като неоснователен иска по чл. 149, вр. с чл. 144 от СК за сумата от 700 лв., съставляваща разликата над 2100 лева до присъдените 2800 лева.

Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на ответника към частта от исковете, които са останали висящи пред ВОС, очертана от предметния обхват на двете въззивни жалби, на А. Я. следва да се присъди сума, пропорционална на 1/4 от общо направения и доказан разход за правна защита за въззивното производство.

Горното налага въззивното решение да се допълни по реда на чл. 248 ГПК в частта му за разноските и И. И. Я. да бъде осъден да заплати на А. И.

Я. сумата от 125 лева – разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлените части от въззивната жалба на ответника И. И. Я..

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 326/25.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 229/2025 г. по описа на ВОС, в частта му за разноските и

2

ОСЪЖДА И. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Виница, ул. *** № 19 да заплати на А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“ № 135, вх.

А, ет. 8, ап. 85, сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева) – разноски за въззивното производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлените части от въззивната жалба на ответника И. И. Я..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3