Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260048 от 26.10.2020, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 218/2020
Вид
Решение № 260048
Подписан
26.10.2020
Състав
ТЕОДОРА ЕНЧЕВА ДИМИТРОВА, МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, АЗАДУХИ ОВАНЕС КАРАГЬОЗЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260048 гр.

Шумен, 26.10.2020 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян

2. Т. Димитрова при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика в.гр.д. № 218 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззвина жалба на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А., Република Франция, чрез „ БНП Париба Пъръсънъл Файненс „ С.А., клон България, представляван от управителя Д.Т.Д., чрез юрисконсулт Н.М., срещу решение № 248/24.04.2020 г. по гр.д. № 2470/2019 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените по реда на чл.422 от ГПК искове и му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата С.И.А., действаща чрез особения представител адв. А. Ш. от ШАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице.

С определение № 260027/10.09.2020 г. въззивната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес в частта й, в която решението се обжалва в частта, с която е признато за установено, че ответницата по иска дължи на ищеца сумата от 175.05 лева – главница по договор за потребителски кредит от 24.05.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.05.2019 г. до окончателното му плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС, като производството по делото относно нея е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо, предмет на разглеждане в настоящото производство е само жалбата в частта й срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу въззиваемата положителни установителни искове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 2470/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемата, в която ищецът е навел твърдения, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14856467 ответницата е дала съгласието си да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 01.07.2017 г. същата е активирала предоставената й кредитна карта, с максимален лимит 1 000.00 лева. Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 г., когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е минус 224.45 лева, което е принудило кредитора да блокира ползването й. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответницата по кредитната карта е в размер на 224.45 лева, от които 180.86 лева – използвана главница и 43.59 лева – деговорна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г.. Ответницата дължи и 9.23 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.11.2018 г. / датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение / – 11.05.2019 г. / датата на завеждане на делото /. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от съда да признае за установено, че има вземане срещу ответницата за сумата от 233.68 лева, от която 180.86 лева – главница по револвиращ кредит, 43.59 лева – договорна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. и 9.23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца посочените по-горе суми. Моли да му бъдат присъдени и извършените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата, действаща чрез назначения й от съда особен представител е депозирала отговор, в който е оспорила предявените искове като неоснователни, навеждайки възражения, че към договора липсва погасителен план; в договора липсват данни за конкретни параметри и условия, касаещи годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение; уговорките относно лихвения процент са нищожни, поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр. ІІІ от ЗЗД и заобикаляне разпоредбите на закона – чл.21, ал.1 от ЗПК; целият договор съдържа клаузи, които са неразбираеми за обикновения човек, т.е. касае се за недобросъвестност при договарянето, което е самостоятелно основание за нищожност на целия договор.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК. С решението си е признал за установено в отношенията между страните, че С.И.А. с ЕГН ********** дължи на “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № ...чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК ********* сумата от 175.05 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № CARD – ... от 24.05.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 180.86 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че С.И.А. дължи на “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № ...чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумата от 43.59 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г. и сумата от 9.23 лева - мораторна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС, и е осъдил ответницата да заплати на ищеца делововдни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 32.13 лева – за заповедното производство и 543.10 лева – за исковото производство.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззвиният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: По силата на договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD

– ... от 24.05.2017 г. жалбоподателят е отпуснал на въззиваемата револвиращ кредит в размер на 1 000.00 лева, във връзка с което е издал на същата кредитна карта MasterCard.

В договора е било уговорено, че кредитополучателят ще може да ползва услугите превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на съответните наличности, като всяка услуга ще се отразява като трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя, както и покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, за ползване на която услуга ще се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на тарнсакцията, а неплатените вноски ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца. Извлечението се изпраща на адреса на ел.поща на кредитополучателя или на хартиен носител на посочен от него адрес.

Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението в най-малко минимален размер, съгласно тарифата, поместена в договора. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в договора размер. Кредиторът може да променя размера на лихвите и таксите всеки месец, като промените влизат в сила след поместването им на интернет страницата на Банката и съобщаването им на кредитополучателя. Ако не е съгласен с промяната, последният следва незабавно да блокира кредитната си карта и да възстанови дължимите по кредита суми. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода. В чл.17 от договора е било уговорено, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включая всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя. Според посоченото в Тарифата към договора, лихвеният процент е бил определен на 35%, ГПР на 44.90%, обезщетението за забава - в размер на 10% + ОЛП на БНБ, минималната погасигтелна вноска - в размер на 60.00 лева. Съгласно попълнения от страните стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребигтелски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, договорът за револвиращ кредит е безсрочен, а картата е с валидност 3 години, като на кредитополучателя е предоставен срок за отказ от договора 14 календарни дни от сключването му.

На

29.05.2019 г. кредиторът е депозирал пред съда заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което му е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1550/2019 г. на ШРС, с която кредитополучателят е осъден да му заплати, на основание визирания по-горе договор за кредит сумите от 180.86 лева - главница, 43.59 лева - възнаградителна лихва от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г., 9.23 лева - мораторна лихва от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 29.05.2019 г. до окончателното й плащане и 75.00 лева – деловодни разноски. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви вземанията си пред съд. В предоставения му едномесечен срок, заявителят е депозирал пред ШРС разглежданата искова молба.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението на която, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че кредитополучателят е усвоил от кредитния лимит по издадената му кредитна карта сумата от 668.00 лева – за покупка на стоки на изплащане. Към тази сума кредиторът е добавил стойността на групова застраховка в размер на 60.12 лева по групова полица № 5/2008 г., във връзка, с която кредитополучателят е подписал сертификат № CARD-... /приложен на л.31-39 от първоинстанционното дело/. Месечната погасителна вноска върху сумата от 850.44 лева се равнява на 70.87 лева, включваща

5.01 лева стйност на застраховка. От постъпилите от кредитополучателя суми са погасени 8.03 лева - застрахователна премия, 24.00 лева - такси и 17.85 - лихви. Последната сума за погасяване на кредита е постъпила на дата 25.04.2018 г., а последната падежна дата е 01.06.2018 г.. Непогасените задължения на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК възлизат на 224.45 лева, от които главница -175.05 лева, застраховка - 5.81 лева, лихви - 23.59 лева и такси - 20.00 лева. Дължимата лихва за забава върху сумата от 180.86 лева за периода 09.11.2018 г. – 27.01.2020 г. се равнява на 22.36 лева.

На л.47 от първоинстанционното дело е приложена покана до кредитополучателя от 15.11.2018 г., с която кредиторът му предоставя 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията по договора, ведно с предупреждение, че в противен случай ще реализира вземанията си по съдебен ред. По делото не са представени доказателства за изпращане на тази покана и получаването й от длъжника.