Решение № 261 от 03.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Перник, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20231720200251 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003915 о т 14.12.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на З. С. К., с ЕГН **********, адрес гр. ******, като жалбата е депозирана чрез пълномощник- адв. Д. М.-ПАК, за следните нарушения са били наложени следните наказания, както следва: за нарушение на чл. 102 ал. 1 т.1 от ЗДвП; ; наказание, както следва: по чл.177, ал.1 т.3, б „а“ от ЗДвП - глоба в размер на 300лв, за нарушение на чл.150 от ЗДвП; наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

В жалбата си З. С. К., с ЕГН **********, депозирана против наказателно постановление №22-1158-003915 от 14.12.2022 г., издадено от С.

С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, сочи че с обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН е санкционирана за няколко нарушения по ЗДвП, изразяващи се в 1 това, че като НАСТОЙНИК на синът си А.Л.Н., е допуснала същият да управлява лек автомобил „Фолксваген голф”, peг. № ******, като бил спрян за проверка от свидетелите- очевидци на акта пред дом номер 12 на ул.

„Явор”. При извършената проверка не представил СРМПС част II.На първо място административнонаказателната й отговорност е ангажирана, в качеството ми на настойник на синът ми. Сочи, че тя е майка и законен представител на А.Н., а не негов настойник, като описва че- Настойничество се учредява над малолетни, чийто родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Освен това настойничество се учредява и на лица, които са поставени под пълно запрещение. Ето защо, считам неправилно е ангажирана нейната отговорност, в качество което не притежава. Твърди също, че в настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността й, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото й на защита. Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това, в тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат административното нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни разпоредби, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН .В случая е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и въведената от актосъставителя и от АНО правна квалификация и цифровото й изражение, която не е достатъчно прецизирана и с оглед на това е неясна. Като нарушена материално-правна норма както актосъставителят, така и АНО са посочили разпоредбата на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, която предвижда забрана на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на лице, което е неправоспособен водач или което не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията към която се отнася моторното превозно средство. Така въведеното съдържание в цитираната като нарушена разпоредба на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП различава както три отделни субекта на 2 забраната, така и очертава изрично три отделни групи адресата-водачи по отношение които изпълнителното деяние инкорпорира забрана по предоставянето на МПС. Нито актосъставителят, нито АНО, който е разполагал с процесуалната възможност по реда на чл.53 от ЗАНН да прецизира нарушената законова разпоредба, не са прецизирали относимата в случая хипотеза, като с оглед на текстовото описание на нарушението приложимата правна квалификация е -чл.102, ал.1 т1,пр.3-то от

ЗДвП.Още по-голяма неяснота е възведена в случая и с описанието на нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са допуснати редица неточности и са наведени противоречиви фактическа обстоятелства, което обстоятелство само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи задължителното им съдържание. Твърди, че както в АУАН, така и в НП не е посочено по ясен и недвусмислен начин в какво качество е прието, че е извършила вмененото ми адм.нарушение. Актосъставителят не е приел за необходимо да констатира и да отрази по ясен начин този елемент от фактическия състав на нарушената норма. Напротив, същият цитирайки съдържанието на нарушената правна норма е отразил в АУАН, че „виновно съм нарушила чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач". В същото време изрично в НП е посочено , че не е собственик на процесния автомобил,нито е възприето на инкриминираната дата, време и място да е водач на същия, липсват и доказателства да съм упълномощен ползвател. На следващо място - в описателната част както в АУАН, така и в НП като изпълнително деяние на нарушението е посочено "допуска управлението на МПС", апо-нататък в диспозитива пък са посочени две алтернативни форми наизпълнително деяние - "допуска или предоставя управлението", които са взаимно изключващи се, а в същото време „допускането" като изпълнителнодеяние не се съдържа и в нарушената норма н а чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП .Същото е съдържимо в санкционната норма на чл.177 ал.1 т.3 б "а" от ЗДвП . Всичко това водело до неяснота в административното обвинение и накърнявало възможността й да разбере какво точно нарушение ми се вменява във вина и съответно да организирам адекватно защитата си. Оспорва констатациите по АУАН и счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което и обжалва 3 същото и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание, същият не се явява лично, като изпраща своя пълномощник адвокат М., моли съда, да постанови решение, с което да отмени процесното наказателно постановление по подробни съображения, изложени в жалбата. Моли, да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания акт намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

Свидетелят, разпитан в сз. К. Г. М., на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, е съставил акт за установяване на административно нарушение № GA747533, от 29.11.2022 г. против З. С. К., с ЕГН **********, за това че, както следва: на 29.11.2022 г. в 16:30 часа, в град ПЕРНИК, на ул.ЯВОР като Нарушител при обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК ПО УЛ. "ЯВОР" С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. "КИРИЛ ТУПАНКОВ" КЪМ УЛ.

"ВАЛЕНТИНА ТЕРЕШКОВА" КАТО НАСТОЙНИК ДОПУСКА

УПРАВЛЕНИЕТО НА ЛЕК АВТОМОБИЛ ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, РЕГ.

НОМЕР ******, ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИЯ Й СИН А.Л.Н., ЕГН:

**********. КАТО СЪЩИЯТ Е СПРЯН ЗА ПРОВЕРКА ОТ

СВИДЕТЕЛИТЕ - ОЧЕВИДЦИ по АУАН ПРЕД ДОМ НОМЕР 12 НА УЛ. "ЯВОР". АУАН Е СЪСТАВЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26. АЛ.3 ОТ

ЗАНН. (2) ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НЕ ПРЕДСТАВЯ СРМПС

ЧАСТ втора. АУАН Е СЪСТАВЕН ПО ДАННИ НА СВИДЕТЕЛИТЕОЧЕВИДЦИ ПО НЕГО. МПС Е СОБСТВЕНОСТ НА Л.С.Н. С ЕГН **********;, е извършил:

1. ВОДАЧ, СОБСТВЕНИК, УПЪЛНОМОЩЕН ПОЛЗВАТЕЛ ИЛИ

4

ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ КОЕТО ДОПУСКА ИЛИ ПРЕДОСТАВЯ

УПРАВЛЕНИЕТО НА МПС НАЛИЦЕ, КОЕТО НЕ Е

ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ,с което виновно е нарушил/а чл.102 ал.

1 т.1 от ЗДвП;

2. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ., с което виновно е нарушил/а чл.150 от ЗДвП;

3. НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС, КОЕТО

УПРАВЛЯВА ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП;

В издаденото НП дословно е пресъздадено съдържанието на акта, като за описаните нарушения на жалбоподателката са вменени следните наказания: с НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003915 от 14.12.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на З. С. К., с ЕГН **********, адрес гр.: гр. ******, като жалбата е депозирана чрез пълномощник- адв. Д. М.-ПАК, за следните нарушения са били наложени следните наказания, както следва: за нарушение на чл.

102 ал. 1 т.1 от ЗДвП;; наказание, както следва: по чл.177, ал.1 т.3, б „а“ от ЗДвП - глоба в размер на 300лв, за нарушение на чл.150 от ЗДвП; наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв

По делото съдът е събрал допълнително гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите: К. Г. М., на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, съставил акта за установяване на административно нарушение № GA747533, от 29.11.2022 г. и свидетеля М., свидетел по акта, като актосъставителят, едва след предявяване на акта от страна на съда, посочва, че поддържа същият и че -“ единственото, което си спомням е, че сме изпратени по сигнал на ОДЧ на Второ районно управление за оказване на съдействие в квартал „Църква“, поради това, че колегите от охранителна полиция са спряли неправоспособен водач над бившия завод 5

„Пектин“ в кв. „Църква“. На мястото ни посочиха лицето, което са спряли и съответно по техни данни сме съставили акт за установяване на административно нарушение на лицето. Няма какво повече да кажа. В АУАН фигурирам единствено и само в качеството на актосъставител.

Доколкото знам със същото лице преди време сме имали отношения, писани са и други актове. Мисля, че лицето беше малолетно, поради което извикахме майката и съставихме акта…“, като не допринасят с допълнителни подробности и данните, изнесени от свидетеля по акта, относно фактическата обстановка.

Съдът дава вяра на заявеното от свидетелите, като обективни и безпристранти такива.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както и допълнително събраните по делото писмени и гласни такива, посредством разпита на горепосочените свидетели.

От правна страна:

Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато нарушение на материалния закон от една страна и на процесуалните правила от друга, водещо до отмяната на НП, като съображенията са следните:

По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба административноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Според чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В случая както към момента на извършване на нарушението, както и по 6 делото се установява, че А.Л.Н., ЕГН: ********** е на 15 години, българин, български гражданин,, като следва да се посочи, че АНО не е ангажирал и надлежни доказателства за родствени връзки на лицата, а това обстоятелство просто не се оспорва от другата страна, но следва да се посочи, че в тежест на АНО е било да ангажира доказателства в посочения смисъл, което последният не е сторил. Но далеч по-абсолютизиращо процесуалните нарушения допуснати от АНО при издаване на АУАН и НП, се явява обстоятелството, за което основателно се сочи в жалбата, че при положение, че се касае за непълнолетно лице, то същото има родители и в частност АНО е счел, да ангажира отговорността на неговата майка, но тя не се явява настойник на лицето, видно от цитираната разпоредба- при- непълнолетни на възраст от 14 до 16 години /в случая 15 г - видно от ЕГН лицето е родено на 18.12.2006, а деянието е на 29.11.2022 г./ и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Никъде в АКТА и НП, не са излагани такива доводи, по които да се движи обвинението и респ. да се защитава жалбоподателя, за знание и допустителство. Тези пропуски както правилно възразява защита са самостоятелно основание за отмяна на НП, както на процесуално, така и на материално основание, без да се навлиза в дълбочина по обсъждане на всяко едно от вменението нарушения, като правото на защита на санкционираното лице и флагрантно нарушена от АНО и санкцията за това е отмяна на атакуваното НП дори и само на това основание, като е следвало да се впише „родител“, а не „настойник“.