Решение № 91 от 22.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Плевен, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500974 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЕТ „***“, със седалище с. ***, обл.Плевен, представляван от И. В. Г., чрез пълномощника адв. И.А. от АКПлевен, против решението на Районен съд - Кнежа № 86 от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 131/2021 г., с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „***“, с ЕИК ***, против ЗП . С. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с цена на иска от 5346,20 лв., като неоснователен и недоказан.

В жалбата са наведени оплаквания, че атакуваното с нея първоинстанционно решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно.

Изложени са съображения в подкрепа на довода, че с оглед поредността на вписаните права не е възможно да бъдат продължени правата на ответника по отношение на трите процесни имота с анекс към договора за аренда, тъй като същият не поражда правно действие спрямо ищеца, който е манифестирал своите права посредством по-ранно вписване. Претендира се отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и направените разноски по делото.

1

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната.

Ответникът по въззивната жалба И. С. С., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение чрез пълномощника адв. Р.М. от АК-Плевен.

Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца стойността на получените директни плащания и национални доплащания за стопанската 2019 г. в размер на сумата от 5346,20 лв. /след допуснатото изменение в размера на исковата претенция/ по отношение на три арендувани от ищеца земеделски имота, подробно описани в исковата молба, която сума ищецът счита, че е била получена от ответника без правно основание.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че е получил субсидия от ДФ „Земеделие“ на правно основание, явяващо се постигнато споразумение за землището на с.***, одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ – Плевен, въз основа на което има право да ползва разпределените му масиви по споразумението.

Не е спорно по делото, а е и видно от приложените писмени доказателства, че на 09.07.2014 г. ответникът – въззиваем е сключил договор за аренда на земеделски земи, в т.ч. процесните три ниви в землището на с.

*** с обща площ от 168.517 дка, който договор е бил вписан по надлежния ред. Срокът по договора за аренда е пет стопански години – от 01.10.2014 г. до 01.10.2019 г.

Не е спорно между страните също така, че с анекс от 17.10.2018 г., вписан в Службата по вписванията на 19.10.2018 г., срокът по цитирания погоре договор за аренда е продължен с още пет стопански години, считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2024 г.

2

По делото е безспорно установено, че ищецът – ЕТ „***“ на 03.02.2017 г. е сключил с друг съсобственик договор за аренда на процесните три земеделски имота, който е вписан в Службата по вписванията на 03.02.2017 г.

Видно е от приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че от справка в информационната система „Ползване на земеделски земи“ на Министерство на земеделието, храните и горите, Общинска служба по земеделие гр. Искър се установява дублиране на имоти в декларации и заявления, които са трите процесни земеделски имота, предмет на сключени от ЗП . С. С. и ЕТ „***“ договори за аренда.

По делото е приложена заповед № РД-04-85/20.09.2019 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на с. ***, община Искър, област Плевен, съгласно подписано между собствениците и/или ползватели споразумение за създадените масиви за ползване за стопанската 2019-2020 г., окончателни регистри по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и карта за ползването, които са неразделна част от заповедта.

Следва да бъде посочено, че регистърът на имотите по масиви за ползване по чл. 74 от ППЗСПЗЗ за землище с. *** – 2019 – 2020 г. е публичен и е обявен на сайта на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Плевен. От данните на същия регистър е видно, че както ищецът ЕТ „***“, така и ответникът ЗП .

С. С. са вписани в регистъра като ползватели на земеделски имоти за тази стопанска година. Регистърът е изготвен въз основа на одобреното споразумение със заповед № РД-04-85/20.09.2019 г., което обстоятелство предпоставя извод, че всички вписани в него собственици и/или ползватели са страни по това споразумение.

По делото е приложено изисканото от Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен заявление за стопанската 2019 – 2020 г. на ЗП . С. С. със заявените площи за подпомагане и отразена културата, с която са засадени площите. От същото е видно, че общо декларираните от заявителя земеделски земи по три схеми и мерки за 2020 г. са 954.48 ха, като всичките земи са в землището на с. ***.

От приетото заключение на вещото лице по допълнителната съдебно3 счетоводна експертиза се установява, че за стопанската 2019 – 2020 г. по банкови сметки на ЗП . С. С. са получени от Държавен фонд „Земеделие“ директни плащания и национални доплащания /субсидия/ в общ размер на 377 747,28 лв.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема следните правни изводи:

С Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. Пленумът на ВС принципно е разрешил въпросите, свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато не са налице елементите на никой от трите фактически състави по чл. 55 ЗЗД /получено при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила основание/, а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият разполага с иск по чл. 59 ЗЗД. В т.5 от същото постановление е посочено, че връзката между обогатяването в хипотезата на чл. 59 ЗЗД неправилно се квалифицира като причинна – обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на общ факт или група от факти, поради което по субсидиарния иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД съдът следва да изясни, дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Въззивният съд приема, че в настоящия случай липсва връзка между обедняването на ищеца и твърдяното неоснователно обогатяване на ответника, тъй като не е налице увеличаване на имуществото на ответника с получените директни плащания и субсидии за процесните земеделски имоти за сметка на ищеца.

Данните по делото сочат, че за стопанската 2019 – 2020 г. ответникът се явява ползвател на земеделски земи в землището на с. ***, конкретно определени по силата на сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, страна по което се явява и ищецът. Постигнатото споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи е одобрено от компетентния административен орган с влязъл в сила административен акт.

Следователно осъщественото ползване на определените по споразумението земеделски земи от ответника не е без правно основание.

При това положение обедняването на ищеца не би могло да се 4 обвърже с неосъществено стопанисване на земеделските земи, предвид стопанисването им от ответника, без правно основание за това.

Ответникът е подал заявление до ДФ „Земеделие“ за финансово подпомагане по съответните схеми за обработваните от него земеделски земи в землището на с. *** през същата стопанска година и е получил директни плащания и субсидии в установения от вещото лице общ размер.

Следва да бъде посочено, че както в първоначалното заключение на вещото лица, така и в това по допълнителната експертиза не се съдържа отговор на конкретно поставения въпрос дали са заплатени съответните директни плащания и национални доплащания на ответника по отношение на трите процесни имота с обща площ от 168,517 дка, т.е. дали полученото от него финансово подпомагане касае и тези имоти.

Също така по делото няма данни, а и не се твърди ищцата да е кандидатствала за финансово подпомагане за същата стопанска година, респективно същата не е получила отказ по административен ред да получи финансово подпомагане за процесните земеделски имоти по причина, че е конкурирала с ответника като ползвател на тези земи. За яснота следва да се отбележи, че административният орган не разрешава спор за собственост, а при положение, че двама или повече кандидати представят документи за право на ползване върху имотите, то тогава на всички кандидати се отказва подпомагане и заявените площи се изключват от подпомагане, какъвто обаче не е настоящият случай.

Ето защо, при наличните фактически данни, дори да се приеме, че получените от ищеца директни плащания и субсидии включват и полагащите се такива за процесните земеделски земи, то обедняването на ищеца и твърдяното обогатяване на ответника не произтичат от един общ факт, което с оглед цитираната задължителна практика води до неоснователност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД.

Предвид гореизложените съображения, обжалваното решение на Районен съд – Кнежа се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от него във въззивното производство и своевременно претендирани разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

5

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 14.10.2021 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по гр.д. № 131/2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище с. ***, обл. Плевен, да заплати на И. С. С., с ЕГН **********, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото във въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6