Решение № 173 от 28.03.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Враца, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420102644 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, чрез юрисконсулт С.С., против Ю. А. Й.., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, по което в негова полза са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, на дружеството са дадени указания за предявяване на иск срещу ответника по реда на чл. 415, л. 1, т. 1 ГПК.

Твърди се, че вземанията спрямо ответника Й. произтичат от сключен Договор за потребителски кредит № 4000959548/10.09.2018 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника кредит в общ размер на 451,35 лева. Сочи се, че в изпълнение на договора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превело сумата от 434 лева по сметка на продавача на стоката, която ответницата била избрала и желаела да закупи и за което е съставена фактура № 0350050240/10.09.2018 г. Твърди, че ответницата пожелала да сключи и застраховка „ Bank Комбо Живот“ на стойност 8,59 лева и застраховка „Bank Комбо Безработица“ на стойност 8,76 лева. Било уговорено общата сума на кредита и възнаградителната лихва, възлизаща на 505,04 лева, да бъде платена на 6 погасителни месечни вноски, както следва: 5 вноски по 84,17 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 84,19 лева, всяка включваща главница и 1 възнаградителна лихва. Заявява, че договорната възнаградителна лихва е уговорена в размер на 18,83%. С нарочно подписана декларация ответницата е заявила, че е получила стоката, описана в договора за кредит. Сочи, че крайният срок на договора е настъпил на 15.03.2019 г.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Ю. А. Й.., ЕГН **********, дължи „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, следните суми: 401,77 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 4000959548 от 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., сумата от 38,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата Ю. А.

Й...

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 401,77 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 4000959548 от 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., сумата от 38,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., сумата от 25 лева – платена държавна такса, както и сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП. С разпореждане № 4087/30.05.2019 г. е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист, като такъв е издаден на 30.05.2019 г.

В срок срещу заповедта е депозирано възражение вх. № 268288/18.05.2021 г. и с Разпореждане № 263418/21.05.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви 2 иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 4000959548/10.09.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и ответника Ю. А. Й.. като кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 451,35 лева /чл. 7.1/, формиран от посочените в чл. 8 от договора суми: 235 лева за бойлер, 199 лева за кафемашина, 8,59 лева – застрахователна премия за застраховка Bank Комбо Живот и 8,76 лева – застрахователна премия за застраховка Bank Комбо Безработица.

Съгласно чл. 7.2, при потребителски кредит за закупуване на стока, кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена /7.2.1./, а в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от средствата от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора /7.2.2./

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок до 15.03.2019 г., на месечни вноски съгласно погасителен план, както следва: 5 равни вноски в размер на 84,17 лева всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 84,19 лева. Падежната дата на последната вноска по кредита била уговорена на 15.03.2019 г. Между страните е уговорен годишен лихвен процент в размер на 18,83 % и годишен процент на разходите от 45,22 %. Така общо дължимата по договора сума е в размер на 505,04 лева.

В края на договора е инкорпорирана декларация, с която ответницата е заявила, че е получила от продавача стоката, описана в чл. 8 от договора.

Приета като доказателство е и фактура № 0350050240/10.09.2018 г., издадена на ответника Ю. А. Й.. от трето по делото лице – „Техномаркет България“ АД за сумата от общо 434 лева, като е посочено, че плащането ще бъде извършено с „TBI Кредит“, както и че стоката е получена на 10.09.2018 г., за което ответницата се е подписала върху фактурата.

Видно от договор по Застрахователна програма „Защита Живот, Безработица/Хоспитализация“, на 10.09.2018 г. между ответницата Ю.Й. като застраховано лице и трето за спора лице ЗК „Уника Живот“ АД е сключена застраховка върху живота и здравословното състояние на застрахования кредитополучател, както и за защита на доходите му при нежелана безработица или хоспитализация, като е 3 отбелязано, че е във връзка с кредит № 4000959548, със срок на действие 6 месеца – от 11.09.2018 г. до 15.03.2019 г., който срок съвпада със срока на кредита, договорен в деня на отпускането му. Застрахователната премия е общо 17,35 лева и застрахователна сума в размер на 434 лева.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, по процесния договор има извършено едно-единствено плащане в размер на 84,17 лева, с което е погасена първата вноска по погасителния план с падежна дата 15.10.2018 г. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.05.2019 г. незаплатеният остатък от кредита е, както следва: 401,77 лева – главница по погасителния план за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., 19,10 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г.; 38,31 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 28.05.2019 г. Вещото лице е установило, че на 11.09.2018 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението по договора за кредит, като е превело по банков път на „Техномаркет България“ АД заемната сума съгласно фактура № 0350050240/10.09.2018 г., а на 24.10.2018 г. е превело по сметките на ЗК „Уника Живот“ АД застрахователните премии по сключените застраховки – 8,59 лева по застраховка Bank Комбо Живот и 8,76 лева по застраховка Bank Комбо Безработица.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против Ю. А. Й.. са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Ю. А. Й.., дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, следните суми: сумата от 401,77 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 4000959548 от 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 15.03.2019 г., сумата от 38,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 14.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 1194/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1963/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

По иска с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК:

4

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни правоотношения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата Й. по силата на валидно сключен договор за потребителски кредит; 2. Реално предоставяне на заемната сума по сключения договор в твърдяния размер – в случая изплащане на заемната сума в полза на търговеца на потребителската стока, както и на застрахователната премия в полза на застрахователното дружество.

От представените по делото доказателства се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата Й. е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит № 4000959548/10.09.2018 г., съгласно който заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 505,04 лева, както и валидно сключен договор за застраховка. От доказателствата се установява, че както заемната сума, така и застрахователните премии са преведени на правоимащите лица съгласно чл. 7.2 от договора: на 11.09.2018 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора за кредит, като е превело на „Техномаркет България“ АД сумата от 434 лева съгласно фактура № 0350050240/10.09.2018 г., а на 24.10.2018 г. е превело по сметките на ЗК „Уника Живот“ АД застрахователните премии по сключените застраховки – 8,59 лева по Bank Комбо Живот и 8,76 лева по Bank Комбо Безработица.

Срокът на договора е изтекъл на 15.03.2019 г., т. е. всички погасителни вноски по погасителния план са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По делото няма спор, че дружеството-кредитор е регистрирано като банка /кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.