Решение № 558 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 5331/30.09.2024 г., по гр.д.№ 107312/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав съдът е осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на Ю. П. Г. сумата от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпила на 09.01.2022 г. смърт на С. Г. Г. - майка на ищеца вследствие травматични увреждания, претърпени при ПТП на 16.12.2021 г. в гр. София на "Околовръстен път" в района на № 454Б, виновно причинено от П. Н. Г. при управление на л.а. „Дачия Логан“ с per. № ********, ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ в частта му над тази сума до предявения размер от 200000 лева. С решението „ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати на Ю. П. Г. разноски в размер на 412.50 лева, в полза на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5995 лева, а на адвокат Я. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 9487,50 лева, според уважената част от иска. С решението Ю. П. Г. е осъден да заплати на „ЗД Евроинс“ АД разноски в размер на 125 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, според отхвърлената част от иска. Делото е разгледано с участието на Гаранционен фонд ЕИК 121446665, седалище и адрес на управление: гр. София ул. "Граф Игнатиев" № 2 ет. 4 като трето лице помагач на страната на ответника "ЗД Евроинс" АД.

Решението е обжалвано от ответника по делото "ЗД Евроинс" АД в частта му, в която съдът го е осъдил ответника да заплати на ищеца Ю. П. Г. застрахователно обезщетение, над сумата от 120 000 лева до сумата от 150 000 лева. Поддържа, че застрахователното обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли въззивния съд да го отмени като отхвърли предявения иск за сумата над 120 000 лева.

1

Срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция е подадена насрещна въззивна жалба от Ю. П. Г., който моли въззивния съд да го отмени и да осъди ответника да му заплати пълния размер на претендираното застрахователно обезщетение.

Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд не взема становище по жалбите.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.432 от КЗ, предявен от Ю. П. Г. срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане. В исковата молба е посочено, че на 16.12.2021 г., около 14:32 ч. в гр. София, на *** Б /фирма BPD/, било реализирано

ПТП с участието на неустановен автомобил, лек автомобил „Дачия Логан“ с per. № ******** и влекач „Форд Ф-Макс 500“ с турски per. No ******** с прикачено към него полуремарке „Кроне“ с per. № ********. ПТП настъпило по вина на водача на л.а. „Дачия Логан“ П. Н. Г., като при навлизане на л.а. "Дачия Логан" от изхода на фирма BPD към ул. „Околовръстен път“, поради спрели в ускорителната лента товарни автомобили, водачът П. Г. се включил директно в движението на дясна лента на ул. „Околовръстен път“ и реализира ПТП с неустановения автомобил, движещ се в същата пътна лента. След първоначалния удар, лек автомобил „Дачия Логан“ се отклонил надясно и се удря с предната си дясна част в левия заден габарит на паркиралия от дясната му страна в ускорителната лента влекач Форд с per.

№ ******** с прикачено към него полуремарке Кроне с per № ********. Неустановеният автомобил напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. Вследствие на инцидента пострадала С. Г. Г. - майка на ищеца като пътник в л.а. "Дачия Логан. Тя била приета по спешност в тежко общо състояние в УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София, където починала на 09.01.2022 г. Водачът на л.а. "Дачия Логан, който бил съпруг на пострадалата и баща на ищеца, се самоубил след смъртта на пострадалата - на 10.01.2022 г. Вследствие смъртта на пострадалата Г.а, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежък емоционален срив, мъка и страдание от внезапната загуба на най-близкия до него човек. Тежестта на търпените от ищеца болки и страдания се усилвала и от загубата на другия му родител, който не могъл да преживее загубата на съпругата си и чувството си на вина. За лек автомобил „Дачия Логан“ с per. № ******** бил сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с „ЗД Евроинс“ АД, обективиран в застрахователна полица № BG/07/121001808764, с период на застрахователно покритие от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г.

Ищецът предявил пред ответното дружество извънсъдебна претенция на 30.05.2022 г., по която ответникът с писмо от 30.08.2022 г. отказал изцяло заплащане на застрахователно обезщетение. Ю. П. Г. моли съда да осъди „ЗД Евроинс“ АД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „ЗД Евроинс“ АД оспорва иска. Оспорва твърдението за извършено нарушение и вината на водача на л.а. "Дачия Логан" П. Г. като поддържа, че вината за настъпването на ПТП е на водача на влекач Форд с per. № ******** с прикачено към него полуремарке Кроне с per № ********. Оспорва посочения от ищеца механизъм на ПТП. Счита завишен размера на обезщетението. Поддържа съпричиняване на ПТП, поради това, че С. Г. Г. не е била с поставен предпазен колан. Счита, че не е дължима лихва от посочения в исковата молба момент.

2

По делото е конституиран Гаранционен фонд като трето лице помагач на страната на ответника "ЗД Евроинс" АД. Третото лице поддържа основателност на предявения иск поради това, че вината за настъпването на ПТП е на П. Н. Г. като водач на л.а. "Дачия" с рег. № ********, в който пострадалата е била пътник. При условия на евентуалност поддържа, че е налице „случайна деяние“. Прави възражение за съпричиняване на резултата с действия на водача на л.а. "Дачия" с рег. № ********. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Правото на ищеца произтича от и съответно претенцията се основава на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Ищецът претендира обезщетение за вреди вследствие смъртта на свой родител - майка.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.

1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР 2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.

Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби не обхваща целия фактически състав, от който произтича правото на ищеца спрямо ответника. По отношение на въпросите относно деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието решението е влязло в сила с оглед на заявеното във въззивната жалба на „ЗД Евроинс“ АД, 3 че същото се обжалва в частта над уважения размер от 120 000 лева.

Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – П. Н. Г., е причинил смъртта на С. Г.

Г. и съответно болки и страдания на Ю. П. Г. и 2) че към момента на ПТП „ЗД Евроинс“ АД е обезпечавал деликтната отговорност на водача на процесния лек автомобил - П. Н. Г. при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това".

Правния спор, пренесен във въззивната инстанция се концентрира единствено върху размера на дължимото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.

По въпроса за претърпените от ищеца болки и страдания съдът е разпитал като свидетел В. Д. С., от чиито показания се установява, че Ю. П. Г. и пострадалата имали дълбока и трайна връзка помежду си и отношения на силна близост.