Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21259 от 22.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29699/2024
Вид
Решение № 21259
Подписан
22.11.2024
В сила
24.12.2024
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 21259 гр. ........., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110129699 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

22.11.2024 г., гр..........

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №29699 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл. I ot ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

В съда е постъпила в срок искова молба от ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу П . Х . П., за признаване дължимостта на задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр.........., ул. „....“ №......, аб. №...... за отчетен период: 01.05.2020г.- 30.04.2023г., за което е издадена на 14.02.2024г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца по ч.гр.д.

№3681/2024г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който счита исковете за основателни и признава дължимостта им. Прилага платежен документ, от който е видно, че е заплатена сумата от 749,34 лв. и е сключено споразумение между страните.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/ „......

С оглед дадени указания на ищеца с молба от 17.06.2024г. се представя препис на сключено споразумение с отв. страна от 22.04.2024г. за признаване дължимостта на сумата от 6 422,90 лв., начислена за процесния период, платима разсрочено на 7 вноски, с краен срок за изпълнение: 22.10.2024г.

В първото по делото о.с.з. от 23.10.2024г. ответникът представя доказателства за пълно изпълнение и във връзка с дадени съд. указания ищецът с молба от 29.10.2024г. потвърждава, че е налице пълно изпълнение от ответника по горното споразумение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държ. такса, заплатена в исковото производство.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след съдебното сезиране. Приема се, че съгласно горната законова разпоредба съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили след предявяване на иска, като доброволното погасяване на дълга. Съдебното решение следва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е към момента на приключване на устните състезания. В настоящия случай не се оспорва от процесуалния представител на ищеца, че към 22.10.2024г., в хода на исковото производство, са погасени задълженията по издадената заповед за изпълнение. С оглед на горното следва да се достигне до извод за неоснователност на предявените искови претенции.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира разноски за настоящото производство за юрисконсултко възнграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е уредена възможност разноските по делото да останат в тежест на ищеца, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В случая процесната сума е заплатена след съдебното сезиране, във връзка с подадено възражение в заповедното производство, поради което е налице основание за присъждане на разноски на ищеца, в размер общо на 158,30 лв., от които сума от 100 лв. са определено в минимален размер юрисконсултко възнграждение за исковото производство по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. и заплатена от ищеца по исковото дело държ. такса от 58,30 лв., която е извън предмета на сключеното споразумение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. Директори, срещу П. Х. П., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 5 238,38 /пет хиляди двеста тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......, аб. №...... за отчетен период:

01.05.2020г.- 30.04.2023г., сума от 838,65 /осемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021г.09.01.2024г. и сума от 0,12 /дванадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за задължение за „дялово разпределение“, за периода: 15.09.2021г.- 14.12.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3681/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни поради извършено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. Директори, сума в размер общо на 158,30 /сто петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на „....., като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3