Решение № 572 от 13.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110205067 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „МАДАРА НФ” ООД, ЕИК 103962811, със седалище и адрес на управление гр. Варна, КК „Златни пясъци“, хотел „Мадара“, представлявано от управителя Н. К. Ф. срещу НП № 03014048/01.09.2021 год. издадено от директор на Дирекция „ Инспекция по труда” Варна.

В жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че лицето И.

И. не е полагало труд на 30.06.2021 год., сряда, тъй като е била допусната техническа грешка при изготвянето на присъствената форма и предварителния график. Сочи се, че са били нарушени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като инспекторите не са били извършили проверка по работните места и не са установили лицето И. да изпълнява трудови задължения в ресторанта на хотела.На последно място се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо.

В постъпило по делото съпроводително писмо, изходящо от процесуалния представител на Директора на Д“ИТ“ - Варна, се излага становището, че административното нарушение е безспорно установено, а НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, дружеството-нарушител, редовно призовано не се представлява.

Въззиваемата страна – директора на Дирекция „ИТ“ Варна, редовно призована се представлява от юк О., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 1 обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

По отношение дружеството „МАДАРА НФ” ООД, ЕИК 103962811 на 23.07.2021 год. била извършена проверка по спазване трудовото законодателство. В хода на документалната проверка на базата на представените графици за работа през месец юни и месец юли 2021 год., отчетни форми за месец юни и юли 2021 год. и Заповед № 43/01.06.2021 год. св.Р. П.главен инспектор в Дирекция „ Инспекция по труда“ - Варна установила, че дружеството в качеството му на работодател по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на КТ не е осигурило непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето И.Д.И. с ЕГН ********** на длъжност „ помощник-готвач“, тъй като на 30.06.2021 год. лицето е полагало труд в работна смяна от 14:00 часа до 22:30 часа, а на 01.07.2021 год. е постъпило отново на работа в 06:30 часа.

За констатираното нарушение на чл.152 от КТ, св.П. съставила АУАН № 03014048/23.08.2021 год..

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в графата бележки и възражения не отразило да има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.152 от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1800 лв..

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан актосъставителя П., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че действително в графика за работа е можело да се допусне техническа грешка, тъй като той се изготвял предварително преди започване на работния месец, но в отчетната форма се отразявало реално изработеното време и тази таблица се изготвяла в края на работния месец.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. П. като последователни, логични, съответстващи на писмените доказателства по делото, неоспорени от страните.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на св. П.,заверено копие на рекапитулациякалендар / форма 76/ за месец юни 2021 год. на МАДАРА НФ ООД,предварителен график за месец юни 2021 год. на хотел Мадара, МАДАРА НФ ООД, Заповед № 43/01.06.2021 год. на МАДАРА НФ ООД,присъствена форма на МАДАРА НФ ООД за месец юли 2021 год., предварителен график МАДАРА НФ ООД за месец юли 2021 год. , идентификационна карта, Протокол за извършена проверка № ПР 2124921/23.08.2021 год., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

2

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда” - Варна, чийто служител е инспектор Р. П., съставила акта за административно нарушение.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което съдът също намира, че е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителен директор на „ Главна дирекция Инспекция по труда и на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП.

Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В процесния случай фактическите констатации, отразени в АУАН, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът намира за неоснователни обективираните в жалбата доводи,че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи приложението на чл.42 и 57 от ЗАНН.

Процесуалното нарушение е съществено,само ако то е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.В случая съдът намира,че процесуалните права на жалбоподателя не са нарушени,тъй като за него е било ясно ,какво е нарушението,по отношение на кого е извършено ,кога е извършено,спрямо кой работник и пр.

Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

3

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя да осигури непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа на И.Д.И. с ЕГН ********** на длъжност „ помощник-готвач“ , като неосигурената междудневна почивка е в периода между 30.06.2021 год. и 01.07. 2021 год..

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя в жалбата възражение, че не е доказано, че И. е работила на 30.06.2021 год. и на 01.07.2021 год., тъй като инспекторите от Д ИТ Варна не са направили проверка по работните места на посочените дни.

Видно от изложеното в констативния протокол ,ПР2124921/23.08.2021 год., връчен на представляващия дружеството е, че от страна на дружеството са представени документи, в това число график за работа за месец юни и месец юли 2021 год., присъствена форма за явяване и неявяване на работа за месец юни и месец юли 2021 год. и Заповед № 43/01.06.2021 год., в която било установено сумирано отчитане на работното време и въз основа на тях служителя на Д ИТ Варна е направил констатацията, че по отношение на И. не е била осигурена непрекъсната междудневна почивка минимум 12 часа, тъй И. е работила на 30.06.2021 год. от 14:00 часа до 22:30 часа , а на 01.07.2021 год. е започнала работа в 06:30 часа – разликата, представляваща междудневна почивка е 8 часа, вместо изискуемите от закона минимум 12 часа. Таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа /форма образец 76 / представлява документ, който доказва присъствието или отсъствието на работника/служителя и показва реално положения труд, отсъствия и отработени часове на отделния работник/служител. Писмени доказателства установяващи противното не са представени, поради което състава на съда намира, че нарушението е доказано по безспорен начин.

В случая да се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице, което е длъжно да спазва в случая изискванията на чл.152 от КТ за междудневна почивка на работниците му.

Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновното длъжностно лице.

По наказанието

На дружеството „ МАДАРА НФ ” ООД на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв., над минималния предвиден в закона размер.

4

Настоящият съдебен състав счита, че определеният размер на наказанието е незаконосъобразен, тъй като е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито във връзка с други нарушения на КТ от дружеството-жалбоподател, не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната и т.н.

Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие.

Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

Съдът счита, че случаят не е маловажен, тъй като от една страна не са налице предпоставките по чл.415в от КТ, а от друга - нарушението не е било отстранено. Не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.152 от Кодекса на труда.

Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „ Инспекция по труда” - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал.