Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25786 от 13.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11656/2023
Вид
Определение № 25786
Подписан
13.06.2025
В сила
13.06.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 255, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25786 гр. С., 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110111656 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от Е. К. Б. срещу П. на Р.Б., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че с постановление от 11.01.2011 г. била образувана пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП, във връзка с ДП № 10/2011 г. на СДВР, като на 28.11.2017 г. ищцата била привлечена в качеството на обвиняем и по отношение на нея била взета мярка за процесуална принуда „парична гаранция“ за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т.

6 НК. С разпореждане от 01.12.2017 г. било образувано НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав. По делото били проведени 6 съдебни заседания, като в хода на съдебните прения представител на ответника поддържал обвинението срещу ищцата. С присъда от 07.11.2018 г. по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав ищцата била призната за виновна в това, че на 28.06.2010 г. в ТД на НАП е избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери, като е използвала документи с невярно съдържание, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 54 НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението било отложено за срок от три години. Наложено й било и наказание глоба в размер на 1000 лв. С решение № 229/04.06.2019 г. по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, НО, VIII въззивен състав, присъдата била отменена и делото – върнато на СГС от стадия на разпоредителното заседание, с оглед констатирани неясноти в обвинителния акт и невъзможността делото да бъде върнато на прокурора от въззивния съд. С определение от 08.02.2023 г. по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, наказателното производство било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, поради влошаване на психиатричното състояние на ищцата и невъзможност да участва в наказателния процес – прието е, че същата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради психично заболяване – „биполярно афективно разстройство“, т. е. продължително разстройство на здравето, което изключва вменяемостта.

Ищцата твърди, че престъплението, за което е била привлечена като обвиняема – по чл. 255, ал. 1, т. 6 НК е умишлено и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години и глоба до 2 000 лв. Сочи, че образуваното на 11.01.2011 г. наказателно производство, прекратено на 08.02.2023 г., продължило 12 години и 1 месец.

Ищцата твърди, че в рамките на наказателното производство ангажирала адвокати, за които заплатила адвокатски възнаграждения съгласно договори за правна защита и съдействие, сторила и разходи за закупуването на самолетни билети за участие в съдебни заседания по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав на 09.10.2018 г. и в проведеното по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав открито съдебно 1 заседание на 08.02.2023 г. (на обща стойност 1 557,43 лв. – левова равностойност на 796,23 евро, за полети от ГЕ.ния до Б. и обратно – полет № FR1148, състоял се на 08.10.2018 г. от Б., ГЕ.ния до С., Б., полет № FR1149, състоял се на 10.10.2018 г. от С., Б. до Б., ГЕ.ния, полет № FR1148, състоял се на 07.02.2023 г. от Б., ГЕ.ния до С., Б., полет № FR1149, състоял се на 09.02.2023 г. от С., Б. до Б., ГЕ.ния). Сочи, че във връзка с наказателното производство претърпяла имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения на обща стойност 8 950 лв. (1 200 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, в полза на адв. С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г., 2 000 лв.

– адвокатско възнаграждение по НОХД № 101/2019 г. по описа на САС, в полза на адвокатска кантора „М.“, съгласно договор за правна защита и съдействие от 2019 г., 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2355/2020 г. по описа на СГС, в полза на адвокатска кантора „М.“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 19.08.2019 г., 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на адв. С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г., 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на адв. П. К., съгласно договор за правна консултация от 22.06.2022 г.). Добавя, че воденото наказателно производство се отразило отрицателно върху психическото й състояние и социален живот.

Била подложена на непрестанен психически тормоз и стрес, била силно разтревожена за бъдещето си, голяма част от познатите й започнали да я отбягват, преживяла психически дискомфорт, страх, унижение, безсъние. Провеждането на наказателното преследване довело до тежка психическа травма и депресия, което в крайна сметка довело до невъзможността ищцата да участва в наказателното производство и до прекратяването му.

Сочи, че преживените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинение от страна на П.та на Р.Б.. По изложените съображения, моли за осъждане на ответника да й заплати сумата от общо 10 507 лв. – обезщетение за имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва от изплащане на съответните хонорари до окончателното плащане, както и стойността на закупените самолетни билети, както и сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от воденото наказателно производство за периода от 01.06.2011 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

С допълнителна молба излага допълнителни съображения, че производството по наказателното дело е протекло в неразумни срокове – повече от 12 годни, през които СГП не е прецизирала обвинителния акт съгласно указанията на СГС и САС, ищцата се е явявала на общо 8 разпита в ГДНП, на повече от 12 съдебни заседания, изготвени били 3 психиатрични експертизи. Счита, че наказателното производство по пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП е протекло извън необходимите законови срокове за разследване, което впоследствие е довело до множество разпити, многократно повдигане на обвинения и привличане на ищцата като обвиняема, до множество съдебни заседания. Счита, че забавянето на наказателното производство и неразумната му продължителност са причина за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се презюмират и не е необходимо допълнително да се доказват. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата в размер на 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 29.08.2019 г. до 08.02.2023 г. от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 10/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП, НОХД № 1443/2017 г. по описа на СГС, НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС – НО – 11 състав, ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, НО, VIII състав, НОХД № 2355/2019 г. по описа на СГС, НО, НОХД № 2027/2022 г. на СГС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва от 07.04.2023 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Сочи, че няма данни определението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата да е влязло в сила, освен това прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съответно не се дължи обезщетение на ищцата. Сочи, че е налице предпоставката на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по иска по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като за обезщетяване на вредите от неразумната продължителност на ДП 2

№ 10/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП има образувано гр. д.

№ 50675/2019 г. по описа на СРС, 24 състав. На самостоятелно основание счита иска по чл.

2б ЗОДВ за недопустим, тъй като ищцата не е изчерпала административната процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ, съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. По същество оспорва претенциите като неоснователни. Излага доводи, че не е налице причинна връзка между продължителността на процеса и претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и че не е налице неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Сочи, че през същия период срещу ищцата са водени и други производства, от които биха могли да настъпят вредите, т. е. не се установява вредите да са пряк и непосредствен резултат именно и само от процесното обвинение. Освен това счита, че евентуалното забавяне на производството е с оглед сложността при събиране на доказателства по делото. Евентуално оспорва размера на исковете за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД като прекомерно завишени.

Оспорва претенцията за имуществени вреди с доводи, че липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен от ищцата адвокат.

Оспорва представените договори да се отнасят за защита по конкретно наказателно дело, както и възнагражденията по тях действително да са били заплатени. Евентуално възразява за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Твърди, че по делото не е доказано сторването на разходи за закупуване на самолетни билети във връзка с процесното наказателно производство. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

С оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на производството, съдът намира, че следва да се изиска справка от СРС, 24 състав относно страни, предмет и етап на производството по гр. д. № 50675/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, като при наличие на постановен краен съдебен акт по делото – да се изпрати препис на настоящия съдебен състав.

На ищцата следва да се укаже в срок до съдебното заседание да уточни във връзка с иска по чл. 2б ЗОДОВ дали е проведена административната процедура по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, и ако е проведена - да представи доказателства в този смисъл.

Разпределение на доказателствената тежест:

Правното основание на исковете е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ.

В тежест на ищцата е да установи твърдените в исковата молба обстоятелства, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно преследване; че спрямо нея е повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление; че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда или прекратено, на някое от предвидените в закона основания; че са настъпили имуществени и неимуществени вреди за нея и наличие на причинно-следствена връзка между вредите и действията на ответника по повдигане и поддържане на обвинението; размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение срещу ищцата, както и в резултат на нарушеното й право на „разумен срок“ за разглеждане на делото, по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си против исковете, изложени в отговора на исковата молба.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба, с молба от 08.03.2023 г., с молба от 04.04.2023 г., с молба от 07.04.2023 г., с молба от 22.05.2023 г., с молба от 31.10.2023 г., с молби от 05.04.2024 г., с молби от 08.04.2024 г., както и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими и необходими за изясняване на спора.

Ищцата е поискала разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с които да установи какво е било състоянието й по време на наказателното преследване, влиянието му върху психиката й и задълбочаването на заболяването в резултат на поддържаното обвинение. На ищцата следва да се допусне един свидетел, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК разпит на втори свидетел за установяване на тези факти към настоящия момент не е необходим.