Решение № 575 от 10.12.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Габрово, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20244210101383 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от Мариуш Григлицки и Анджей Бак - в качеството им на представляващи Дружеството, ЧРЕЗ; юрк. И.

С., преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, Съдебен адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, тел. ********** СРЕЩУ Д. М. Х., ЕГН**********, адрес: Гр. Габрово, С, ********, П.К. 5300, Ул.

************** № 8

Правно основание: чл. 422 от ГПК;

Цена на исковете - общо 416.39 лв.:

1. 243,87лв. - ГЛАВНИЦА,

2. 20,63 лв.- договорна ЛИХВА,

3. 151,89 лв. - НЕУСТОЙКА,

ОТВЕТНАТА СТРАНА НЕ Е ПРЕДСТАВИЛА писмен отговор в срок.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: Цит. "В законоустановения срок и съгласно указанията на Районен сьд- гр. Габрово в Разпореждане № 1456/05.07.2024 г., по ч.гр.д. № 1118/2024г. по описа на Районен съд- Габрово, депозирам настоящата искова молба, правен интерес за предявяването на която, се породи след постановяването на посоченото вече Разпореждане, с което след като бе отхвърлено депозираното от нас заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника- ответник понастоящем, ни бе указано, че в едномесечен срок можем да предявим претенциите си с 1 депозирането на осъдителен с иск, с който длъжникът Д. М. Х. да бъде осъден да заплати на представляваното от мен дружество сумите по Договор за паричен заем № 404450. C депозирането на настоящата искова молба, представляваното от мен дружество твърди за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на Д. М. Х., с ЕГН **********, които задължения към настоящия момент не са погасени.

В подкрепа на това твърдение представям следната фактическа обстановка:

На 15.08.2022г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна и Д. М. Х.

(заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 404450, с чиста стойност в размер на 300 лв. (триста лева), Заемателят се е задължил да погаси отпуснатия заем чрез 5 месечни вноски, всяка от които в размер 66,12 лв. (шестдесет и шест лева и дванадесет ст.), като първата падежна дата е била ....г. Последната вноска е била уговорена в размер на ....лв.

Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в посочения период, е в размер на 330,62лв. ( триста и тридесет лева и шестдесет и две ст.).

От така отпусната сума, ответникът е заплатил сума в общ размер на 98,00 лв., от които 56,13 лв. за погасяване на главница, 9,99 лв. за погасяване на дължимата договорна лиха и 31,88 лв., които са разпределени за погасяване на дължимата неустойка по кредита.

Вследствие на възникналите между страните договорни отношения, "КРЕДИ ЙЕС" ООД е отпуснал договорената заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем № 404450. Що се отнася до интереса на представляваното от мен дружество от депозиране на настоящата искова молба и претендиране осъждането на ответника да заплати посочените долу суми, на 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключи Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/.

Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за паричен заем № 404450 , сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и Д.

М. Х.. Придобитото от представляваното от мен дружество, съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 416,39 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки ), от които:

243,87 лв. ( двеста четиридесет и три лева и четири стотинки) непогасена главницата, 20,63 лв. ( двадесет лева и шестдесет и три стотинки ) договорна /оъзнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 151,89 лв. ( сто петдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки ).

Във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС" ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС" ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС" ООД , които „КРЕДИ ЙЕС" ООД.е цедирало, съгласна сключения Договор за цесия от "12.01."2024 7.*"Itpeдвид Това ^"съгласио разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС" ООД , чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Д. М. Х. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. "Копие от обратната разписка е приложено към 2 настоящата молба. Моля, в случай че Съдът приеме,че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приемете с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяваме за сключен на 20-04.2023 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС" и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД , в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВНС по т.д. N912/2009 г„ II т.о., ТК). Към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение не е погасено, от което произтича правният интерес на представляваното от мен Дружество от предявяване на настоящия осъдителен иск" ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ Д. М. Х. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД дължимото по договор за заем N° 404450, а именно 416,39 лв. ( четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки), от които

1. 243,87лв. главница,

2. 20,63лв. договорна лихва,

3. 151,89 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03 07,2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв, (двадесет и пет лева), реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното произвoдство-ДТ.

Банкова сметка на дружеството-ищец: Банка: "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД; IBAN; BG 13 UBBS 8155 1006 0004 79 ; BIC код: UBBSBGSF;

ОТВЕТНАТА СТРАНА не взема становище в ПИСМЕН ОТГОВОР.

Правна квалификация - Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е за осъждане на ответницата за връщане на заем на ищеца като цесионер, по договор за заем N° 404450:

1. 243,87 лв. - ГЛАВНИЦА,

2. 20,63 лв. - ДОГОВОРНА ЛИХВА,

3. 151,89 лв. - НЕУСТОЙКА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03. 07.2024 г. до изплащане на вземането

Ищецът е поискал да се постанови неприсъствено решение ответника. срещу

Съдът, като взе предвид горното и че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, тъй като с оглед посоченото в исковата молба и представените доказателства, искът е вероятно основателен досежно главницата и договорната лихва.

3

В частта за неустойката искът следва да се отхвърли, тъй като почива върху вероятно нищожна договорна клауза.

Съображенията са следните: претенцията за НЕУСТОЙКА ПРИ

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson). На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. На последно място, по този начин се заобикаля 4 законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.