Решение № 466 от 24.07.2026, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Монтана, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261630100068 по описа за 2026 година

Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН и се намира във фазата по допускане на делбата.

Ищцата М. Т. Г. твърди, че е наследник на П.М.П. и Й.П.П. и в това си качество наследила 1/4 от притежаваните от тях недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Твърди, че от съобщение от СГКК Монтана, че на 24.02.2025 година ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост, придобита по давностно владение върху целите имоти, включително и по отношение на нейните идеални части. Оспорва извода на Нотариуса ответницата да е придобила собствеността и моли съда с решението си да установи правото й на собственост по отношение на 1/4 идеална част и на основание чл.537 ГПК да отмени издадения нотариален акт в тази част; след като установи, че е налице съсобственост, съдът да допусне делба на процесните имоти при права 1/4 за нея и 3/4 за ответницата.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Г. Т. Г. оспорва предявения иск за делба, както и че ищцата има права по отношение на имота, предмет на делото. Твърди, че е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано от 2012 година. Именно тогава при единствената й среща с ищцата по повод смъртта на Й.П.П. е отрекла правата на последната.

От представените по делото доказателства се установи следното:

Предмет на делбата са: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с площ от 76 кв.метра, заедно с прилежащите към този обект 1/2 идеална част от таванско помещение (източната част) и 1/2 идеална част от мазето, разположено под етажа и съответните му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 80/371 идеални части от ПИ с идентификатор *** с площ от 382 кв.метра, при граници на ПИ : ***, ***, *** и ***;

2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с площ от 56 кв.метра, заедно със съответните му идеални части от общите части 1 на сградата и правото на строеж, както и 125,75/343 идеални части от ПИ с идентификатор *** с площ от 382 кв.метра, при граници на ПИ : ***, ***, *** и ***

3.Сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение гараж с площ от 22 кв.метра, разположена в ПИ с идентификатор ***.

Общият наследодател на страните е П.М.П., починал на 11.01.1981 година, оставил низходящи наследници: 1.Й.П.П., поч.на 08.01.2012 година, без да остави наследници и 2.М.П.М., поч.на 13.10.1998 година. Последната оставила свои низходящи Г. Т. Г. – ответница по делото, М. Т. Г. – ищца по делото, Р. Т. Г. и М. Т. Й.

Установи се в производството, че ответницата е живяла в имота от раждането си, а след смъртта на вуйчо си Й.П. на 08.01.20212 година сама е упражнявала фактическа власт върху целия имот. Сестрите й Р. и М. не са оспорвали правата и по отношение на имота, както и че владее целия като собствен, поради което по разбирателство с тях на 24.02.2025 година се сдобила с констативен нотариален акт 29, рег.1353, н.д.18 по описа на Нотариус П.Г. за 2025 година.

Установи се също в производството, че в началото на лятото на 2012 година пред дома на ответницата се спряла жена, която заявила, че е третата дъщеря на М. и е дошла да търси имот. Към този момент ответницата не подозирала за съществуване на още една дъщеря на М., респ.нейна сестра и я отпратила гневно с думите, че самата тя (Г.) е третата дъщеря на М., да се маха от дома й и че всичко тук е нейно. След този инцидент, на който свидетели станали разпитаните по делото Р. П. и Е. Й.до съставяне на КНА, респ.до датата на завеждане на делото, никой не е оспорвал правата на ответницата в собствеността.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая страните са придобили собственост върху имота по наследство, останало им от техния дядо П.М.П..

Без значение е фактът, че съществуването на четвърта дъщеря на М.П.М., родена значително по – късно от останалите три дъщери, е пазен тайна от тях, М. Т. е законен наследник на майка си, респ. на дядо си П.М..

Според разпоредбата на чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът сам се откаже от него . Следователно, ако се установи, че ответницата е придобила правото на собственост върху целия имот, то ищцата е изгубила правата върху собствените си части.

Ответницата претендира да е придобила собствеността в резултат на наследство и давностно владение, продължило непрекъснато и необезпокоявано от смъртта на нейния вуйчо (брат на майка й и наследник на дядо й) в началото на 2012 година и до момента.

Безспорно последната притежава права върху имота от наследяване – 1/4 идеална част.

Спорът е обаче, налице ли е в нейна полза придобивна давност по отношение правата на ищцата.

Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я държи за себе си. Когато по отношение на имота е налице съсобственост и единият от съсобствениците претендира да е придобил изцяло собствеността на основание 2 давностно владение, то намерението му да свои вещта следва да е демонстрирано явно и несъмнено по отношение на другия съсобственик.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Когато някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си, т.е той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот.

Именно това е сторила ответницата в началото на лятото на 2012 година.

Ищцата е дошла в имота, представила се е ясно коя е, а ответницата буквално я е прогонила, като недвусмислено е заявила, че всичко тук е нейно. Следователно, ответницата е довела до знанието на ищцата – съсобственик намерението си да владее и нейните идеални части като свои. От момента на тази „демонстрация“ са изминали повече от 10 години, през които ответницата е владяла имота явно и необезпокоявано, със съзнанието, че го владее като свой.

По изложените мотиви, предявеният установителен иск за собственост се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Липсата на съсобственост обуславя неоснователност и на предявения иск за делба.

При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените в производството разноски.

Тъй като при завеждане на делото (образувано като иск за делба), ищцата не е внесла ДТ, то тя следва да бъде осъдена да заплати такава в размер на 95.36 Евро.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** срещу Г. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** иск, чрез който да установи правото си на собственост по отношение на 1/4 идеална част от следните недвижими имоти: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с площ от 76 кв.метра, заедно с прилежащите към този обект 1/2 идеална част от таванско помещение (източната част) и 1/2 идеална част от мазето, разположено под етажа и съответните му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 80/371 идеални части от ПИ с идентификатор *** с площ от 382 кв.метра, при граници на ПИ : ***, ***, *** и ***;

2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с площ от 56 кв.метра, заедно със съответните му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 125,75/343 идеални части от ПИ с 3 идентификатор *** с площ от 382 кв.метра, при граници на ПИ : ***, ***, *** и ***

3.Сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение гараж с площ от 22 кв.метра, разположена в ПИ с идентификатор *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** срещу Г. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** иск за делба на 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с площ от 76 кв.метра, заедно с прилежащите към този обект 1/2 идеална част от таванско помещение (източната част) и 1/2 идеална част от мазето, разположено под етажа и съответните му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 80/371 идеални части от ПИ с идентификатор *** с площ от 382 кв.метра, при граници на ПИ : ***, ***, *** и ***;

2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с площ от 56 кв.метра, заедно със съответните му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 125,75/343 идеални части от ПИ с идентификатор *** с площ от 382 кв.метра, при граници на ПИ : ***, ***, *** и ***

3.Сграда с идентификатор *** по КККР на град Монтана с административен адрес ***** с предназначение гараж с площ от 22 кв.метра, разположена в ПИ с идентификатор *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** сумата 1535.00 Евро направени в производството разноски ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 95.36 Евро, представляваща ДТ, както и 2.56 Евро в случай на служебно издаване на ИЛ

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4