Разпореждане № 96081 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 96081 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110155532 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б Д“ АД срещу А. Ф. - британски гражданин, с ЛНЧ и с посочен адрес в Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата в общ размер на 4566,30 евро по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

С разпореждане от 05.06.2026 г. съдът е приел за редовно връчването на съобщението до ответника по реда на чл. 47 ГПК, приложил е съобщението към делото и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е предприел действия за назначаване на особен представител на ответника.

С оглед действащата редакция на чл. 47, ал. 6 ГПК (изм. ДВ, бр. 17/2026 г.), съдът е изпратил писмо до Софийския адвокатски съвет за определяне на особен представител и размера на дължимото му възнаграждение при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.

С писмо от Софийския адвокатски съвет съдът е уведомен, че за особен представител на ответника е определена адв. И М З, като е определено възнаграждение в размер на 610 евро.

С Разпореждане № 86786/16.07.2026 г. съдът е указал на ищеца да представи доказателства за внасяне по депозитната сметка на Софийския районен съд на сумата от 610 евро за възнаграждение на особения представител.

На 03.08.2026 г. е постъпила молба от ищеца, чрез юрк. Д. Г. Б., с която 1 се иска намаляване на определения размер на възнаграждението за особен представител на ответника. В подадената молба ищецът поддържа, че размерът на възнаграждението за особен представител следвало да бъде преценен от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като се позовава на възможността възнаграждението да бъде определено под минималните размери съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка ищецът развива съображения относно предмета на спора, цената на иска и предполагаемия обем на необходимата защита, като счита, че определеният размер следва да бъде редуциран до 1/2 от вече определеното възнаграждение.

Съдът намира молбата за изцяло неоснователна.

Следва да бъде изяснено на ищеца, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Г. Б., че съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК, в действащата му редакция, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 ЗА, когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4.

От посочената разпоредба следва, че при действащата правна уредба съдът не определя размера на възнаграждението на особения представител въз основа на преценка за фактическата и правна сложност на делото, а същият се определя по реда на чл. 36а ЗА.

Ето защо в конкретния случай размерът на възнаграждението не е определен от съда, а от Софийския адвокатски съвет в изпълнение на законово установената му компетентност. Поради това не е налице основание съдът да изменя или редуцира определения размер по съображения, свързани с предмета на делото, цената на иска или предполагаемия обем на адвокатската работа, в какъвто смисъл са несъстоятелните доводи на процесуалния представител на ищеца, които не са съобразени с действащата нормативна уредба. Изложените в молбата съображения относно приложението на чл. 47, 2 ал. 6 ГПК и възможността за определяне на възнаграждение под минималните размери съгласно Наредба № 1/2004 г. касаят предходна законодателна уредба, при която съдът е разполагал с правомощие да определя размера на възнаграждението. При действащата редакция законът препраща към реда по чл. 36а ЗА.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че в настоящото производство ищец е „Б Д“ АД – търговско дружество, осъществяващо банкова дейност, за което не се твърди и не се установява наличие на обективна невъзможност да понесе определените по закон разноски за назначаване на особен представител на ответника.

С оглед изложеното искането за намаляване на определения размер на възнаграждението за особен представител следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е и искането на ищеца за предоставяне на „нов срок“ за изпълнение на указанията за внасяне на определеното възнаграждение за особен представител. На ищеца вече е предоставен законоустановен срок за изпълнение на указанията на съда, като в рамките на този срок той не е предприел действия по внасяне на дължимата сума, а е направил искане за изменение на размера на възнаграждението, което е основано на неправилно разбиране относно приложимия процесуален ред. Обстоятелството, че страната е избрала да оспори размера на възнаграждението пред съда, не представлява обективна причина, налагаща предоставяне на допълнителен срок за изпълнение на вече дадени и ясни указания.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Б Д“ АД, чрез юрк. Д. Г. Б., за изменение и намаляване на определения размер на възнаграждението за особен представител на ответника А. Ф..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б Д“ АД, чрез юрк. Д. Г. Б., за предоставяне на „нов срок“ за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 86786/16.07.2026 г. за внасяне на възнаграждение за особен представител на ответника А. Ф..

3

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4