Решение № 3920 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3920 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110142519 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к.

„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р. М., със съдебен адрес в г...., против П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в .....

Твърди се в исковата молба, че между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател и ответника, като заемополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Банката е предоставила на П. Д. заем в размер на 7 500 евро. Ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем парична сума и заплати договорна лихва при годишен лихвен процент от 10 % на анюитетни вноски в срок от 10.09.2010 г. до 10.08.2020 г.

На 23.11.2015 г. кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлил вземането си към П. Д. на ищцовото дружество, за което длъжникът е надлежно уведомен на 09.02.2021 г.

Кредитополучателят не е заплатил дължимите по договора за потребителски кредит суми нито на цедента, нито на цесионера.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявило частично (за сумата от 3 000 лв. - главница) вземането си срещу П. Д. по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 5924 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав. Заявлението е уважено и със заповед № 7567 от 15.03.2022 г. е разпоредено П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в .... да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) – главница, частично предявена от обща сума от 9 754,84 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, дължима по договор за потребителски кредит, сключен на 05.08.2010 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и П. Г. Д. и договор за цесия от 23.11.2015 г. Длъжникът (ответник в настоящето производство) е възразил в срок срещу дължимостта на сумата по заповедта, поради което с разпореждане № 1

71097 от 08.06.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявило иска, въз основа на която е образувано настоящето производство.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване спрямо ответника, че дължи сумата от заплащане на сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) – главница, частично предявена от обща сума от 9 754,84 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, дължима по договор за потребителски кредит, сключен на 05.08.2010 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и П. Г. Д. и договор за цесия от 23.11.2015 г.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител. Депозира писмено становище, с което поддържа исковите претенци и оспорва доводите на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. На първо място, твърди, че частта от претендираната главница е заплатена изцяло, тъй като ответникът е погасил гланица в размер на 8 968,60 лв. На второ място, П. Д. се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че цялото задължение по договора за кредит е обавено за предсрочно изискуемо с писмо с изх. № МА 00279940 от 11.08.2016 г. и считано от връчването му на ответника и изтичането на дадения в него срок от пет работни дни за заплащане на задълженията, е изтекъл срок по-дълъъг от петгодишния общ давностен срок и от краткия давностен срок, приложим по отношение на лихви и неустойки.

С отговора процесуалният представител на ответника моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез пълномощника си, поддържа направените в отговора възражения. Не ангажира допълнително доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2010 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател и ответника, като заемополучател е сключен договор за потребителски кредит на физическо лице № 64/TR02946564, по силата на който Банката е предоставила на П. Д. заем в размер на 7 500 евро. Ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем парична сума и заплати договорна лихва при годишен лихвен процент от 10 % на анюитетни вноски в срок от 10.09.2010 г. до 10.08.2020 г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 23.11.2015 г., „Уникредит Булбанк“ АД е зедирало вземането си към П. Д. на ищцовото дружество. Към исковата молба е приложено уведомление от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника му „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, до ответника за прехвърлянето на вземането. Същото уведомление е представено като доказателство и от ответника, поради което съдът приема, че П. Д. е уведомен за прехвърлянето на вземането преди образуването на настоящето производство.

В съдебно заседание, проведено на 04.02.2025 г., е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице установява, че ответникът е внесъл за погасяване на кредита общо сума в размер от 13 049,79 лв., от които 4 913,89 лв. са отнесени за погасяване на главницата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че незаплатения остатъкът от главницата е в размер на 9 754,84 лв. Погасяванията на задълженията по договора за кредит се установяват и от представените от ответника платежни документи.

2

Експертизата установява, също така, че „Уникредит Булбанк“ АД е обявило кредита за изцяло предсрочно изискуем на 09.09.2015 г., от която дата не са начислявани договорни лихви. Основанието за предсрочната изискуемост е неплащането на погасителни вноски.

По делото не са представени доказателства „Уникредит Булбанк“ АД да е обявила предсрочната изискуемост на кредита на ответника. С писма от 11.08.2016 г. и 07.11.2017 г.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомило П. Д., че има непогасено задължение от договор за кредит от 05.08.2010 г. възлизащо на сумата 9 928,03 лв. Съдът приема, че тези писма са получени от ответника, тъй като се представят като писмени доказателства от него, но не се установява датата, на която са му връчени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:

Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 5924 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в хода на което е уважено заявлението на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и със заповед за изпълнение на парично задължение № 7467 от 15.03.2022 г. е разпоредено длъжникът П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул.

„Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) – главница, частично предявена от обща сума от 9 754,84 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, дължима по договор за потребителски кредит, сключен на 05.08.2010 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и П. Г. Д. и договор за цесия от 23.11.2015 г. Заповедта е връчена на длъжника на 11.04.2022 г. и в преклузивния едномесечен срок (на 12.04.2022 г.) П. Д. депозира възражение срещу дължимостта на сумите, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане, връчено му на 29.06.2023 г. На 31.07.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД депозира исковата молба (изпратена по електронен път на 28.07.2023 г.), инициирала настоящето производство, с която „ЕОС Матрикс“ ЕООД моли да бъде признато за установено поотношение на ответника, че дължи сумата по заповедта за изпълнение.

Установителният иск е предявени след подадено в срок възражение и при спазване на едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, при наличието на пълна идентичност между везманията по заповедта за изпълнение и по исковата молба.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Вземането на ищцовото дружество е възникнало въз основа на валиден договор за потребителски кредит на физическо лице № 64/TR02946564, сключен на 05.08.2010 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател и ответника, като заемополучател. Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 ЗПК, за да бъде обявен процесния договор за потребителки кредит за недействителен.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило вземането по договора за кредит въз основа на здоговор за цесия, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД на 23.11.2015 г. Вземането против П.

Д. е описано в приложения към договора за цесия списък. Съдът приема, че прехвърлянето на вземането е надлежно съобщено от цедента, чрез пълномощника му (цесионера). Макар че липсват доказателства за датата на връчването на уведомлението, ответникът не оспорва обстоятелството, че то му е връчено преди подаването на зявлението по чл. 410 от ГПК и преди подаването на исковата молба.

Въз основа на договора за банков кредит за ответника е възникнало за дължението да 3 върне заетата му парична сума и да заплати уговорената договорна лихва на вноски.

Съгласно чл. 7.2. от договора за кредит, падежът на последната вноска е настъпил на 10.08.2020 г., която дата е настъпила преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. На 09.09.2015 г. „Уникредит Булбанк“ АД е обявила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Банката не е уведомила кредитополучателя за предрочната изискуемост на цялото задължение.

Констатациите на вещото лице – счетоводител установя размера на неплатената главница, а именно 9 754,84 лв. За ответника е възникнало задължението да заплати горната сума на основание договорната обвързаност с „Уникредит Булбанк“ АД и последващия договор за цесия, с който ищцвото дружество е придобило вземането.

С оглед горното, съдът приема за доказано, че за ответника е възникнало задължението да заплати на ищцовото дружество сумата от 9 754,84 лв., която е предявена в настоящето производство частично за сумата от 3 000 лв. Предвид този идвод, следва да бъде разгледано своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на процесното вземане е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече давностния срок е моментът на обявяване на пресрочната изискуемост на цялото задължение по договора, а именно 09.09.2015 г., не зависимо, че за предсрочната изискуемост не е уведомен ответника. С обявяването на предсрочната изискуемост настъпва падежа на цялото задължение за главницата по договора за банков кредит. Следователно считано от този момент, банката, респ. нейният частен правоприеник – ищцовото дружество могат да преприемат действия за принудително събиране на непогасеното задължение, което трябва да бъде предхождано от уведомяване на длъжника. Уведомяването на длъжника е действие, което трябва да бъде извършено от кредитора и е в полза на длъжника, поради което съдът счита, че липсата му не може да бъде тълкувана във вреда на длъжника, когато той се е позовал на погасителна давност. Считано от 09.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.02.2022 г., с което действие се прекъсва погасителната давност, е изтекъл срок по-дълъг от пет години, поради което ответниковото възражение за погасяване на задължението му по давност.