Решение № 68 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. П., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500006 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№30820/11.11.2025 г. подадена от Областна дирекция на МВР – П., представлявана от комисар Л.К. – ИД директор , с адрес : гр. П., пл. Съединение“ № 3 чрез адв. К. П. против Решение № 1302/27.10.2025 г. по гр. д. № 1005/2025 г.по описа па Районен съд - П., с което е осъдена Областна Дирекция на МВР П., с ЕИК 129009849, с адрес гр. П., пл. „Съединение” № 3, да заплати на С. М. Г. ЕГН ********** от гр. П., ул.“К.М.Л.“№17,ет.2, обл. П., сума в размер на 3000,35 лева /три хиляди лева и 35 ст. / , представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 11.03.2022 г. до 11.03.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и обезщетение за забава в размер на 533,74 лева / петстотин тридесет и три лева и 74 ст. /, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно през процесния период на плащането на главницата , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 11.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 800.00лв. /осемстотин/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Осъдена е Областна Дирекция на МВР П., с ЕИК 129009849, с адрес гр. П., пл.

„Съединение” № 3, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 170,01 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300.00 лева.

Жалбоподателят чрез своят процесуален представител поддържа, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон по следните съображения: На първо място, видно от постановения съдебен акт, необосновано съдът приемал, че не било спорно по делото, че ищецът полагал труд и на смени с продължителност 24 часа, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици. Напротив, в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се установявало, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни, а не по предвидените по изключение в чл. 187 ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени. На следващо място, се поддържа, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121 з-1353/15.12.2020 г.

1 за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1. т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм.

ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи. Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва да се приеме, че нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа.

Действително тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл. 140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“. Поддържа , че това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР. Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни работници и служители по трудови правоотношения. Именно поради спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай се поддържа, че не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.

ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.

189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това, с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Поддържа се , че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за зашита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, кои го позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Поддържа се , че според решение но дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12. б. ,.а" от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем 2 часа за работниците в частния сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на гази цел.Сочи се , че поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 - С-738/2021. постановени по отправени съответно от PC - Луковит и от PC - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално занитване по в. гр. дело № 193/2023 г. По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.Съдът е приел, по т. 79 и т. 80. че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение - се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Затова се поддържа, че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд, считат, че не са налице предпоставките нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му е коефициент 1.143, съобразно КГ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По идентичен случаи и Решение № 213 от 02.04.2024 г. но гр. д. № 2332/2023 г., г. к., IV г. о. на ВКС; Решение № 282 от 09.05.2024 г. но гр. д. № 866/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС; Решение № 276 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 2330/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС. Затова се моли съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови решение, по силата на което да бъдат отхвърлени предявените искове против ОД на МВР гр. П. с правно чл. 178 ал.1 т.3 вр. чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 ЗЗД.Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба.

Въззивният съд след като подложи на анализ данните по делото и като взе предвид събраните по делото доказателства приема от правна страна следното :