Решение № 295 от 15.04.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Шумен, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20213630100604 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искова молба ищецът „А1 България“ ЕАД гр. София твърди, че сключило с ответника „Ексим България“ ООД гр.

Шумен договор № *** за предоставяне на електронни съобщителни услуги. През периода 26.02.2020 г. – 21.09.2020 г. ответното дружество преустановило плащането на месечните такси и поради неизпълнение на задълженията му, на 07.08.2020 г. операторът прекратил едностранно договора. Ответникът дължал обща сума в размер на 1486,08 лева. Съобразно клаузите на договора, респ. общите условия, ищцовото дружество начислило на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 48,64 лв. Цитираните суми, обаче, не били платени от „Ексим България“ ООД. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2610/2020 г. по описа на съда. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, „Ексим България“ ООД гр. Шумен депозирало възражение срещу издадената заповед. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество от ответника: в размер на 1486,08 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г. по индивидуален договор № ***, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, в размер на 48,64 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договор № ***, сключен между „А1 1

България“ ЕАД и „Ексим България“ ООД поради неплащане от ответника на дължими суми, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва исковете, като сочи, че през 2018 г. възникнали редица проблеми при доставянето на интернет-услуги от страна на ищеца, обосновано с остаряла инфраструктура. Излага, че последвала комуникация, която била затруднявана изцяло от страна на дружеството-доставчик. Поради това се наложило ответното дружество да сключи договор и с друг доставчик на тези услуги. Поради това, намира, че „А1 България“ ЕАД не изпълнявало задълженията си по договора, поради което и не му се дължала цена за услугата доставка на интернет, а само за предоставената сателитна телевизия и телефонни услуги. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответното дружество предявява насрещен иск срещу ищеца. Излага, че по силата на договор от 16.06.2017 г., сключен с „А1 България“ ЕАД, последното се задължило да предоставя на дружеството с ограничена отговорност услуги – телефонен, интернет и телевизионен сигнал. През 2018 г. започнали да възникват колебания, закъснение и прекъсвания в предоставените услуги телефон и интернет Ищецът по насрещната искова молба многократно сигнализирал за това доставчика, но действия не последвали. Поради това счита, че „А1 България“ ЕАД не изпълнявало договорните си задължения да доставя качествени услуги, както и да отстранява повредите в най-краткия възможен срок. Поради това, последното следвало да намали цената на услугата. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди „А1 България“ ЕАД да му заплати сума в размер на 2826,60 лв., представляваща недължимо платена сума от ищеца за предоставени далекосъобщителни услуги – телефонни и интернет за периода м. юни 2018 г. – м. януари 2020 г., включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание, по реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сума в размер на 4353,61 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ищецът подава отговор на насрещната искова молба, като оспорва изцяло същата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представения договор № *** от 22.05.2017 г. е, че „Мобилтел” ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на „Ексим България“ ООД електронни услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план, посочен в Приложение № 1 към договора, както и да му предостави оборудване. От Приложение № 1/16.06.2017 г. и от 14.07.2017 г. се установява, че една от предоставяните услуги е „Нет бокс“ – фиксирана услуга, при която абонатът получава пакет от рутер и СИМ-карта, която дава възможност за осъществяване на 2 интернет-трафик чрез мобилната съобщителна мрежа на Мобилтел. Според чл. 4.2 от приложението, посочените в таблицата скорости са негарантирани, максимално достижими скорости в мобилната мрежа на Мобилтел. Уговореният срок на договора бил до 14.07.2019 г. Според предвиденото в чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към договора, в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техният стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване (цитираната клауза фигурира във всяко от подписаните между страните анекси към договора). По делото са представени допълнителни приложения към Приложение № 1 към договор № *** от 09.08.2017 г,. от 21.09.2017 г. и от 22.05.2018 г., по силата на които страните постигнали съгласие да бъде активиран допълнителен пакет, представляващ определен обем потребление на електронна съобщителна услуга, за срок от две години. В приложенията са описани параметрите на включеното месечно потребление на интернет от абоната, вкл. „даунлоуд“ и „ъплоуд“. Към уговорения пакет били включени услугите – фиксиран интернет през мобилната мрежа, телевизия през сателитна технология и мобилна услуга. В чл. 54.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Според чл. 54.12 от ОУ, договорът се счита едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена.

Според предвиденото в Общи условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна фиксирана съобщителна мрежа за пренос на данни (чл. 68), А1 е длъжен да осигурява качествена услуга 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата, в зоните на предоставяне на услугата, освен в случаите на възникване на обстоятелства от непреодолима сила и в случаите, предвидени в ОУ. Съгласно чл. 69 от тези ОУ, А1 осигурява в най-краткия практически възможен срок отстраняване на повредите в мрежата.

В чл. 71.2 и 71.3 е предвидено, че при значително, непрекъснато и редовно повтарящо се отклонение от договореното качество за достъп до интернет, абонатът разполага с правата, предвидени в индивидуалния договор, като има право да избере дали да получи предвиденото в индивидуалния договор обезщетение или да прекрати договора без неустойки (чл. 71.5)

По делото са приложени фактури №№ 0407211507/26.02.2020 г.,

***/26.03.2020 г.,

***/27.04.2020 г.,

***/27.05.2020 г.,

***/26.06.2020 г., ***/27.07.2020 г., издадени от ищцовото дружество, от които е видно, че на ответника са начислени суми, включващи месечни такси за периода 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г.

Съдът констатира от молба (вх. № 65А8/29.03.2021 г.), депозирана от ответника до 3 ищеца, че същият отправил искане да му бъдат предоставени копия от цялата кореспонденция между страните за целия период, в който дружеството потребявало услуги на доставчика. Представен е отговор, в който се сочи, че А1 поддържа и съхранява регистри на всички жалби и молби за срок от 24 месеца, като при направена справка се установило, че цитираната молба е първата, депозирана от „Ексим България“ ООД.

От приложеното ч.гр.д. № 2610/2020 по описа на ШРС се установи, че ищецът „А1 България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 23.11.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260305/24.11.2020 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 99,89 лв., направени по заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК подава възражение срещу нея.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани В.С и А.Д., които излагат, че в периода, съответно 2018 г. – 2019 г. и 2017 г. – 2020 г. са работили в „Ексим България“ ООД като офис-сътрудник и спортен анализатор. Дейността на дружеството била свързана с осъществяване на спортни анализи, за което било необходимо осигуряване на постоянен интернет и възможност за провеждане на телефонни разговори. Постоянно възниквали проблеми с достъпа до интернет, като имало колебания и липса на връзка. При провеждане на телефонни разговори често обхвата се губил, прекъсвали разговорите. Многократно управителят на дружеството сигнализирал за повредите до доставчика.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на задълженията на ответника като абонат за заплащане на услугите на „А1 България“ ЕАД съобразно сключените между страните индивидуални договори възлиза общо на 1486,08 лв. Същите представляват стойности на предоставяните услуги, които в поголямата си част са за такси по тарифен план. Начислени са и неустойки в общ размер 48,64 лв. не се установило наличие на извършено плащане.

По делото е изготвена съдебно-техническа-счетоводна експертиза, по която вещите лица сочат, че изчисляването на задълженията по договорите, вкл. и начислените неустойки за неизпълнение се извършва автоматично, без операторска намеса. Издадените фактури за процесния период съдържат данни за стойностите на тарифните планове и други договорени услуги. Описани са телефонните номера, период на фактуриране и времеви интервал на наличните записи. Сочат, че на 04.02.2020 г. е извършено първо спиране на изходящите услуги, като след плащане са възстановени. На 03.04.2020 г. е извършено трето спиране на изходящите услуги, на 03.06.2020 г. – спиране на входящите услуги и на 07.08.2020 г. договорът е прекратен.

В заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в табличен вид са представени начислените и заплатени суми от ответника през периода м. март 2018 г. – м. януари 2020 г. в общ размер за мобилна услуга – 1724,94 лв. и за интернет – 3184,23 лв.

4

По делото е изготвено и заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза, в което детайлно са описани и анализирани издадените от ищеца фактури, отразяващи начислени такси и използвани услуги от ответника през обсъждания период. В съдебно заседание вещото лице изразява становище, че не може да се установи скоростта на използвания от абоната трафик на интернет.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове:

Исковете са предявени от „А1 България“ ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Ексим България“ ООД гр. Шумен в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260305/24.11.2020 по ч.гр.д. № 2610/2020 г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.