Решение № 1112 от 21.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530101592 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „СМАРТ ИНВЕСТ ЕМ“ ЕООД твърди, че с ответника „ДМТ 2006“ ЕООД са в търговски отношения във връзка със сключен договор за строителство от ***** г. Ответното дружество е възложило на ищеца изпълнението на конкретно определени СМР за обект ЗАЛА ЗА ТЕНИС КОРТ в УПИ *****, кв. **** по плана на гр.Стара Загора. Независимо от недобросъвестното поведение на възложителя по договора, изразяващо се в забавено или пълно неизпълнение на задълженията му по чл. 15 от договора, ищецът добросъвестно е изпълнявал възложената работа, включително и направата на плоча с кота +7.20. Работата му е била одобрена от възложителя, във връзка с което на **** г. страните подписали двустранно акт 19 за изпълнения етап от строежа. Изпълнителят е издал фактура № ********** г. за посочената сума, която е била изпратена на длъжника. Съгласно чл. 12 от договора, уговорената дължима сума в размер на 12000,00 лв. с ДДС е следвало да бъде заплатена до 3 дни след направата на плочата, т.е. до ***** 1 г. Повече от 45 дни, плащане от страна на възложителя по договора така и не било направено.

Ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, като било образувано ч.гр.дело № **** г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена Заповед № **** г., по която длъжникът подал възражение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „ДМТ 2006“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 106, ап. 6, ЕИК 123755728, съществуването на вземането на ищеца „СМАРТ ИНВЕСТ ЕМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100-А, ЕИК 205899877 за сумата 12000,00 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на извършени СМР /направа на плоча с кота +7.20/ по Договор за строителство от ***** г., сключен между „ДМТ 2006“ ЕООД като възложител и „СМАРТ ИНВЕСТ ЕМ“ ЕООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на иска.

Не отговаряло на истината, че ответникът дължал сумата 12 000,00 лв. с ДДС по фактура № ********** г., която не била подписана от ответника и не била заведена в неговото счетоводство.

На второ място, нямало основание да бъде издавана процесната фактура.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, фактура от регистрирано по ЗДДС лице /каквото е ищеца/, се издавала в срок до 5 дни от по ранната от двете дати - датата на плащане или датата на извършване на услугата. В случая обаче, фактура № ********** г. била с основание „авансово“ плащане по договор за СМР, а не за извършване на конкретна услуга по Протокол обр.19 от **** г. Следователно в този случай фактурата трябвало да бъде издадена след плащането, а не преди, а както е известно, плащане нямало.

Освен това фактурата била издадена преди съставянето на Протокол обр. 19 от **** г.

На следващо място, реално извършеното не съответствало на СМР, посочени в протокола, и СМР по протокола не отговарял на истината.

Действително извършените СМР възлизали на 10000,00 лв. с ДДС, а не на 2

10000,00 лв. без ДДС. Не оспорва, че протоколът бил подписан от управителя на ответното дружество, но след подписването му същият установил, че посочените в него данни не отговаряли на действителността. Признава, че до момента на прекратяване на договора за СМР /прекратен с Уведомление от 17.01.2022 г./, ищецът е изпълнил СМР на 2 коти - кота +3,60 и кота +7,20.

Общата площ на двете плочи, на двете коти възлизала на 360 кв.м. Съгласно сключения договор, ищецът се е задължил да изпълни СМР по направата на плоча с кота + 3,60, на плоча с кота +7,20 и плоча с кота +10,80, срещу обща цена в размер на 42000 лв. с ДДС. Съгласно проекта на сградата, общата площ на плочите на трите коти възлизала на 540 кв.м. Изчислена въз основа на общата цена й общата квадратура /42000 : 540/, цената на квадратен метър СМР възлизала на 77,78 лв. Към момента на прекратяване на договора, а и като цяло, ищецът е изпълнил СМР върху 360 кв.м, изчислено на база 77,78 лв. на кв.м, цената възлизала общо на 28 000,00 лв. с вкл. ДДС.

На 17.01.2022 г. на ищеца било изпратено Уведомление по ел.поща [email protected], за прекратяване на договора. Ответникът не оспорва, че следва да заплати цената на изпълненото СМР до момента. Сочи, че до този момент е заплатил на ищеца сумата 18 000 лв. с ДДС, както следва:

1/ на 17.10.2022 г., сумата в размер на 6000,00 лв. с вкл. ДДС, по фактура № ********* г.; 2/ на 03.11.2022 г., сумата в размер на 6000,00 лв. с вкл. ДДС, по фактура № ********* г.; 3/ на 05.11.2021 г., сумата в размер на 6000,00 лв. с вкл. ДДС, по фактура № ********* г. Следователно, след приспадане на извършените плащания, дължимият остатък към ищеца бил в размер на 10 000,00 лв. с вкл. ДДС, за които следвало да бъде издадена фактура, която щяла да бъде платена от ответника. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че ответникът е бил недобросъвестен и било налице забавено или пълно неизпълнение на задълженията му по чл.15 от Договора. Ищецът не конкретизирал в какво се изразява неизпълнението на ответника, както и не конкретизирал дали претендира за забавено или пълно неизпълнение.

Напротив, ответникът бил изцяло добросъвестен. Въпреки, че срокът за изпълнение на възложените СМР изтекъл още на 20.12.2021 г., към 17.01.2022 г. ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения между страните Договор, като не били завършени и приключени възложените на ищеца с договора CMP. Т.е към 17.01.2022 г. била налице забава за изпълнение с 28 дни.

3

Освен това ответникът прави възражение за прихващане на основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД с две вземания – 1/ във връзка с прекратяване на Договора, на основание чл. 22, т. 4 от Договора ищецът дължал на ответника неустойка за неизпълнение в размер на 5% от стойността на договорената цена, а именно сумата в размер на 1750,00 лв. Съгласно чл. 4 от Договора, срокът за изпълнение на СМР бил 20.12.2021 г., като съгласно чл. 16.6 от Договора, ищецът поемал пълната отговорност за срочното изпълнение на възложените СМР. Въпреки, че срокът за изпълнение на възложените СМР изтекъл на 20.12.2021 г., към 17.01.2022 г. не били изпълнени СМР по договора, т.е. към 17.01.2022 г. била налице забава за изпълнение с 28 дни. Съгласно чл. 22.4 от договора, в случай, че изпълнителят забави повече от 20 дни приключването на СМР-тата по договора без основателна причина, възложителят имал право едностранно да прекрати договора. Предвид това на основание чл. 22, т. 4 от договора, ответникът уведомил ищеца по електронна поща, че прекратява действието на Договор за строителство от ***** г., поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя и 2/ във връзка с изпълнението на Договора, ищецът дължал на ответника сумата 1512,00 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** г., представляваща цената за дървен материал.

Общата сума била в размер на 3262,00 лв., който предявява за прихващане.

Поради това след извършеното прихващане ответникът признава, че дължи на ищеца сумата 6738,00лв. /шест хиляди седемстотин тридесет и осем лева/, които са били изплатени с платежно нареждане от 23.05.2022 г.

Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възраженията за прихващане.

В о.с.з. ищецът представляван от процесуален представител – адвокат моли за частично уважаване на иска /като се приспадне плащането в хода на процеса от страна на ответника/, оспорва предявените възражения за прихващане.

В о.с.з. ответникът представляван от процесуален представител – адвокат моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, евентуално като погасен чрез плащане и прихващане.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

4

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 288 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че е налице 1/ сключен договор, между страните, с предмет извършване на СМР, на етапи срещу заплащането на възнаграждение в общ размер на 42 000,00 лв. с ДДС, 2/ извършването на СМР - направа на плоча с кота +7.20 и приемането без възражения от ответника, 3/ заплащането от страна на ответника на на ищеца на 23.05.2022 г. на сумата от 6738,00 лв. /така и платежно нареждане, л. 51 от делото/, 4/ че ищецът не е изпълнил плоча с кота +10.80 /последната плоча/ и договорът, сключен между страните е прекратен на 17.01.2022 г.

От посочения договор за извършване на СМР от ***** г. се установява, че ищецът се е задължил срещу насрещната парична престация – уговорено възнаграждение, по поръчка на ответника да изпълни строително-монтажни работи посочени в чл. 1, ал. 2 от договора в срок до 20.12.2021 г. /чл. 4 от договора/. Страните са постигнали съгласие в клаузата на чл. 11 от договора, че допълнително възникналите видове работи ще се разплащат по предварително утвърдени цени и с анекс към договора. Възнаграждението по договора е в размер на 42 000,00 лв. с ДДС /чл. 10, ал. 1/, от които в хода на изпълнението на договора на падежите съгласно чл. 12, ал. 1 от договора 07.10.2021 г., 03.11.2021 г. и 05.11.2021 г. са били заплатени общо 18 000,00 лв. с ДДС /вж. писмени доказателства, л. 19-24 от договора/. В чл. 12 от договора е посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение настъпва на етапи и в посочени срокове. Поради това обстоятелство съдът приема, че страните не са изменили диспозицията на правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, която предписва, че поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. При договора за изработка изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. За процесната кота +7,20 е представен акт образец 19 от дата 15.01.2021 г. /л. 10 от делото/ подписан от двете страни по договора, от който се установява, че процесната кота +7,20 е била изпълнена с необходимото качество /това не е и спорно 5 между страните по делото, вж. и актове образец 7 за приемане на извършени СМР, л. 66-68 от делото/. За така възникналото задължение е била съставен фактура № ********** г. за сума в размер на 12 000,00 лв. с ДДС. Тази сума се претендира от ищеца. По делото е налице и количествена сметка, вкл. строителната документация за обекта /л. 30-50 от делото/.

Представена е и кореспонденция между страните във връзка с прекратяването на договора /л. 25-26 и л. 29 от делото/, от която се установява, че след направата на процесната кота +7,20 договорът между страните е прекратен. В тази връзка ответникът е съставил две фактури – 1/ фактура № ******* г. за продадени на ищеца греди /л. 27 от делото/ и 2/ фактура № *********** г. за начислена неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора /л. 28 от делото/.

Във връзка с обстоятелствата по изпълнението на договора за изработка във времево отношение и наличието или не на договор за покупко-продажба на дървен материал продаден от ответника на ищеца бяха разпитани четирима свидетели.

От показанията на св. М.Г. - работник на обекта и Р.Р. – началник на работниците на обекта /служители на ищеца/ се установява, че в периода м. септември 2020 г. м. февруари 2021 г. са извършвали СМР на обекта – направа на бетонови плочи. Сочат, че не всички плочи са били направени поради разногласия на шефовете. Работата се е извършвала всеки ден без събота и неделя. Имали са достъп до обекта всеки работен ден като знаейки кода на СОТ-а на обекта сами са си отваряли /показания на св. Р.Р./ или бащата на управителя на ответника е отключвал /показания на св. М.Г./. Св.

Разпечатката съдържа 37 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6953958f-d32f-41b3-88c7-a45f26d70c20