Решение № 83 от 02.03.2020, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 176/2019
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 02.03.2020
- В сила
- 30.12.2020
- Състав
- РУМЯНА АТАНАСОВА ТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 02.03.2020 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 22.01.
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело
№ 176 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени искове са правно основание чл. 282, ал. 5, вр. с ал. 3 от КЗ
(отм.) във вр. с чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищците сочат, че на 06.03.2015г., около 05:15ч. Д.В.К., пътувала към гр. Д. в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СН *** АК, управляван от С.Р.В.. Движели се по главен път 1-5, обл. С.З., като на км.
246+500м., в раЙ.а между селата Б. и Я., нарушавайки правилата за движение, в тяхната пътна лента навлязъл насрещно движещ се влекач марка „М.“, с рег. № ***и прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, с рег. № ***, управляван от Й.Б.и предизвикал удар между двата автомобила. Водачът Б. управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол - 1.28‰. При произшествието е причинена смъртта на пътничката в лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СН *** АК - Д.В.К..
Сочи се, че за злополуката е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.03.2015г.
Образувано е и досъдебно производство, след приключването на което е повдигнато обвинение срещу водача Й. Б.. Същият е с влязла в сила на 09.07.2015г. Присъда № 29 от 23.06.2015 г., постановена по НОХД № 174/2015 г., по описа на ОС - С.З., е признат за виновен, за това, че при гореописаното ПТП е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, предл. 1 и предл. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години.
Посочва се, че починалата в резултат на пътния инцидент Д.В.К. е сестра на ищците - Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю., които изключително тежко понасят нейната загуба.
В исковата молба се твърди, че Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю., заедно с починалата Д.К., израснали заедно, в едно домакинство, в добро и задружно семейство. Те били силно привързани един към друг. В атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа, те изградили силна връзка помежду си. Отношенията между братята и сестра им били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Д.К., Н.К. и Н.Ю. изключително тежко понасяли загубата на своята сестра, починала така нелепо и неочаквано. Д.К. и нейните братя имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и споделяли ежедневието си. Д.К. била опора за своите братя, подпомагала ги и била в изключително близки отношения с всеки един от тях.
Малката разлика в годините на починалата Д.К. и нейните братя, им позволила да растат заедно, да споделят едни и същи емоции и чувства и заедно да се справят с житейските трудности.
Сочи се, че ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Смъртта на Д.К. е настъпила неочаквано, загинала е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е травмирало нейните братя. Те загубили изключително близък човек. След злополуката и смъртта на сестра си, Д.К. е станал напрегнат и неспокоен. Всеки път се разстройвал, говорейки и спомняйки си за сестра си. Н.К. се оплаквал от постоянно чувство на тревога, след като губил сестра си. Често мислил за нея и за всички споделени с нея щастливи моменти. Н.Ю. също станал тревожен и умислен. Оплаквал се от нарушения в съня и апетита. Често и с голяма мъка братята си спомнли за своята сестра. Без съмнение е,че ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Д.К. била добра и любяща сестра, която неотлъчно и във всеки важен момент е била до своите братя. Те имали изградена сила връзка помежду си. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и съпътстваще през целия им живот.
В исковата молба се посочва, че видно от приложения констативен протокол за ПТП, към момента на настъпване на описаното ПТП, виновният водач, управлявал товарен автомобил влекач марка „М.“, с рег. № ***и прикачено към него полуремарке марка „Ш.“, с рег. № ***, е притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в „В.“, с полица *********, валидна до 29.04.2015 г.
На основание чл. 285, ал. 1 от КЗ /отм./ ищците депозирали молба-претенция пред НББАЗ с вх. № 2-0854/13.02.2019 г., но въпреки изтичането на срока за произнасяне и изплащане на застрахователно обезщетение, НББАЗ отказал да изплати обезщетение на увредените лица.
Сочи се, че законодателят в чл. 284, ал. 2, т. 2 от КЗ /отм./ е предвидил, че право на обезщетение от НББАЗ, като компенсационен орган има увреденото лице, което пребивава в Р.Б., при условие че застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Р.Б..
Съгласно чл.282, ал.2 от КЗ
/отм./ НББАЗ е представително национално бюро за Р.Б. по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки.
По силата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Твърди се, че Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю. са увредени лица, по смисъла на цитираните разпоредби и същите безспорно са претърпели и продължават да търпят болки и страдания, свързани със смъртта на сестра им Д.В.К., настъпила при описаното ПТП и имат право и на обезщетение за понесените неимуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки. Доколкото в настоящия случай е била създадена особено близка и трайна житейска връзка между починалата Д.В.К. и нейните братя Д.В.К., Н.В.К. и Н.А.Ю., то безспорно ищците и към настоящия момент търпят значителни морални болки и страдания от загубата на своята сестра, които са с продължително проявление във времето и подлежат на обезщетяване.
Отчитайки, че произшествието е настъпило на 06.03.2015г., то от този момент се претендира и лихва върху главницата на дължимото обезщетение.
Молят съда, да осъди ответника
Н.Б.Б.А.З., с БУЛСТАТ: ***, да заплати, както следва:
1. на Н.В.К. обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
2. на Д.В.К. обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
3. на Н.А.Ю. обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 06.03.2015 г., при което е причинена смъртта на сестра му Д.В.К., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на произшествието - 06.03.2015 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на всеки един от ищците.
Постъпил е отговор на искова молба от ответника, в който моли съда да остави исковата молба без движение, като нередовна и да задължи ищците да уточнят мястото, на което като пътник в процесния автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, ДКН СН *** АК, е пътувала Д.В.К. към момента на произшествието.
Счита, че същото обстоятелство е от изключително значение за установяване на поведението на пострадалата към момента на реализирания удар и твърдението, че същата е съпричинила претърпените телесни увреждания, довели до смъртта й.
Оспорва изцяло основанието и размера на исковете за неимуществени вреди.
Оспорва изцяло претърпяването на неимуществени вреди от ищците, които са предмет на настоящите искове. По делото не са представени доказателства, установяващи близки отношения между починалата и ищците, които да попадат в допусната от Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС хипотеза, а именно доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална близост, които да представляват изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения.
Заявява, че фактът, че ищците са в родствени отношения с починалото лице, не установява основателността на предявените искове.
Счита, че претендираните от ищците размери на обезщетения от по 50 000 (петдесет хиляди) лева, са несъответни на претърпените вреди и завишени, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва изключителната отговорност на водача Й.Б.за процесиите вреди.
Твърди, че водачът на лек автомобил „Ф.”, „Г.” с ДКН СН *** АК С.Р.В., е съпричинил смъртта на Д.К., доколкото е управлявал технически негодно средство за превоз на пътници, като в същото МПС към датата на произшествието седалките за пасажери, намиращи се зад местата на водача и дясно стоящата до него пасажерка, са били демонтирани.
Допълнително към датата на ПТП, процесното МПС не е било предоставено за технически преглед.
Отделно, твърди, че пострадалата е съпричинила претърпените от нея телесни увреждания, довели до смъртта й и съгласявайки се да пътува при такива условия, пострадалата се е поставила доброволно и съзнателно в риск за живота и здравето си.
В тази връзка, сочи, че съгласно мотивите на наказателния съд, неразделна част от присъдата по делото е установено, че пасажерите, намиращи се в задната част на автомобила (зад седалките на шофьора и тази до него в дясно) са пътували без да ползват седалки и предпазни колани, а броят им е бил осем души.
Оспорва изцяло исковете за законна лихва. Доколкото исковете за законна лихва се явяват акцесорни на главните искове, същите се явяват неоснователни, поради неоснователност на главните.
Посочва, че ответникът не е застраховател и не дължи лихва от датата на произшествието, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди. В съответствие с чл. 271, ал. 5, във връзка с чл. 282, ал. 5 от КЗ, ответникът дължи лихва едва след изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне по извънсъдебната претенция и то само, ако в рамките на този срок са установени изцяло основанието и размерът на претенцията, какъвто не е настоящия случай.
Претендира извършените от ответника настоящи и бъдещи разноски по делото.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищците оспорват доводите на ответника, че следва исковата молба да бъде оставена без движение, като нередовна, поради непосочване на мястото, на което е пътувала Д.К..
Заявяват, че депозираната искова молба е редовна и допустима. Отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и няма основание да се твърди, че същата е нередовна, а още по-малко и поради непосочване на мястото на което е пътувала починалата. Това обстоятелство стои извън предмета на доказване в настоящото производство. В тази връзка, считат че не става ясно какво значение има това къде е пътувала Д.К., с оглед наведеното възражение за съпричиняване от нейна страна. Последното намират за недоказано и голословно.
Противопоставят се на оспорването на исковете по основание и размер. Не са съгласни с възраженията на ответника относно претърпените от ищците неимуществени вреди. Сочат, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз е прието Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г.,
Разпечатката съдържа 52 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6953d7b8-8e66-4973-a353-70864977dbef