Определение № 1253 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901976 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ш. и М. К. Ш. срещу решение №28/25.01.2024 г. по т.д.№623/23 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №273/23.06.23г. по т.д.№761/21 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено, че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД съществуват следните парични вземания, произтичащи от Договор за банков кредит и Договори за поръчителство от 22.11.2010 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5428/21 г. на ПРС : 7750,86 евро – непогасена по давност или чрез плащане част от главницата, 1284,65 евро - непогасена договорна лихва по Раздел IІ т.4 от договора за периода 28.03.18 г.- 30.10.20 г., 4280,33 евро - обезщетение за забава съгласно Раздел II т.10 от договора за периода от 28.03.18 г.- 12.03.20 г., 2901,62 евро - обезщетение за забава съгласно Раздел II т.10 от договора за периода от 14.05.20 г.- 28.03.21 г., ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 29.03.2021 г. до окончателното изплащане, които суми се дължат при условията на пасивна солидарност от М. К. Ш., в качеството й на поръчител и от В. Г. Ш., отговаряща за половината от описаните вземания в качеството й на поръчител, а за останалата половина - 1 като наследник на кредитополучателя М.К.Ш.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост.Твърди се,че съдът не се е произнесъл по основното възражение на ответниците по иска,че валидността на договора е свързана с предоставянето на уговорената сума и с наличието и размера на другия, подлежащ на рефинансиране с процесния, договор за кредит; не е отчел наличието на пропуски в доклада на първоинстанционния съд по отношение на това кои обстоятелства се признават и кои оспорват; нарушил е правото на защита на ответниците, като е оставил без последствия направеното от ответниците оспорване,че сумата по банковия кредит е предоставена от банката; неправилно е приел за достатъчно,че кредитополучателят М.Ш /праводател на ответниците/ е признал съществуването на предходен договор за кредит, за размера и за дължимите суми по който доказателства не са били ангажирани; неправилно е приел, че, след като е уговорен начин на плащане – безкасово, а вещото лице е установило заверяване на сметката на кредитополучателя, сумата по кредита е била реално предоставена от банката –кредитодател; неправилно е приел,че оспорването на експертизата не е доказано, поради липса на искане за повторна или разширена експертиза. Поддържа се искане за отмяна на решението на ПАС и отхвърляне на предявените срещу В. Г. Ш. и М. К. Ш. искове.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите считат,че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.2 предл.3ГПК, поддържайки становище за очевидната му неправилност. Като се позовават на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, твърдят,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС по въпросите:

1.Следва ли въззивният съд да отчете пропуск в доклада на първоинстанционния съд по иска по чл.430 ТЗ по отношение на това кои обстоятелства се признават и кои оспорват /чл.146 ал.1 т.3 ГПК/ и в тази връзка да отчете липсата на указания както до ищеца по смисъла на чл.146 ал.2 ГПК, предвид възложената му, съгласно чл.154 ал.1 ГПК доказателствена тежест при оспорване твърдението му за извършено от него предоставяне на сумата по процесния кредит, така и до ответниците 2 във връзка с извършеното от тях оспорване,че сумата по банков кредит № 0 0 6 LD-R-001490/22/11/2010г. е получена и да отстрани този порок, включително да даде указания какви процесуални действия да извършат?

/противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решенията по гр.д.№3527/15г. на ІІІ г.о. на ВКС и по т.д.№436/12г. на ІІ т.о. на ВКС/; 2. Може ли въззивният съд да приеме,че между страните е уговорен начин на плащане – безкасово, без такъв да е уговорен и без да има такива твърдения в исковата молба, без да е разпределена доказателствената тежест и без да са давани указания на страните в тази връзка,че ще счита за изпълнение на доказателствената тежест „заверката“ на банковата сметка, а на оспорващата страна – доверителите ми, че ще следва да опровергаят заверката на сметката?

/противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решенията по т.д.№2696/13г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№910/12г. на ІІ т.о. на ВКС/; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решението по т.д.№485/08г. на ІІ т.о. на ВКС/; 4. Следва ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за събиране на доказателства, които се събират служебно от съда при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решенията по т.д.№1919/18г. на І т.о. на ВКС и по гр.д.№388/12г. на ІІ г.о. на ВКС/; 5.Следва ли въззивният съд да приеме,че сумата по процесния кредит не е предоставена на кредитополучателя, ако след като ищецът е бил задължен на основание чл.190 ГПК да представи документи, удостоверяващи усвояването на процесния кредит и е предупреден,че при неизпълнение го грозят последиците на чл.161 ГПК и той не изпълни това задължение?/противоречие с решения по т.д.№1919/18г. на І т.о. на ВКС и по т.д.№1892/17г. на І т.о. на ВКС/.

С липсата на практика на касационната инстанция касаторите обосновават приложение на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по разрешения от въззивния съд въпрос С какви доказателства по смисъла на ГПК следва да се установи изпълнението на поетото от банката кредитор задължение по договор за банков кредит за предоставяне на 3 кредитната сума и усвояването и съобразно разпоредбата на чл.305 ТЗ и може ли самото изявление на вещото лице в изготвената от него експертиза, но не почиващо на доказателства, които да са приети по делото или да са му предоставени от банката,да се приеме за доказателство за извършен превод/заверяване на сметката/?

В изложението се поддържа допълнително и основание за допускане на касационния контрол при хипотезата на очевидна неправилност, обосновавана с твърдения, че приетото от съда,че конкретният размер на задълженията по договора за кредит е относим към изпълнението му, а не към неговата валидност, противоречи на закона.

В депозиран в законоустановения срок писмен отговор ответникът по касационната жалба „Първа инвестиционна банка“АД е оспорил наличието на сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и искане.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си,въззивният съд е констатирал,че В. Ш. и М. Ш. са поръчители по договор за банков кредит от 22.10.2010г., сключен между М.Ш и „Първа инвестиционна банка“ АД; че в полза на банката е била издадена заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителите за солидарно заплащане на неиздължени суми в размер на 11 576,81 евро главница, 11 003 евро договорна лихва за периода 30.08.2011 г.- 30.10.2020 г., 290,56 евро - договорна лихва за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г., 7834,15 евро обезщетение за забава за периода от 01.05.2011 г.- 12.03.2020 г., 3949,28 евро обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г.- 28.03.2021 г. и 24,54 евро разноски за връчване на покани за доброволно изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 29.03.2021 г. до окончателното изплащане; че, поради постъпили възражения от 4 поръчителите, ищецът е предявил искове по реда на чл.422 ГПК против поръчителите за установяване съществуването на част от вземанията по заповедта за изпълнение при условията на пасивна солидарност 11 576,81 евро главница, 1284,65 евро непогасена договорна лихва за периода 28.03.2018 г.30.10.2020 г., 290,56 евро - договорна лихва за периода 13.03.2020 г.13.05.2020 г., 4280,33 евро - обезщетение за забава за периода 28.03.2018 г.12.03.2020 г., 3077,46 евро - обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г.28.03.2021 г., 24,54 евро - разноски за връчване на покани за доброволно изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата; че възражения са били подадени от същите лица и Кристина Ш., в качеството им на наследници на кредитополучателя М.Ш, чиято смърт е настъпила след издаване на заповедта за изпълнение; че образуваните искови производства по предявените от банката съответно искове по чл.422 ГПК /за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение по отношение на наследниците В. Ш. и Кристина Ш. в размер, съответстващ на квотата им от наследството на кредитополучателя, а именно по: 5788,41 евро главница, 642,33 евро непогасена договорна лихва по Раздел II, т.4 от договора за периода 28.03.2018 г.- 30.10.2020 г., 145.28 евро - договорна лихва за периода 13.03.2020 г.13.05.2020 г., 2140,17 евро обезщетение за забава за периода от 28.03.2018 г.12.03.2020 г., 1538,73 евро обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г.28.03.2021 г., 12,27 евро разноски за връчване на покани за доброволно изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК 29.03.2021 г. до окончателното изплащане/ са били присъединени за общо разглеждане към образуваното по първоначалната искова молба т.д. №761/21 г. на ПОС, приключило с постановяване на обжалваното пред въззивната инстанция решение.

Направеното от въззивниците възражение за недопустимост на първоинстанционното решение в частта по иска за обезщетение за забава съгласно Раздел II т.10 от договора в размер на 4280,33 евро за периода от 28.03.2018 г.- 12.03.2020 г. и 2901,62 евро - за периода от 14.05.2020 г.28.03.2021 г. , основано на тезата, че в тази част исковата молба е нередовна,тъй като не се сочи помесечен размер на претендираните суми, нито как са формирани, както и че липсва представена справка по чл. 366 от ГПК, въззиввният състав е намерил за неоснователно. Обосновал се е с 5 това,че в исковата молба са посочени конкретно просрочените вноски по главница и лихва; че претенциите за обезщетение за забава са основавани на т.10 от раздел ІІ на договора за кредит; че същите са конкретизирани по период и общ размер за всеки от периодите; че е представено и извлечение от счетоводните книги на банката, което по същество съдържа елементите на справката, изискуема по чл. 366 от ГПК; че липсата на конкретни изчисления за всяка от забавените суми поотделно не представлява основание да се приеме, че претенциите за обезщетение за забавено плащане са неясни.

По същество въззивният съд е констатирал като установено,че на 22.11.2010г. между банката и наследодателя на ответниците, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит в размер на 11 910 евро за погасяване на съществуващи задължения по предходно сключен такъв от 2009г. при срок за усвояване до 22.11.2010 г. и краен срок за погасяване 30.10.2020 г.; че с договори за поръчителство от същата дата - 22.11.2010 г., сключени между банката и всеки от поръчителите В. и М. Ш последните поели задължението да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя М.Ш. Съдът е кредитирал заключението на счетоводната експертиза, от което е намерил за установено,че на 23.11.2010г. е заверена посочената в договора банкова сметка с титуляр – кредитополучателя със сумата по кредита.