Определение № 581 от 18.09.2020, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 581

18.09.2020 г.

Апелативен съд – Бургас

Град Бургас

На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова

Диамандиева

Калина С. Пенева като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20202000500305 по описа за 2020 година

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е жалба от М. А. О. , ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.

Ж. Т., АК - К., със съдебен адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“, № *, четвърти полуетаж, оф.6 срещу определение № 676/08.07.2020 год. по т.д.№256/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Ж. Т., в качеството й на процесуален представител на ищеца по т.д.№256/2019год. на БОС за изменение на решение №3/13.02.2020год. на БОС по т.д.№256/2019г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения, че неуважаването на молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното от окръжния съд решение в частта за разноските с намаляването на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение до размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е в противоречие с европейското право и практиката на СЕС, изискващи пропорционалност между размера на адвокатското възнаграждение и труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Твърди се, че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на страна, която има възможност да се защитава чрез назначени при нея юрисконсулти е необосновано, а ограниченията налагани от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения чрез забрана за присъждане на възнаграждения под предвидения минимум не следва да се прилагат в случаите, в които обстоятелствата налагат това. Твърди се, че случаите, в които страната разполага с възможност да бъде защитавана от юрисконсулт са именно такива, поради което независимо от това, че ответникът е защитаван от адвокат, съдебни разноски следва да му се присъдят в размер на минималната сума предвидена за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Направено е искане за 1 отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Цитирана е приложена извадка от практика на СЕС и решение на КС на РБ.

В дадения срок не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – София, ЕИК 200299615.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда за който е предвидена възможност за въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение №3/13.02.2020год. на БОС по т.д.№256/2019г. е осъдено ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, чрез пълномощника адв. В. П., АК - С., със съдебен адрес: гр. С., бул. „ Г. М. Д.” № * да заплати на М. А. О. , ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Ж. Т., АК - К., със съдебен адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“, № *, * полуетаж, оф.

*, сума в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна фрактура на носни кости, в резултат на възникнало на 10.01.2019 г.

ПТП със застраховано при условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС, управляван от М. Р. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2019 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 228,48 лв., като са отхвърлени претенциите над уважения размер, като неоснователни. Осъден е М. А. О. , ЕГН **********, чрез пълномощника адв.

Ж. Т., АК - К., със съдебен адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“, № *, * полуетаж, оф. * да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, чрез пълномощника адв. В. П., АК - С., със съдебен адрес: гр. С., бул. „ Г. М. Д.” № * разноски по делото в размер на 2256,43 лв.

В срока по чл.248 от ГПК жалбоподателят в качеството му на ищец е подал молба до първоинстанционния съд, с която е поискано изменение на решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски, с искане за намаляването им от 2256,43 лв. на 200 лв. - дължимото възнаграждение при защита от юрисконсулт. Сочи се, че в ответното дружество има назначени по трудово правоотношение юрисконсулти, поради което присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е необосновано. Твърди се, че за ответника не е била налице необходимост от извършване на разноски за адвокатско 2 възнаграждение, тъй като ангажирането на адвокат от ответника води до прекомерна отговорност за разноски на ищеца и създава предпоставки за неравнопоставеност. Твърди се, че в случая ответникът е реализирал разходи над общоприетите за осъщественото процесуално представителство. Твърди се, че липсват и доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Направено е искане разноските за адвокат да бъдат калкулирани на базата на отхвърления процент от исковата претенция – 92,8 % от базово възнаграждение от 200 лв., с присъждане на сумата от 55,72 лв.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ответника за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, Бургаският окръжен съд е приел, че право на всяка страна в процеса е да прецени как ще организира защитата си и дали ще използва професионална помощ или ще се защитава сама или чрез лицата, които могат да осъществяват процесуално представителство. Съдът не следи дали е налице обективна наложителност за ангажирането на адвокат при преценка на дължимостта на разноските. Следвайки тази логика физическите лица с юридическо образование би следвало да нямат право на разноски за адвокатска защита. Невярно е твърдението, че не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, защото в представеният със списъка по чл.80 от ГПК договор за правна защита и съдействие изрично е вписано, че същият представлява и разписка за заплащане на възнаграждението по същия. Посоченото в договора възнаграждение е съобразено с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на иска, поради което молбата е приета за неоснователна.

Бургаският апелативен съд изцяло споделя изложените аргументи от първоинстанционния съд по обжалваното определение, като във връзка с наведените в жалбата възражения, които не споделя, в допълнение излага следното:

Защитата на ответното дружество е проведена по предявен от ищеца облигационен иск с цена на иска 70 000 лв. Предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП в полза на пострадало лице от застраховател на лице, за което се твърди, че е причинило ПТП, е сложен фактически състав предполагащ установяване на множество факти и обстоятелства, особено в случаите, в които не е налице влязъл в сила акт по наказателно дело и не се ползва чл.300 от ГПК.

Защитата на ответника в процеса е ефективно осъществена чрез упълномощен от него адвокат, който е подал в срок отговор на исковата молба и е извършил адекватни процесуални действия в проведените съдебни заседания. Защитата на ответника от адвоката е била ефективна и е дала реален резултат, тъй като въз основа на наведените от адвоката възражения в подкрепа на интереса на неговия доверител съдът се е произнесъл с решение, с което предявеният иск е бил уважен за сумата от 5000 лв., а в останалата част до претендирания размер от 70 000 лв. е бил отхвърлен.

Упълномощаването на адвокат от страна в процеса, независимо от това дали страната 3 има възможност за защита и по друг начин-лично, чрез юрисконсулт, чрез служител с юридическо образование и пр., е признато и гарантирано от закона право с цел осъществяване на правото на защита. То е изцяло в съответствие както с нормите на вътрешното, така и с нормите на европейското право. В нито една правна система не се съдържа ограничаваща защитата на страна правна норма, чрез забрана за упълномощаване на адвокат, в случаи, че страната би могла да се защити и по друг начин. Липсват и такива правни норми, които да предоставят преценката за това как да бъде организирана защитата на страна в процеса, на насрещната страна - това би било в разрез не само с писаното право, но и с философията на правото. Съдът не би могъл да обсъжда възраженията на жалбоподателя относно нецелесъобразен избор на позволена от закона защита на ответника по делото, при положение, че изборът на защита е само и единствено негово право.

Що се отнася до размера на разноските, които са дължими в полза на страна в процеса съдът принципно споделя позицията, че в зависимост от конкретните обстоятелства европейското право допуска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение под предвидения в националната нормативна уредба минимум, при съблюдаване на принципите на разумност, справедливост и пропорционалност, но не споделя възраженията относно това, че в случая тези принципи не са спазени.

Както е посочено и в цитираното от жалбоподателя решение на СЕС по дело С-57/15 тази преценка винаги е според специфичните особености на делото и е предоставена на съда.

При преценката за пропорционалност, справедливост и разумност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се съобрази процесуалното качество на страната, която е платила възнаграждението и интереса който брани – в случая това е ответник, който се брани срещу предявен иск с цена 70 000 лв. Процесът е протекъл при правна и фактическа сложност с множество спорни обстоятелства, разпити на свидетели и вещи лица, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение от 2030 лв., съгласно разписката обективирана в договора представен на л.178 от делото е дори под предвидения в Наредба № 1 за МРАВ минимум, и не е прекомерно. Ето защо необосновано от установените конкретни обстоятелства се явява искането за определяне на адвокатско възнаграждение в размера на евентуално дължимо юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.. Предвид горното не са налице основания за намаляването на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, дължими в полза на ответника съобразно отхвърлената част от иска, а молбата по чл.248 от ГПК като неоснователна не следва да бъде уважена.

Като е стигнал до горния извод за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 676/08.07.2020 год. по т.д.№256/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВСК в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните /чл.248, ал.3 от ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5