Решение № 4423 от 19.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4423 гр. София, 19.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110211206 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 287664/12.12.2016 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, на М. М. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, вр. 35, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), изразяващо се в това, че на 27.11.2016 г. в 09.31 часа е пътувала в гр. София в трамвай № 10 (с инв. № 2056) след спирка „Вишнева“ в посока „Център“, без редовен превозен документ и е отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице М. М. С., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателката поддържа подадена 1 жалба по изложеното в нея съображения, като желае да се отмени атакуваното НП поради изтичане на абсолютна давност за административнонаказателно преследване.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата, като твърди, че същата е просрочена, поради което и не е изтекла абсолютната давност. В този смисъл е акцентирано върху справката от МРРБ, от която се установява, че жалбоподателката не е сменяла постоянния и настоящия си адрес от момента на съставяне на АУАН до приключване на делото пред СРС.

Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Следва да се отбележи, че атакуваното НП не е било надлежно връчено до настоящия момент на М. С., поради което и жалбата е подадена в срок. Съдът не споделя доводите на наказващия орган, че НП е връчено в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Действително, от приложеното по делото известие за доставяне е видно, че на 29.06.2017 г. жалбоподателката е била търсена на адреса й за връчване на НП, като не е била открита, с отбелязване „преместен“. Повече опити за връчване на НП на жалбоподателката, респ. за установяване дали действително е променила адресната си регистрация, не са били извършени. Посочените действия не могат да обусловят извод за наличието на хипотезата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. На първо място, не е било установено, че М. С. е напуснала посочения от нея адрес, на който е била и търсена, доколкото нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН изисква последната да има нов адрес. Видно от приложената на л. 57 от делото справка от МРРБ, в периода 01.11.2016 г.-31.12.2017 г. М. С. е имала регистриран в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес в гр. София, ******* който е посочила и в хода на административнонаказателното производство. Няма никакви доказателства последната да е напускала същия, вкл. и към настоящия момент. На следващо място, търсенето на жалбоподателката само в един ден не може да доведе до извод, че последната не е пребивавала на адреса. С оглед на това, съдът счита, че НП не е било връчено редовно, вкл.

2 не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна и прекратяване на административнонаказателното производство. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 27.11.2016 г. в 09.31 часа М. М. С. пътувала в гр. София в трамвай № 10 (с инв. № 2056). На същата дата в 09.31 часа след спирка „Вишнева“ в посока Център, св. Н., на длъжност „контрольор по редовността на пътниците” към „Център за градска мобилност“ ЕАД, извършила проверка по редовността на пътниците в трамвая, в който пътувала и М. С.. При извършената проверка на последната било установено, че С. пътува без какъвто й да е превозен документ. Служителите на „Център за градска мобилност“ ЕАД помолили М.

С. да слезе от трамвая, като й предложили да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольора по редовността на пътниците. С. отказала да закупи предложената й карта от контрольора по редовността на пътниците.

Св. Н. съставила АУАН с бл. № 0287664/27.11.2016 г. срещу М. С. за извършено от последната административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, вр. 35, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. АУАН бил предявен на С., която отказала да го подпише, но получила екземпляр от същия.

Въз основа на съставения акт било издадено НП № 287664/12.12.2016 г. от заместник-кмета на Столична община, с което за описаното в АУАН административно нарушение на М. М. С. била наложена „глоба“ в размер на 200 лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Н.; справка от МРРБ; Заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на кмета 3 на Столична община и Заповед № РД-09-3/25.01.2016 г. на изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ към Столична община.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от приобщените от съда гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Надежда Иванова, като намира същите за пълни, логични и последователни. От възпроизведеното от същата се установява, че М. С. е пътувала в процесния трамвай № 10 в посока Център, като при извършената й проверка след спирка „Вишнева“ е констатирано, че пътува без превозен документ. След като служителите, осъществяващи контрол по редовността на пътниците, предложили на С. да закупи карта за еднократно пътуване и при отказа за закупуване на такава от последната, св. Иванова съставил процесния АУАН.

В този смисъл съдът счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира и събраните писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП и прекратяване на административнонаказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Съгласно чл.

11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, съгласно които разпоредбите на чл. 80-81 НК относно давността се прилагат в административнонаказателното производство на основание чл. 11 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното (в случая административнонаказателното) преследване се погасява с изтичане на 34 годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от „лишаване от свобода”. В настоящия случай е налице визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени именно по-леки административни наказания – „глоби”, респ. „имуществени санкции”, „лишаване от права” и „обществено порицание”. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК „независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член”. В настоящия случай разпоредбата на чл. 81, ал.

3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК предвижда абсолютен давностен срок в размер на 4 години и 6 месеца, който започва да тече от извършване на деянието.

Доколкото процесното административно нарушение е извършено на 27.11.2016 г., абсолютната давност за административнонаказателно преследване е изтекла на 27.05.2021 г.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради настъпването на правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Доколкото на основание чл. 84 ЗАНН в съдебното производство по обжалване на наказателни постановления се прилагат правилата на НПК, то в случая на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното постановление следва да се отмени и административнонаказателното производство да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Софийски районен съд, НО, 96-ти състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 287664/12.12.2016 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на М. М. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, вр. 35, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения 5 градски транспорт на територията на Столична община.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано срещу М. М. С. въз основа на АУАН с бл. № 0287664/27.11.2016 г., съставен от Н..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6