Присъда № 219 от 07.09.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 642/2023
- Вид
- Присъда № 219
- Подписан
- 07.09.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.72 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.325 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.9 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.248,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.6, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 219/07.09.2023 год. по НОХД № 642 по описа за 2023 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 488/2021 год. по описа на 05 РУП- Варна срещу подсъдимия К.Г.П. с ЕГН ********** затова, че на 21.11.2021г., в гр. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващо се в псувни към полицейски служител Г.П.Т. и съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията по опазване на обществения ред- престъпление по чл. 325, ал.2 от НК.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия, лично и чрез защитника си при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК иска делото да се разгледа по общия ред.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт,но счита, че квалификацията на обвинението трябва да бъде тази по чл.325 ал.1 от НК, като намира, че установеният вербалния поток напълно изпълва състава на грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото, в частност към личността на проверяващия полицейски служител Т., но не са събрани доказателства за оказана съпротива по време на проверката. Моли съда да признае подсъдимия П. за виновен за деяние по чл.325 ал.1 от НК и да му наложи наказание около минимума, предвиден в закона за това престъпление, а именно – лишаване от свобода от три месеца, отложено с три години изпитателен срок и обществено порицание, което да бъде изпълнено по местоживеене с обявяване в кметството по местоживеене.
Защитникът на подс.П., адв.И., АК-Шумен, пледира за оправдателна присъда по отношение на подзащитния и.Намира, че деянието на П. покрива състава на чл.9 от НК, че не е престъпление, а евентуално дребно хулиганство по чл.1 от УБДХ.
Подкрепя доводите си с Постановлението от 1974 г. на Пленума на Върховния съд.Прави обстоен анализ на свидетелските показания.
Подс. К. П. участва в производството лично и с адв. С. И.- АК гр. Шумен. В хода на съдебното следствие разбира в какво е обвинен, дава обяснения. В личната си защита и последна дума не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, фактическа страна следното: съдът приема за установено от
На 21.11.2021г. в гр. Варна, около 11:50 часа подс. К. П.,управлявал автомобил „Крайслер“ с рег. № *** и се движел по главен път I-9 в посока от гр. Варна към к.к. “Златни пясъци“. В близост до хотел „Сана парк“, в посока к.к. Златни пясъци по същото време се намирали полицейските служители свидетелите И.Я. и Г.Т., който работели като АП-547-513 и извършвали проверки по спазване Закона за движение по пътищата. Св. Т. спрял управлявания от подсъдимия автомобил „Крайслер“ с рег. № ***, тъй като бил с включени халогенни светлини без метеорологичните условия да го изискват.
След като се легитимирал, св.Т. поискал документите на подсъдимия, който се подразнил, че е спрян, тъй като бързал за голф среща. Св.Т. допуснал да влезе в диалог на висок тон с подсъдимия и двамата си разменили реплики, които били чути от св.Я., намиращ се на около 15 метра от тях при служебния автомобил. Спорът между двамата ескалирал, когато П. разбрал, че ще бъде санкциониран, затова, че е управлявал автомобила с включени халогенни светлини. П. се опитал да неглижира констатираното нарушение, афиширал факта, че е финландски гражданин,демонстрирал пренебрежително отношение към задължението на свидетелите Т. и Я. да приключат проверката, с което предизвикал св.Т. да го нарече: „дъртак“. Подсъдимия реагирал на тези думи, като на свой ред се обърнал към 1 св.Т. с думите :“абе полицайче, аз когато съм станал шофьор, ти си бил на баща си в кесиите“ и го обидил с думите: “ я си еби майката“. Думите му накарали свидетелите Т. и Я. да задържат подсъдимия, като му поставили белезници и го отвели в 05 РУП Варна, където П. бил задържан за срок от 24 часа със Заповед № 396/21.11.2021 г. и било започнато настоящото наказателно производство като бързо производство, което било преобразувано в досъдебно такова.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подс.П., показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.З. Я. и Г.П.Т./ прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.1 и 2 от НПК / ,Х.Ц.Х. /прочетени и по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК , както и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото,като приобщени по надлежния процесуален ред, като същите спомагат за правилното изясняване на настоящото производство.
По доказателствата:
На възникването и ескалирането на вербалния спор, освен участниците в него – подсъдимия и свидетелите Т. и Я. няма други присъстващи, не са налични и записи от камерата в полицейския автомобил, поради което единствените доказателства, от които съдът може да прави изводи са обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели.
Съдът намира, показанията на св.Т. за противоречиви.
В показанията си дадени в хода на съдебното следствие св. Г.Т. заявява, че подсъдимия е бил подразнен от това, че е спрян за проверка, заявил, че бърза за среща по голф, а след като разбрал, че ще му бъде съставен глоба с фиш се ядосал и го напсувал, което довело до задържането на подсъдимия. В тези си показания св.Т. твърди, че първоначално подсъдимия не желаел да си даде ръцете, за да му бъдат поставени белезници, но после се съгласил, след което бил отведен в 05 РУП Варна.Твърди, че П. е бил възмутен от това, че е задържан и е с белезници, но не е буйствал, не се е движил, просто направил коментари и бил възмутен от това, че са му поставени белезници.
С оглед констатирани от съда несъответствия и противоречия, относно поведението и държанието на подсъдимия на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1,т.2 от НПК са прочетените и приети дадени от него на досъдебното производство показания. В тях той е заявил, че когато се приближили до служебния автомобил, П. започнал да говори неуважително с него, като му говорел на „ти“, скъсил дистанцията, ръкомахал,говорел силно и агресивно, като дори се доближил до него, така,че приел,че е възможно да го удари,както и че му казал :“какво бе милиционерче“,“май си падаш по мъже а?“, напсувал го с думите:“ще ти еба майката полицайче,ти знаеш ли кой съм аз, аз съм финландски гражданин и няма да оставя нещата така,ще се обадя в посолството“,“ще ти еба майката ташак долен,аз когато съм ебал ти си бил в на баща си кесиите“ и „ще ти еба майката, педераст такъв!“, а след като му разпоредил да си сложи ръцете отзад на гърба, за да му бъдат поставени белезници му казал:“ я си еби майката!“.
Тези показания освен, че се разминават с казаното от свидетеля в хода на съдебното следствие, не съответстват на показанията на св.Я., както и на обясненията на подсъдимия.
Съдът намира, че показания на свидетеля са имали за цел да оправдаят задържането на подсъдимия по реда на чл.72 ал.1 от ЗМВР.
Нещо повече свид. Т. в съдебното заседание, след съпоставяне в очна ставка, заявява, че поводът за задържане на П. били отправени обиди, като отрича да е имало физическа разправа или съпротива , дърпане и бутане при задържането му.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св.Я., като отчита, че показанията му 2 могат да са повлияни от разбирането му за „колегиалност“.
В поканията си в хода на съдебното следствие св.Я. потвърждава, че между подсъдимия и св.Т. е възнакнал словесен спор, но заявява, че не е чул за какво спорят, тъй като двамата се намирали на около 15-20 метра от него. Според свидетеля едва когато се приближили към него чул подсъдимия и св.Т. да си разменят думи, като:“ баща ли ще ми ставаш“, „ ти къф си що си“, както и фразата :“аз когато съм си бил в на баща си кесиите“, произнесена от подсъдимия. Твърди, че Т. предупредил подсъдимия да се държи пристойно и да не осуетява проверката, като подсъдимия им казал да не се занимават с него, защото имал финландско гражданство и щял да се обади в посолството.
В проведената между св.Я. и подс.П. очна ставка, свидетеля е по-обстоятелствен и заявява, че чул св.Т. да нарича подсъдимия „дъртак“, а подсъдимия да казва на свидетеля :“ей милиционерче, аз когато съм таковал, ти си бил в на баща си кесиите“, и „ я си еби майката“,след което пристъпили към задържането му. В тези си показания, заявява, че подсъдимия не е оказал съпротива при поставяне на белезниците.
Тези показанията на свидетеля се потвърждават и от обясненията на подсъдимия.
От показанията на св.Христо Христов, дадени в хода на съдебното слествие и прочетени и приети на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1,т.2 от НПК се установява, че на 21.11.2021 год. , тъй като заемал длъжността зам. началник на 05 РУП Варна му било докладвано, че в районното управление екип на сектор КАТ води задържано лице, поради това, че е възникнал инцидент по време на извършване на полицейска проверка. Когато слязъл във фоаето на управлението установил, че там се оформят документите за задържане на подсъдимия, който според него бил видимо напрегнат и нервен, но не нарушавал реда, не буйствал и не оказвал съпротива.На подсъдимия била направена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като тестовете били отрицателни. По време на проверката свидетелят твърди, че Т. е попитал подсъдимия защо го е псувал на майка, а П. му отговорил, че не му е казал:"аз ще ти еба майката", а " еби си майката", при което прекратил разговора, за да не ескалира напрежението.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като ги намира за обективни и безпристрастни, кореспондиращи с останалите гласни доказателства.
При оценка и анализ на доказателствата съдът намира, че обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното следствие, като цяло са достоверни и не могат да бъдат преценени като опит за изграждане на една защитна версия в своя полза. Такава е преценката на съда, при съобразяване, че основно средство за защита на подсъдимия /респективно – обвиняемия/ е правото му да дава обяснения по обвинението, и че обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение.
Подсъдимия твърди, че след като бил спрян от св.Т. го попитал какво е нарушил и той му казал, че светлините му не били наред. П. предложил да измести колата навътре в банкета, тъй като решил, че полицейския служител стои на пътя, на което Т. реагирал като му казал :“ абе ти няма да ми казваш какво да правя“, след това поискал да погледне техническите средства, намиращи се в багажника, не одобрил пожарогасителя и го хвърлил по начин, които ударил чантата със стиковете му за голф. Подсъдимия направил забележка, като твърди,че Т. му се изсмял и го поканил към служебния автомобил. Според подсъдимия там той и св.Т. продължили да обсъждат нарушението, като в един момент поискал да се върне до автомобила си, за да седне, тъй като го заболял кръста, при което Т. му казал да не мърда и посегнал към дясната страна на тялото си, където му бил пистолета.Твърди, че в този момент се върнал към него, при което Т. му казал „абе ей дъртак, ти какво мислиш бе?“, на което реагирал, като казал на св.Т. „ега си майката“ или „еби си майката“, след което му били поставени белезници.
3
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и ги приема като доказателствен източник, тъй като намират подкрепа както в показанията на св. Я., и частично в показанията на св.Т..По отношение на обясненията, че не е произнесъл обидните думи „ебал съм ти майката“, а безадресното:“еба си майката“ не ги кредитира, тъй като намира, че са защитна теза. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта за действията на св.Т. в полицейския автомобил при отвеждането му до районното управление, тъй като не се подкрепят нито от гласните показания на свидетелите, нито от приложеното по ДП писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс. П. не е извършил престъпление по чл. 325 ал.2 НК.
Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/694cfba3-3f4f-4c6c-9732-0ec124a32390