Решение № 87 от 07.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№....... гр.София, 07.01.2020год.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №17350 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявени от Г.Л.М. срещу П.на Р.Б. искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 80000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 12800,00лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени по повод образувано срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 25,01,2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че ищецът заемал длъжността лекар във Военно-медицинска академия – гр. София. Поддържа срещу него да е образувано ДП № 2-Сл/2009г. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК във връзка с немарливо изпълнение на медицинска дейност, от което е последвала смъртта на лицето Ц.Ц.. С присъда № 269 от 11,07,2011 г. по НОХД № 269/09 г. на Софийски военен съд бил признат за невиновен, която присъда била потвърдена с Решение № 55 от 09,11,2011 г. по ВНОХД № 47/2011 г. на ВАпС. С решение № 57 от 15,03,2012г. по к.н.д. № 3112/2011 г. на ВКС делото е върнато за ново разглеждане. С Решение № 27/09,07,2012 г. на ВАпС по ВНОХД № 24/2012 г. делото е върнато за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. С присъда № 20 от 19,05,2014 г. по НХОД № 459/2012 г. на ВС – гр. Пловдив ищецът отново бил признат за невиновен в извършването на престъплението. Присъдата била потвърдена от ВАпС. С Решение № 391 от

27,06,2016 г. по к.н.д. № 1195/2015 г. на ВКС, 3-о НО делото е върнато за разглеждане на ВАпС. С Решение № 28 от 28,07,2017 г. по ВНОХД № 54/2016 г. на ВАпС е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 459/2012 г. на ВС – гр.

Пловдив. С решение № 326 от 25,01,2018 г. по н.д. № 1084/2017 г. на ВКС, 2-ро НО е било потвърдено последното решение на въззивния съд. Наказателното производство продължило 9 години. През това време ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, унижение, житейска несигурност, обида, засягане на честта и достойнството му като човек, офицер от българската армия и лекар. Наказателното преследване поддържа да се отразило негативно на отношенията в семейството му. От причинения стрес сочи да е развил здравословни проблеми – артериална хипертония и захарен диабет. Поради постоянното напрежение е подал рапорт за напускане на българската армия, след което станал цивилен служител на трудов договор. За да се справи със стреса от повдигнатото му обвинение се наложило да излезе в неплатен отпуск за повече от година, като в крайна сметка напуснал работа. Тежко се отразила и наложената мярка за неотклонение „подписка“ и съответните ограничения, които тя включвала. Твърди се, че с оглед осъществяването на защитата му по многобройните съдебни производство е реализирал разходи в общ размер на 12800,00 лв., съставляващи имуществена вреда.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-П.на Р.Б. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва повдигнатото обвинение да е довело при ищеца до здравословни проблеми. Твърди, че липсват данни по отношение на ищеца да е налагана мярка за неотклонение. При условията на евентуалност излага да е налице прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва претенцията за имуществени вреди с твърдение да не са реализирани разходи в претендирания размер. Поддържа приложените доказателства да не установяват извършени разходи по наказателното дело. Релевира възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК за евентуално платените адвокатски възнаграждения несъответстващи на НМРАВ.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен, в качеството на обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1 от НК на 25,09,2009год. –с обвинителен акт по ДП №2-Сл/2009год., пр.дело №250/2009год., нак. дело №269/2009год. на ВОП гр.Пловдив, за това, че на

08,10,2008год. в гр.София, при независимо съпричиняване с д-р. В.В.В. във ВМА София, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност –упражняване на медицинска професия –началник на Спешно кардиологично отделение в Клиника „Спешна терапия“ на Катедра „Интензивна и спешна терапия“ в департамент „Военна терапия“ на МБАЛ

ВМА гр.София, представляваща източник на повишена опасност, а именно:

В нарушение на т.2,4 от Правилата за добра медицинска практика, вр.чл.80 от ЗЗ-Адекватна преценка на състоянието на пациента, въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед, не извършил адекватна преценка на състоянието на пострадалия Ц.Х.Ц., както и в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП, въпреки състоянието на пострадалия-висок брой левкоцити в кръвта, ускорена утайка на еритроцитите, висока стойност на кръвната захар, общо здравословно състояние и оплаквания, не предложил хоспитализация и неправилно не го настанил за болнично лечение във ВМА, с което причинил смъртта на Ц.Х.Ц.-починал на 13,10,2008год. от сепсис. Видно от обвинителния акт спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

По делото липсват данни кога спрямо ищеца е предприето първото процесуално следствено действие в хода на образуваното досъдебно производство с постановление за образуване от 08,01,2009год.

По делото са представени преписи от проведените открити съдебни заседания при разглеждане на делото в отделните фази на съдебното производство, общо 37 на брой в периода от 23,11,2009год. до 20,12,2017год., от които е видно коректно процесуално поведение от ищеца в хода на съдебното дирене като нито той, нито упълномощения от него процесуален представител са препятствали хода на делото. М. не се е явил единствено на открито съдебно заседание, проведено на 04,03,2015год. по обективни причини- настъпила смърт на близък.

С присъда № 269 от

11,07,2011 г. по НОХД № 269/09 г. на Софийски военен съд ищецът е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение. Същата е протестирана от П.като с Решение № 55 от 09,11,2011 г. по ВНОХД № 47/2011 г. на ВАпС е потвърдена.

С решение № 57 от

15,03,2012г. по к.н.д. № 3112/2011 г. на ВКС делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

С определение №142/01,11,2012год. ВКС по ч.наказателно дело №1899/2012год. възлага разглеждането на делото на Пловдивски военен съд.

С Решение №

27/09,07,2012 г. на ВАпС по ВНОХД № 24/2012 г. делото е върнато за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

С присъда № 20 от

19,05,2014 г. по НХОД № 459/2012г. на Военен съд – гр. Пловдив ищецът отново е признат за невиновен в извършването на престъплението. Присъдата е потвърдена с Решение №12/06,07,2015год. на ВАпС по

ВНОХД №35/2014год.

С Решение № 391 от

27,06,2016 г. по к.н.д. № 1195/2015 г. на ВКС, 3-о НО делото е върнато за разглеждане на ВАпС.

С Решение № 28 от

28,07,2017 г. по ВНОХД № 54/2016 г. на ВАпС е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 459/2012 г. на ВС – гр. Пловдив.

С окончателно решение

№ 326 от 25,01,2018 г. по н.д. №

1084/2017 г. на ВКС, 2-ро НО е потвърдено решение на въззивния съд и е влязла в сила оправдателната присъда срещу ищеца.

Представени са разписки подписани от адв.К. Станиславова / стр.43-стр.52 от делото/ за заплатени от Г.Л. М. суми за адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител, във връзка с наказателното производство на обща стойност от 12800,00лв. Посочено е сумите да са платени в периода от 25,09,2009год. до 25,01,2018год.

Не се спори със Заповед на министъра на отбраната на Р.Б. от 12,07,2010год. да е прекратен договора за военна служба и Г.М. да е освободен от военна служба. С трудов договор №9033/20,07,2010год. ищецът е назначен на длъжност Лекар, началник отделение във Клиника „Спешна терапия“, Спешно кардиологично отделение. Приложени са три броя молби от 15,12,2015год. ,25,07,2016год. и 28,12,2016год., от които е видно да е поискан неплатен отпуск от ищеца по „лични причини“.

Със заповед

№338/02,03,2017год. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 13,12,2017год. на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Приложена е медицинска документация /издадени амбулаторни листове/ от които е видно Г.М. да е диагностициран с неинсулинозависим захарен диабет без усложнения-01,02,2011год., хипертонична болест на сърцето-22,12,2010год., потвърдени и през 2016год.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- Ю.Ц. Р.. От показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че наказателното производство водено срещу ищеца се е отразило негативно в личността му.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 25,01,2018год. присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи да са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, депресивност, страх от осъждане. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000,00лв.

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Разпечатката съдържа 54 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/694dc3c3-c984-469d-b88c-c6d415f20115