Решение № 5731 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5731 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330115854 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. И. Н. против „Ютекредит България“ ЕООД, в която ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** г. от разстояние. По силата на договора ответното дружество е предоставило заемна сума в размер на 1000 лева за срок от дванадесет месеца, а ищецът се е задължил да върне главницата и договорната лихва на дванадесет вноски. Ищецът оспорва законосъобразността на клаузата, обективирана в ред 5 от раздела „Основни условия“ на договора, с която е уговорена „такса за разглеждане“ в размер на 182,66 лева. В исковата молба се излагат доводи, че въпросната клауза е неравноправна, противоречи на добрите нрави и заобикаля закона. Твърди се, че начислената такса не съответства на реално предоставена услуга, тъй като разглеждането на документи не води до извънредни разходи за кредитора и е процес, съпътстващ всяка заявка за кредит. Ищецът посочва, че условията са предварително изготвени и не е имал възможност да влияе върху тях, което води до нееквивалентност на престациите. Поддържа се също, че таксата за 1 разглеждане би следвало да се включи в годишния процент на разходите (ГПР), но това не е сторено от кредитора, което е в нарушение на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Иска се прогласяване на нищожността на посочената клауза и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът „Ютекредит България“ ЕООД не е ангажирал доказателства, оборващи твърденията за неравноправност на клаузата.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изложените доводи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на договор за паричен заем № **** г.. Безспорно е, че в договора фигурира клауза, задължаваща заемополучателя да заплати сума от 182,66 лева, дефинирана като такса за разглеждане на заявка. Съдът споделя доводите на ищеца, че тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и закона.

Дейността по проучване и разглеждане на документи за отпускане на кредит е част от вътрешната организационна дейност на кредитора и е в негов, а не в интерес на потребителя. Кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя, но разходите за тази оценка са част от неговия оперативен риск и бизнес модел, като следва да бъдат покрити от договорената лихва, а не чрез отделни такси без насрещна престация. Липсата на реална, допълнителна услуга срещу начислената такса води до неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя и нарушава принципа за равнопоставеност. Освен това, съгласно ЗПК, всички разходи, свързани с кредита, следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което в конкретния случай не е изпълнено коректно спрямо процесната такса, която има характер на скрит разход. Клаузата е част от бланковите условия на дружеството, не е индивидуално уговорена и потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието .

Ето защо, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143 от ЗЗП, клаузата за такса „разглеждане“ се явява нищожна като неравноправна и накърняваща добрите нрави. Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца 2 направените съдебно-деловодни разноски, включително заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, клаузата, обективирана в ред 5 от раздел „Основни условия“ на Договор за паричен заем № **** г., сключен между Т.

И. Н., ЕГН ********** и „Ютекредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, с която е уговорено задължение за заплащане на „такса разглеждане“ в размер на 182,66 лева (сто осемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА „Ютекредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, да заплати на Т. И. Н., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляваща направени разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Ютекредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, да заплати на адв. М. сумата от 400 лева/ с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3