Решение № 200 от 28.12.2017, Районен съд - Тетевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Град

Тетевен, 28.12.2017 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание

На четвърти декември

През две хиляди и седемнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: ДОНА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 696 по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:

Ищец: „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-град София

Ответник:Д.П.Й. с постоянен адрес *** посочен съдебен адрес ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл415,ал.1 от ГПК.

Ищецът излага,че на 15.01.2014 година между „Българска телекомуникационна компания“-ЕАД/“БТК“-ЕАД/ и ответник8а е сключен договор за телефонен номер **********,със срок 24 месеца,при тарифен план хххххххх Договорът е с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги на потребителя чрез обществена съобщителна подвижна клетъчна мрежа и във връзка с него на името на длъжника е открит клиентски номер **********.С подписването на договора потребителят е декларирал,че е запознат и е съгласен с Общите условия на договора между „БТК“-ЕАД и абонатите на услугите,предмет на договора,които са издадени на основание чл.226,ал.1 от ЗЕС.Ответникът е декларирал също,че Общите условия са му били предоставени на хартиен носител.

На основание т.104 и т.107 от Общите условия,от страна на „БТК“-ЕАД на името на длъжника са издадени посочени 6 броя фактури в исковата молба,издадени на

15.01.2014г,15.02.2014,15.03.2014г,16.04.2014г,15.05.2014г и на 15.06.2014 година.Предвид обстоятелството,че потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми по фактури в 14-дневен сок от датата на издаването им,описаните фактури са с настъпил падеж към датата на депозиране на заявлението и същите са изискуеми.

Длъжникът е заплатил сума в размер на 3,46 лева по фактура,издадена на 15.01.2014г.,като поостаналите фактури не е извършено плащане.

Задължението на ответника по цитираните фактури е прехвърлено с договор за цесия от 01.09.2014г. и последващо приложение №1 от дата 17.02.2015г на Агенция за събиране на вземания-ЕАД,като на цесионера е издадено потвърждение от цедента за извършената цесия.На основание издадено пълномощно ищецът,като нов кредитор,е правил опити да съобщи за извършената цесия на длъжника,но пратката е върната в цялост с отбелязване,

Е не е потърсена от получателя.Ищецът е направил и втори опит да уведоми длъжника,като изпратената куриерска пратка не е върната към момента на подаване на исковата молба.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №524/2016г. на РС-Тетевен е издадена заповед а изпълнение,срещу която е постъпило възражение от длъжника.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на ответника ,че същият дължи на ище3ца сума в общ размер на 489.93 лева,представляваща главница по фактури,издадени за клиентски номер **********,както и законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.Моли да се присъдят разноските,направени в заповедното производство по ч.гр.дело №524/16г в общ размер на 325.00 лева.

Позовава се на писмени доказателства.

В сока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият изразява становище ,че предявената искова молба е допустима,но неоснователна и се оспорват изцяло претенциите по основание и размер.Оспорва се от ответника,че е бил уведомен за сключения договор за цесия,като възразява,че никога не е бил уведомяван за този договор.Оспорва приложените уведомления по чл.9,ал.3 от ЗЗД,твърди,че липсва достоверна дата на всички представени от ищеца уведомителни писма и уведомления за цесии.Изразява се становище за доказателствената сила на тези доказателства.Счита,че не е извършено надлежно уведомяване нито от цедента,нито от цесионера,поради което счита иска за неоснователен.При условия на евентуалност и ако съдът счете,че с исковата молба ответникът е уведомен на 12.09.2017г.,счита,че сумата от 489.93 лева е недължима,като погасена по давност.Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.Моли да бъде отхвърлен иска.

Доказателства не сочи.

От представените с исковата молба и по ч.гр.дело №524/2016г по описа на Районен съд-Тетевен писмени доказателства,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 29.07.2016г в деловодството на

Софийски районен съд е депозирано заявление по чл.410 от ГПК от ищеца „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София срещу длъжника Д.П.Й. ***,с която е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следното вземане:главница в размер на 489.93 лева и законната лихва върху същата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.В заявлението е отразено,че вземането произтича от договор за телекомуникационни услуги,за който е открит клиентски номер 20231076002,сключен между „Българска телекомуникационна компания“-ЕАД-София и Д.П.Й.,вземанията по който се прехвърлени по силата на Приложение №1 от дата 17.02.2015г. към договор за цесия ,сключен между „БТК“-ЕАД-София и „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София от дата 0.09.2014г.В заявлението е отразено също,че длъжникът е уведомен по реда на ч

Л99,ал.3 от

ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „БТК“-ЕАД,изпратено с известие за доставяне.

С разпореждане от 15.09.2016г местно компетентният съд-Районен съд-Тетевен е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посоченото вземане,като е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора и разноски в общ размер на 325.00 лева.

След прието възражение по реда на чл.423 от ГПК по ч.гр.дело №340/2017г по описа на ОС-Ловеч,с разпореждане от 18.07.2017г съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника по заповедното производство в едномесечен срок.

Разпореждането е връчено на заявителя /ищецът/на дата 27.07.2017г,като исковата молба е входирана в деловодството на РС-Тетевен на дата 28.08.2017г.,като е изпратена по пощата на дата 23.08.2017г.,т.е. искът е предявен в преклузивния срок по чл.415,ал.1 от ГПК.

Към исковата молба е приложено заверено копие от допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги,вероятно и поради несъвсем четливия екземпляр, от дата 18.04.2013 година,сключен между „БТК“-ЕАД и ответникът,от който не може да се формира извод за договора,към който е сключено споразумението.

Приложени са Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“-ЕАД и потребителите на електронни съобщителни услуги,предоставяни чрез обществена електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM

,по стандарт UMTS и по стандарт LTE,с отбелязване,че същите влизат в сила на 01.08.2016 година.

Приложени са 6 броя месечни сметки,именувани в исковата молба като фактури,в които е отразено парично задължение на ответника,с клиентски номер **********,на основание месечни абонаменти за посочени два мобилни номера-ххххххххх.Прави впечатление при анализ на месечните сметки,че основно задълженията са формирани за предоставени електронни далекосъобщителни услуги за единия от мобилните номера,а именно 0хххххххх0,а не за втория,цитиран в исковата молба с твърдение,че за този номер е сключен договора между „БТК“-ЕАД и ответника,на основание на който се претендира вземането по заповедното производство.

Приложен е Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от дата 01.09.2014г,сключен между „Българска телекомуникационна компания4-ЕАД-Софияи „Агенция за събиране на вземания“-ООД-град София,като не е представено Приложение №1 към договора с описание на договорите,сключени между БТ-ЕАД и длъжниците,които касае цесията.

Приложено е удостоверение от дата

22.08.2017г от служител на „БТК“-ЕАД,в което е отразено,че по силата на договора за цесия от 01.09.2014г вземане на БТК в размер на 489.93 лева срещу ответника е прехвърлено на ищеца.

Приложено е пълномощно от изпълнителен директор на „БТК“-ЕАД/без дата/,в която е упълномощен ищеца,в качеството на цесионер по договора от 01.09.23014г ,да представлява цедента при изпращане на уведомителни писма по чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Приложени са уведомления по чл.99,ал.3 от ЗЗД и уведомителни писма от ищеца до ответника,,като липсват данни същите да са получени от ответника,поради което решаващият състав приема,че същите удостоверяват само недовършен опит за уведомяване на ответника за извършената цесия.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422,ал.1,вр.чл.415, ал.1 от ГПК -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповедта,издадена по ч.гр.д.№524/2016г по описа на РС-Тетевен,която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК. Предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК ,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение към датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 524/2016г и писмените доказателства по настоящото исково производство.

Настоящият решаващ състав намира за неоснователен и недоказан предявеният установителен иск,но не и на основание възраженията,направени с отговора на исковата молба.По отношение на последните-възраженията за неизпълнение на задължението на цедента по чл.99,ал.3 от ЗЗД и възражението за изтекла погасителна давност за претендираното вземане,съдът намира същите за неоснователни.

Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде направен категоричен извод, че цесията между „БТК“-ЕАД и ищцовото дружество от дата 01.09.2014 година е била надлежно съобщена на ответника преди датата на подаване на исковата молба. Приложените уведомления и уведомително писмо не са били получени от ответника,поради и което съдът вече прие по-горе в мотивите си,че се касае до неуспешен опит за съобщаване на цесията на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Независимо от това обстоятелство и както се приема в съдебната практика, няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента „БТК“-ЕАД-София. Този факт е от значение за спорното право и следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Действително, при действието на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От тук следва, че с правно значение е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и това, което е извършено от цесионера./В този смисъл е налице и непротиворечива практика на ВКС / ТР №142 – 7 от 11.11.1954 на ОСГК, на което се позовава и ответната страна, Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК, Решение №150 /2009 г., І г.о. и др./ Съдът намира, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочена към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези съображения съдът намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника.

Разпечатката съдържа 52 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/695187ad-178f-49a3-812d-a3c8fa23e119