Решение № 1446 от 02.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Варна, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела К.а при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела К.а Гражданско дело № 20213110118101 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С влязло в законна сила решение №2276/11.07.2022г. , постановено по гр.д. № 18101/2021г. от ВРС, поправено с решение №2783/12.09.2022г. на основание чл.247 ГПК, е допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл.34, ал. 1 от ЗС на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.Варна, ул.*** на гр.Варна, а именно: ГАРАЖ № 6/шест/ с идентификатор ***.26 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 22,42 кв.м., с източно изложение, с предназначение гараж, брой нива на 4 Съдия при Районен съд – Варна: обекта- 1/едно/, при граници по документ за собственост: двор, гараж №7, гараж №3 и гараж №5, а по кадастрална карта при граници и съседи: на същия етаж***.24, ***.27 и ***.25, под обекта-няма, над обекта***.2 и ***.1, както и 1,1858% от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***, при следните законни квоти и между съсобственици, както следва:

-за К. Л. М. ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, Вилна зона, ул. *** - 1/2 /една втора/ ид.ч. и

-за П. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.*** - 1/2 /една втора/ ид.ч.

ПО

ОТНОШЕНИЕ

ПРЕКРАТЯВАНЕТО

НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:

1

НА

СЪСОБСТВЕНОСТТА

ВЪРХУ

Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещото лице М. Д. А./л.72/, като компетентно дадено, от което се установява, че процесният имот е реално неподеляем, съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, поради което и с оглед обстоятелството, че предмет на съдебната делба е само един имот, делбата не може да бъде извършена по реда на чл.347 и чл.353 от ГПК. В съответствие със заключението по допуснатата СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че пазарната стойност на недвижимия имот е 41 000,00 лева.

Предвид неподеляемостта на процесния имот, невъзможно е и осигуряването на дял в натура на съделителите и ликвидирането на съсобствеността по реда на чл.353 от ГПК.

Поради това и по аргумент от чл.348 от ГПК, делбата на спорния имот следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.

На основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса по сметка на ВСС, както следва: К. Л. М. ЕГН ********** - в размер на 820,00лв.; П. К. К.

ЕГН ********** – в размер на 820,00лв.

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЦАТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346 ОТ

ГПК, СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

Предявената претенция е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, от ищцата К. Л. М. срещу ответника П. К. К., за присъждане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно в полза на ищцата, платимо от ответника, за лишаването й от право на ползване на нейната ½ от процесния гараж, считано от получаването на исковата молба до влизане в сила на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване. В случая, обезщетението се претендира от датата на връчване на исковата молба на ответника, доколкото в нея е отправена изрична покана за заплащане на претендираното обезщетение. Връчването на исковата молба на ответника, е осъществено на 27.01.2022г.

Основателността на иска с правна квалификация чл.31 ал. 2 от ЗС, се обуславя от установяването на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ, лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващият съсобственик. Установена е с категоричност първата предпоставка, обуславяща възможност да се претендира обезщетението по чл.31,ал.2 от ЗС, процесният имот е съсобствен между страните, като ищцата притежава 1/2 ид.част, а ответника останалата 1/2 ид.част. Ищцата е отправила до ответника писмено поискване по чл.31, ал.2 ЗС, предл. последно от ЗС, инкорпорирано в исковата молба, което съобщение е получено от ответника на 27.01.2022. Веднъж направена, поканата има неограничено действие занапред. Доказано е последното условие за 2 възникване на задължението за заплащане на обезщетение. Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. По какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта, чрез непосредствени свои или действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, е ирелевантно за личното ползване. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, пречейки им да ги реализират. Личното ползване от страна на ответника на общата вещ, е безспорно установено от доказателствата по делото. От свидетелските показания на разпитаната по искане на ищцата свидетелка Р.В. Д.

ЕГН **********, се установява, че в процесния гараж има натрупани бидони и др. движими вещи от страна на ответника, чието разполагане на същите пречи за изполването му от ищцата в рамките на притежаваните от нея ½ ид.ч. Свидетелката сочи, че ищцата е отправяла искане към ответника да освободи гаража от натрупаните в него вещи и да го отдават под наем, който наем да поделят помежду си, но е получила отказ. Разпитания по искане на ответника свидетел С.Й.Ц. ЕГН **********, също потвърждава, че в началото на март тази година, заедно с ответника са свалили бидони и др.вещи в гаража, които все още се намират в него. При изложеното, съда намира, че без значение се явява факта, че ищцата разполага с достъп до имота, при условие, че след като той е затрупан с вещи на ответника, тя не разполага с възможност да ползва своята част от този имот. В този смисъл, съдът намира, че претенцията й за лишаване от ползването на нейната 1/2ид.ч. от процесния гараж, се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид гореизложеното съдът счита, че селд като се установиха всички законови предпоставки за уважаването на иска по чл.31 ал.2 от ЗС, то на ищцата следва да се присъди обезщетение за исковият период от 27.01.2022г./датата на връчване на исковата молба, съдържаща покана за плащане на обезщетението/, до датата на влизане в сила на решението по втора фаза на делбата, затова че ищцата е лишена от ползването на собствената й ½ идеална част от процесният имот, в размер на 50,00 лева месечно. Основателността на претендирания размер на наема, се установява от приетата по делото експертиза на в.л.Л. А., което съда кредитира изцло като обосновано и компетентно дадено.

Независимо от уважаване на претенцията по сметки, заявена от ищцата спрямо ответника, в нейна полза не се следват за присъждане разноски по делото, предвид липсата на отправено искане затова, както и предвид липсата на представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.348 от ГПК, ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН

НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ

3

Самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.Варна, ул.*** на гр.Варна, а именно: ГАРАЖ № 6/шест/ с идентификатор ***.26 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 22,42 кв.м., с източно изложение, с предназначение гараж, брой нива на 4 Съдия при Районен съд – Варна: обекта- 1/едно/, при граници по документ за собственост: двор, гараж №7, гараж №3 и гараж №5, а по кадастрална карта при граници и съседи: на същия етаж***.24, ***.27 и ***.25, под обекта-няма, над обекта***.2 и ***.1, както и 1,1858% от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***, на стойност 41 000,00лв./четиридесет и една хиляди лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:

-за ищцата К. Л. М. ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, Вилна зона, ул. *** - 1/2 /една втора/ ид.ч. и

-за ответника П. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.*** - 1/2 /една втора/ ид.ч.

ОСЪЖДА К. Л. М. ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, Вилна зона, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненнки районен съд, държавна такса в размер на 820,00лв., на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА П. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненнки районен съд, държавна такса в размер на 820,00лв., на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

5