Решение № 436 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500659 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 926/23.06.2025г. по гр.д. № 7170/2024г. на Районен съд гр.Плевен, съдът е отхвърлил предявения на осн. чл. 127 ал. 2 от СК, иск на А.

И. Л. ЕГН **********, срещу Ц. Г. П, ЕГН **********, за изменение на Решение по гр.д.№ 2449 от 2023г. на ПлРС /възз.гр.д. 664/2023г. на ПлОС/, влязло в сила 11.12.2023г., относно предоставяне на родителските права, режим на лични контакти и издръжка за детето С.А.Л., ЕГН **********, като недоказан.

Съдът осъдил на осн. чл.150 от СК, А. И. Л. ЕГН **********, да заплаща за малолетната С.А.Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц. Г. П, ЕГН **********, увеличен размер на ежемесечна издръжка от 195лв., определен с Решение по гр.д.№ 2449 от 2023г. на ПлРС /възз.гр.д. 664/2023г. на ПлОС, влязло в сила 11.12.2023г./ на 270лв., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от 24.02.2025г., до настъпване на законни причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със законните последици при просрочие на всяка една вноска.

Съдът осъдил на осн. чл. 78 от ГПК, А. И. Л. ЕГН **********, да 1 заплати на Ц. Г. П, ЕГН **********, направените по делото разноски за защита по първоначалния иск и по насрещния иск, в общ размер от 700лв.

Съдът осъдил на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, А. И. Л. ЕГН **********, да заплати в полза на ПлРС, ДТ върху увеличението на присъдената издръжка 108.00лв., както и 5.00лв. - такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от решението е останал ищецът А. И. Л., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, който чрез адв.Д. С. го обжалва в законния срок.

Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС в неговата цялост като неправилен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила.

В допълнителна молба А. И. Л. сочи, че съдът е установил при разпита на свидетели факта, че грижи за детето се полагат в по-голяма степен от него и от неговото семейство – 25 дни от 30 дни в месеца и въпреки установеното обстоятелство присъжда на майката Ц. Г. П. родителските права. Въззивникът оспорва и социалният доклад по първоинстанционното дело, в който е застъпено становище, че майката е с по-голям капацитет за полагане на грижи.

Навежда доводи, че същата има страст към хазартните игри, към алкохола и към мъжа, с който живее на семейни начала и това няма как да бъде съвместено от нейна страна с отглеждането на детето.

Въззиваемата Ц. Г. П. чрез процесуалния представител адв.Ю. С. от ПлАК изразява становище, че въззивната жалбата е бланкетна, процесуално допустима е, но съгласно чл. 260, ал. 1 т. 3 и т. 4 въззивният жалбоподател е следвало да посочи в какво се състои порочността на решението и какво е искането му, което в настоящия случай не е сторено, а това затруднява защитата на въззиваемата страна. В отговора се изразява становище, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, като правните изводи на Районен съд гр. Плевен са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор и изведени съобразно събраните по делото доказателства.

Счита, че за да формира своите правни изводи в мотивите на решението, първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност всички приети по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приел, че в хода на.

2 производството е безспорно установено, че първоначално определения режим на лични отношения не се спазва изцяло, като детето живее и при двамата родители в различен от постановения времеви интервал, техните ангажименти, и е и съобразено най-вече въз основа на желанието на самото дете.

Възиваемата страна смята, че съдът правилно е приел, че дадените оценките от ЦОП на родителския капацитет на страните, напълно кореспондират и на изразеното от самите страни пред съда при изслушването им, като действително бащата акцентира предимно на негативите, които вижда в личността на майката, която има друг приятел, неглижира изцяло заболяванията си, заявил е, че купува на детето всичко, което то поиска; заявил е, че желае да може да доведе детето в съда, за да докаже своето становище, без да осъзнава дали такова водене в съдебна зала би се отразило добре върху него. Майката, въпреки, че е посочила негативи при отглеждане на детето в семейната среда на бащата, не изказала толкова остри критики спрямо него, заявява, че т.к. той я натоварва психически, не желае да общува с него и по телефон.

Навеждат доводи, че първоинстанционният съд правилно и въз основа на всички събрани в хода на първоинстанциониото производство доказателства обсъдени от съда заедно и поотделно първоинстанционния съд е извел извод, че не е налице изменение на обстоятелствата,, което да налага промяна в режима на упражняване на родителските права, независимо от проявеното желание и активност на бащата и независимо от факта, че детето прекарва повече от определеното време в неговото семейство, тъй като неговият родителски капацитет не е по-висок от този на майката, т.к. стремежът му за изпълнение на всяко желание на детето е и причина за по-занижен родителски контрол, а оттам и по-малка възможност за дисциплиниране на детето.

В отговора се твърди, че в хода на първоинстанционното производство посредством събраните доказателства безспорно се е доказало, че при работните ангажименти на бащата, реално в неговата среда основните грижи за детето се поемат от бабата на детето. Изводът на съда, че бабата не може да бъде предпочетена пред майката, която има желание за отглеждане на детето, има добър родителски капацитет, добра битова среда, постоянна трудова заетост и доход, дава спокойна, подкрепяща и позната за детето среда на 3 отглеждане и възпитание, е правилен и законосъобразен.

Въззиваемата страна счита, че правилно първоинстанционния съд е отхвърлил, като неоснователни предявените искове по чл.127 ал.2 от СК от А.

Л..

При разглеждане от страна на първоинстанционния съд на предявения от нея насрещен иск по чл.150 от СК, касаещ увеличение на издръжката от бащата, правилно и законосъобразно съдът в мотивите на съдебния акт е приел, че нуждите на детето предвид възрастта му са се увеличили, но и с оглед изтеклия период от време от предходното определяне и настъпилото увеличение в цените на всички стоки и услуги, както и с оглед обстоятелството, че размерът на предходната издръжка - 195лв,, е под законоустановения минимум от 269,25лв. и е осъдил бащата да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 270лева, определена от страна на съда към минимума и при съобразяване ежемесечните доходи, получавани от страна на бащата.

Моли въззивния съд да потвърди Решение № 926/23.06.2025г., постановено по гр. дело № 20244430107170 по описа на PC — гр. Плевен за 2024г.., като правилно, законосъобразно и обосновано, като й присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Заинтересованата страна – Дирекция ”Социално подпомагане”, Плевен, отдел „Закрила на детето“ представя Социален доклад от 10.09.2025г. – л.16 и л.17 от настоящото дело, дава становище, което в заключителната си част предоставя на Окръжен съд – Плевен да постанови решение, което да защити в максимална степен интересите на детето С.А.Л.. В доклада се посочва, че детето е емоционално привързано и към двамата родители, а те от своя стран аса съдействали активно при извършване на социалното проучване.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Безспорно по делото е и се установява от представеното У-ние за раждане от 05.12.2022г. – л.5 от делото на ПлРС по гр.д. № 7170 от 2024г., че на 18.01.2016г. е родено детето С.А.Л. от майка Ц. Г. П. и с баща А. И. Л.. С други думи към постановяване на настоящото решение детето С. е на девет години и девет месеца.

Не е спорно между страните по делото, че бащата А. И. Л. живее в собствен на родителите му апартамент също в ***.

Не е спорно между страните, че бащата е имал право на разширен режим на лични контакти с детето С. - да взима детето при себе си за по една цяла седмица от всеки месец, считано от първата календарна неделя на месеца от 12.00ч. на обед и да го връща до 12.00ч. на обяд на втората неделя от месеца, а другите седмици от месеца да има право да взема детето само всяка събота от 10.00ч. до 18.00ч. , както и да взима С. за по един месец през лятото, когато това не съвпада с ползване от майката на разрешения и платен отпуск.

През четните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно - да го връща там по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември), като взима детето в 10.00ч. и го връща до 18.00 ч. в съответния ден; През нечетните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно - да го връща там по време на следните празници: Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден.

Спорни по дело са въпросите за упражняване на родителските права спрямо детето С. и за личните отношения с детето и издръжката му, както и кой от двамата родителя притежава по-добър родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето.

5

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът е съобразил показанията на свидетелите Й.К. - съсед на ищеца пред ПлРС А. и негов колега, както и на М. П. - дъщеря на ответницата Ц. и сестра на детето С., свидетелските показания на П.Д. – портиер в училището на С., както и свидетелката Д.Ц. – колежка на Ц., която не познава бащата А., писмените доказателства и Социален доклад за оценка на родителския капацитет на двамата родители, както и изготвената психологическа оценка на детето.

Съдът съобразил, че и в доклада и в оценката е посочено в заключение, че съдът следва да вземе решение, с което да бъдат защитени по най-добър начин интересите на малолетното дете. ПлРС съобразил и психологическата оценка на детето, изготвена от психолог от ЦОП-Плевен на базата на проведено интервю с детето и методика „Нарисувай своето семейство“ дал заключение, че детето поддържа позитивни отношения и с двамата си родители, но възприема семейната среда на майката като по-структурирана и спокойна, като я асоциира с повече приемане и подкрепа. В решението си съдът посочил, че са отбелязани от детето С. позитивни моменти с бащата, но е посочено също така, че доминират обидно и агресивно отношение от страна на членове на неговото семейство, както и дискомфорт и вина, когато детето е въвлечено в конфликта между родителите.

За да постанови обжалваното решение съдът съпоставил родителския капацитет на двамата родители и евентуална промяна в тях, налагаща изменение на предходното определяне на родителските права върху детето на майката.

Съдът съобразил изготвените оценки на ЦОП Плевен, които съдът изцяло кредитирал - както психологическата такава на детето, така и оценката на капацитета на всеки от двамата родители, така съдът намерил, че родителският капацитет на майката е все още по-висок от този на бащата, а и детето дава индикации при оценката, че е по-привързано към своята майка, че се чувства по-сигурно в средата, която тя му е осигурила.

Разпечатката съдържа 43 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6952eaf9-944a-4dc9-9257-24519fdccbeb