Решение № 4962 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4962 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20231100509687 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД „А.Б. АД – длъжник по изп.д.

№20238500400650 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 01.08.2023 г. (отразено в съобщение с изх.№20810/01.08.2023г.), с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в частта им относно разноските на процесуалния представител на взискателя за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, защото определеното адвокатско възнаграждение на процесуалия представител на взискателя e прекомерно, иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя, защото таксата следва да се определи единствено на база присъденото обезщетение и законната лихва върху него.

Процесуалният представител на взискателя в становището си по жалбата сочи, че тя е неоснователна, тъй като определеното му по редана чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а то е в минималния размер, формиран от сбора на възнагражденията по чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ №1/2004г. Освен това с молбата за образуване на изпълнителното производство и с допълнителна молба са посочени начините за изпълнение за удовлетворяване на взискателя, поради което в изпълнителното производство са извършени действия от страна на процесуалния представител. Сочи, че длъжникът не отгоравя за разноските в 1 изпълнителното производство само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист пред съдебния изпълнител, защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи отговаря за разноските, както и в настоящия случай.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно, тъй като адвокатското възнаграждение е изчислено в минималния размер, съгласно чл.10, т.1 и т.2 НМРАВ №1/2004г. Освен това, заявява че вземането е удовлетворено след налагането на запор на банкови сметки на длъжника.

Софийският градски съд, ЧЖ-I - K състав, след като обсъди доводите в частната жалба, становището и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, приема следното:

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на взискателя е основателно. Единственото процесуално действие извършено от представителя на взискателя, е било да подаде молба за образуване на изпълнителното производство разделена на четири отделни документа всички с входящи номера от 21.07.2023г., а именно:за упълномощване на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ; за уведомяване за хода на процеса; за посочване на банкови сметки за превод на събраните суми.Тези исканията по същността си представляват минималното необходимо съдържание на молба за образуване на изпълнително дело, за да бъде тя редовна (чл.426, ал.2 ГПК).

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани, освен налагането на запор преди изтичането на срока за доброволно изпълнение и след постъпването от страна на длъжника на възражението за намаляване на разноските, като правната защита и съдействие, предоставени от адвоката, са се изчерпали с образуване на делото.

Поради това адвокатското възнаграждение, определено от ЧСИ по реда на чл.38,ал.2 ЗА за предоставената безплатна правна помощ на взискателя в размер на 6630 лв., се явява прекомерно. Затова съдът намира за незаконосъобразно разпореждането от 01.08.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е следвало да определи в размер на 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Следва да се посочи по повод изложеното в мотивите на ЧСИ, че обстоятелството, че преди да изтече срокът за доброволно изпълнение и след като длъжникът е възразил за размера на разноските, той е наложил запор върху банковите му сметки, е без значение за определяне размера на разноските.

Затова настоящият съд приема, че на процесуалния представител на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 2 лв. Затова обжалваното разпореждане, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 150 000 лв. –главница и изтеклата до изчисляването на таксата законна лихва в размер на 54 368,79 лв., про което размерът й е 7307,38 лв. или 8768,86 с ДДС. Обжалваното разпореждане следва да се отмени за разликата от 8927,97 лв. до действително дължимия размер от 8768,86 лв.

По отношение на искането релевирано от страна на жалбоподателя за присъждането на разноски в настоящото производство, съдът счита, че то следва да бъде оставено без уважение. Претендираните разноски не са сред посочените изключения в чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което те следва да останат за сметка на длъжника и жалбоподател в настоящото производство.

Освен това не е в съответствие с изискванията за добросъвестно водене на делото, в производството относно разноските, да се генерират допълнителни разноски за насрещната страна.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 01.08.2023 г.

(отразено в съобщение с изх.№20810/01.08.2023г.), с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в частта им относно разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по чл.38,ал.2 ЗА за размера от над 200 лв. до определения от 6630 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 8768,86 лв. с ДДС, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските за адвокатско възнаграждение по 3 чл.38,ал.2 ЗА на процесуалния представител на взискателя - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – сумата от 8768,86 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4