Определение № 150 от 01.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600148 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Д. Д. от АК-Сливен в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата Й. Д. Р., против определение по протокол №264/05.06.2024 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №305/2024 год. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изтъкват се допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата Р.. На първо място, твърди се, че прокурорът не е изпълнил задължението си по чл. 229 ал. 3 от НПК да се произнесе по направено доказателствено искане за приобщаване към материалите по делото на оригиналните документи – заявлението за подпомагане и съпътстващите го декларации, които да бъдат подложени на изследване с оглед установяване авторството на положените в тях подписи от името на подсъдимата. На следващо място, претендира се, че формулираното в заключителната част на прокурорския акт обвинение срещу Р. е неясно, тъй като в същото е посочена дата на извършване на инкриминираното деяние - 1

20.04.2021г., а едновременно е отразено, че заявлението е входирано на 07.04.2021г. Възражение се повдига и срещу съдържанието на постановлението за привличане на Р. в качеството на обвиняема, което се твърди, че не отразява законовите норми, чието нарушение според прокуратурата прави деянието съставомерно по текста на повдигнатото й обвинение. Поддържа се по-нататък, че обвинителният акт не покрива изискванията на закона за съдържание – в обстоятелствената му част не е описана процедурата по предоставяне на средства от фондовете на Европейския съюз и документите, които се подават, за да бъдат отпуснати такива средства; не са посочени всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в осъществяването му; липсва индивидуализация на конкретните действия на Р., чрез които се приема, че тя е осъществила инкриминираното деяние. Развиват се и съображения за необоснованост на обвинителния акт, поради неподкрепеност на изложените в него фактически обстоятелства от доказателствата, събрани в хода но досъдебното производство. Моли се атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на жалбата. Констатирайки, че обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 246 от НПК, както и че направените от защитата възражения касаят доказателствената основа на фактите, описани в него, прокурорът намира за правилна позицията на съда, изразена в отказа му да прекрати производството пред себе си и да върне делото в предходната досъдебна фаза на процеса. Предлага се атакуваният акт на ОС-Сливен като правилен, да бъде потвърден.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна – упълномощен от подсъдимата Й. Р. защитник – адвокат Д. Д. от АК-Сливен, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен против Й. Д. Р., с обвинение за извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

В проведеното на 05.06.2024 год. разпоредително заседание по делото, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, защитникът на подсъдимата Р. е направил възражение за допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство, проявени в няколко насоки – неизпълнение от прокурора на задължението му по чл. 239, ал.3 от НК; допусната техническа грешка при изписване датата и годината на съставяне на постановлението за привличане на обвиняемата в това й качество; несъответствие на съдържанието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246, ал.2 от НК поради непълнота и неяснота на изложените факти, обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимата в него, както и противоречие в диспозитива на обвинението, засягащо датата на извършване на инкриминираното деяние. Аргументирайки на тази основа нарушено право на защита на подсъдимата Р., защитникът е направил искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

След изслушване становищата на страните по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, като е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Р..

Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя съображенията, изложени в атакуваното определение, на основата на които ОС-Сливен е отхвърлил възражението на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство.

Правилно, с оглед възприетата в акта на прокурора обвинителна теза, касаеща деятелност на подс.Й. Р., квалифицирана като престъпление по чл.

248а, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът е приел, че фактическото описание, представено в обстоятелствената част на процесуалния документ, изчерпва в пълнота обективните и субективни параметри на престъпната дейност, като 3 отсъстват също и формулировки в изложението на прокурора, които да провокират неяснота в констатациите за време, място и начин на осъществяване на инкриминираното деяние.

Представяйки в хронологичен план фактите по обвинението, прокурорът е описал дейност на подс.Р., насочена към постигане на желано финансиране на управляваното и представлявано от нея дружество – „Бул Гейт „ЕООД-гр.Сливен със средства от Европейския земеделски фонд за гарантиране в земеделието, като е отразил последователността на предприетите от последната действия – посещение на 07.04.2021г. на ОС „Земеделие“-Сливен, с подаване на заявление за подпомагане и очертаване на земеделските парцели, с които се кандидатства за подпомагане в кампания 2021г. за директни плащания – два земеделски парцела с обща площ 38, 37 ха в землището на гр. Сливен, кв. „Речица“ и три по-малки парцела в с.Тополчане, общ.Сливен, както и следващото и явяване на 20.04.2021г. в Службата по земеделие за приключване на заявлението за подпомагане от името на дружеството, което управлява и представлява. Престъпното поведение на последната е ясно дефинирано - „представяне на неверни сведения“ в заявлението за подпомагане. С нужната конкретика са посочени също декларираните от Р. неверни обстоятелства, а именно, че управляваното от нея дружество „Бул Гейт „ЕООД-гр.Сливен използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние процесните два земеделски парцела в гр. Сливен, кв. „Речица“ с площ, съответно 19,46 хектара и 18,91 хектара, заявени като овощни градини /с култура праскови/нектарини/. Подробно на следващо място е очертана и нормативната база, регулираща процедурата по кандидатстване на земеделските стопани за подпомагане по Схемите и мерките на общата селскостопанска политика, както и условията на които следва да отговарят същите за получаване на директни плащания.

В конкретиката на фактите, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт от гледна точка на поддържаната теза на обвинението, въззивният съд не съзира неяснота и непълнота, както и противоречия, които да препятстват подсъдимата в това да разбере за какво престъпление е обвинена и при какъв механизъм прокурорът претендира същото да е било извършено. Структурирайки фактическото обвинение, прокурорът ясно и недвусмислено е извел в констативно-съобразителната част на своя акт 4 всички факти за времето, мястото и начина на извършване на вмененото престъпление, поради което и не може да се приеме, че правото на защита на подс.Р. е накърнено, в какъвто аспект именно са развитите в жалбата доводи на защитата. Напълно основателно първата инстанция, след като не е констатирала претендираните от защитата недостатъци на процесуалния документ, е посочила, че фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт пълноценно очертават предмета на доказване по делото, като съвсем на различна плоскост стои въпросът за тяхната доказателствена обезпеченост, с обсъждането и решаването на който съдебният състав ще се ангажира при постановяване на акта си по същество – чл. 301 ал.1 от НПК.

Не е налице и противоречие между очертаната в обстоятелствената част на прокурорския акт фактология и заключителната му част, в която са формулирани с дължимата прецизност юридическите параметри на деянието, като е възприета квалификация на същото по чл. 248а, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Посочената в диспозитива на обвинението дата, на която е прието от прокурора да е осъществено престъпното деяние - 20.04.2021г., е такава, съответстваща на датата, отразена в обстоятелствената част на акта, на която подс.Р. се е явила в ОС „Земеделие“ – Сливен, за да приключи заявлението за подпомагане на представляваното от нея дружество, като е подписала и Заявлението за подпомагане 2021, Форма за ЕТ/юридически лица, с УИН № .... и УРН ..., с вх. № 19491123/07.04.2021г. ведно с декларация, че е запозната с обстоятелството, че носи наказателна отговорност по чл. 248а и /или чл. 313 от НК за предоставени неверни сведения, а също и положила подпис под формуляра за резултатите от автоматизираните проверки. Очевидно е при горните данни, че тезата на обвинението се основава на действия на подсъдимата, извършени при подписването на заявлението за подпомагане, в което се представя информацията, отнасяща се до действителното ползване, земеделското състояние и характеристики на земеделските площи, с цел получаване на средства – директни плащания от Европейския земеделски фонд за гарантиране в земеделието, като именно на тази дата е прието, че деянието е довършено. Поради това и при отчитане спецификата на казуса, първата инстанция напълно основателно е приела, че възраженията за неяснота и противоречие относно описаните дата и механизъм на деянието в обвинителния акт, са неоснователни.

5

Важно е да се отбележи, че съдът няма право да се намесва във функциите на държавното обвинение, като указва на прокурора какви да бъдат фактическите параметри и правни рамки на обвинителната теза. Ето защо и при правилно констатираното от първата инстанция съответствие на прокурорския акт с изискванията на чл. 246 от НПК, за последната не стои друга правна възможност, освен да допусне развитие на наказателното производство в неговата централна фаза – съдебната.

Неоснователно е и възражението, че в предявеното на Р. постановление за привличането й качеството на обвиняема не са посочени законовите норми, чието нарушение според прокуратурата прави деянието съставомерно по текста на повдигнатото й обвинение. Прочитът на постановлението по чл.

219, ал.3 от НПК сочи, че обвинението срещу Р. по чл. 248а, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК е формулирано ясно, точно и изчерпателно, съобразно всички съставомерни елементи, посочени в особената част на НК /спр. т.2, л.133 от ДП/. Тезата на обвинението е развита в пълнота с внасяне на обвинителен акт в съда, в обстоятелствената част на който са описани всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинена Р.. Поради това и първата инстанция правилно е отбелязала, че правото й на защита не може да се счете, че е нарушено.