Решение № 1001 от 23.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Казанлък, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100685 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – **********, ЕИК 833066300, представлявано от Управителя инж. Р. И. М., чрез пълномощника адв. И. Ч. от АК-С.З., адрес на кантора: **********, моб. телефонен: **********, против Б. А. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ********** и адрес по заявление:

**********. Процесуалният представител на ищеца твърди, че във „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - С.З. е открита партида № ********** на името на Б. А. Х., ЕГН **********, за имот, находящ се в общ.

**********, с. Г.. ул. **********. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че по партидата на Б. А. Х. имало неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 6343,58 лева /шест хиляди триста четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.07.2022 г. до 14.09.2023 г., за което била издадена фактура, съгласно приложен опис - лихвен лист, както и лихва за 1 забавено плащане в размер на 905,41 лева /деветстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/ за периода от 22.09.2023 г. до 31.10.2024 г. За този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в с. Г., ул.

**********. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се издавала до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая била издадена 1 бр. фактура от дата 22.09.2023 г., сумите по която не били заплатени. Сочи, че срещу Б. А. Х. от с. Г., общ. ********** от страна на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. по описа на Районен съд - Казанлък, с която на длъжника било разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З., както следва: 6343,58 лева /шест хиляди триста четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ - главница; 905,41 лева /деветстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/ - лихва за забава, дължима за период от 22.09.2023г. до 31.10.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 06.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата; 194,98 лева /сто деветдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски по делото, от които 144,98 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че е подадено от ответника възражение в срок срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Районен съд - Казанлък дал на заявителя, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З., указания за предяви иск относно вземането си по реда на чл.

415, ал. 1. т. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе счита, че за „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З. е налице правен интерес от воденето на настоящото дело. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. А. Х., ЕГН **********, за имот находящ се в общ. **********, с Г., ул. **********, че дължи да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З.. ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление - **********, представлявано от управителя инж. Р. И. М., сумата 6343,58 лева /шест хиляди триста четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 01.07.2022 г. до 14.09.2023 г., за което е издадена фактура, както и законовата лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 06.12.2024 г. до окончателното 2 заплащане на сумата, а също и лихва за забавено плащане в размер на 905,41 лева /деветстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/ за период от 22.09.2023 г. до 31.10.2024 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от сметките, за което задължение са издадени платежни документи. Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. ********** г. по описа на Районен съд - Казанлък, разноски в размер на - 194,98 лева – разноски по делото, от които 144,98 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка:

**********. Претендира разноски и в настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита подадената молба за редовна, подадена от лице, което има правен интерес от установяване на посочените в нея факти и обстоятелства, както и от такова, разполагащо с надлежно учредена представителна власт. Същата била депозирана пред местно и родово компетентния за разглеждането й съд, поради което била допустима. Заявява, че намира исковата молба за неоснователна и оспорва изцяло предявените с нея искове както по основание, така и по размер. Сочи, че с депозираната от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. С.З. искова молба се претендирало от съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи главница и лихви за забава за потребена питейна вода, респективно отвеждане и пречистване на отпадъчна такава, за периода за което е издадена една фактура от 22.09.2023 г. Освен това, с исковата молба се твърдяло, че във „ВиК” ЕООД била открита партида №********** на името на ответника Б. Х., както и че за периода 01.07.2022 г. 14.09.2023 г. били извършвани ежемесечни отчитания и начисляване на ползваните от ВиК услуги в имота. По отношение партида № **********, от представените с исковата молба доказателства не се установявало, а и не се представял договор между експлоатационното предприятие и Б. Х. или какъвто и да било документ, доказваш наличието на облигационна връзка между страните по делото. Твърди, че ответникът е станал собственик на дворното място в с. Г., общ. **********, ул. **********, за който имот била начислена процесната фактура на стойност 6434,58 лева на 01.03.2022 г., за което представя копие от нотариален акт. Непосредствено след закупуването на имота ответникът получил Покана за доброволно плащане, за сумата в размер на 6434,58 лева по идентична /по записки в исковата молба/ с неговата партида № **********, чийто адресат обаче бил А. А. А., живущ в с. Г., общ.

**********, ул. **********. Твърди, че една и съща претенция на ВиК, насочена към двама различни абоната би довело до неоснователно обогатяване от страна на ищцовото дружество спрямо ответника. Освен това по делото била представена една единствена фактура, която по своята същност е частен документ. Приложените към исковата молба документи 3 представлявали по своята същност едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради което нямали обвързваща доказателствена сила за отразените в тях данни и не доказвали твърдените вземания на ищеца към ответника. Частните документи по силата на чл. 180 ГПК били доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и относно верността на фактите, относно които е направено изявлението. В конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца частни документи и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновавал извода, че отразените в тях обстоятелства са верни. /Решение № 30/12.07.11г. на ВКС по т.д. № 284/10г., ІІ т.о., ТК – постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Счита, че представените от страна на ищеца документи не са достатъчно доказателство сами по себе си както за наличието на валиден договор между страните по делото, както и за размера на претендираните суми. Твърди, че по делото нямало доказателства за начина, по който процесната сума е определена, дали се касаело за служебен отчет или за такъв при отказ на абоната да осигури достъп. Заявява, че за процесния период ответникът не е обитавал имота, тъй като той и семейството му пребивавали през по-голямата част от годината в Х.. Освен това, обективно невъзможно било изразходването на такова количество вода за такъв период. Липсвали доказателства за показанията на стария водомер преди демонтирането му. Нямало доказателства за отчитане на водомерите, предвиден в цитираната от ВиК Наредба № 4. Доказателства, че реално потребената вода, начислена с процесната фактура, е отчетена съгласно текста на наредбата, ищецът не ангажирал. Представените към исковата молба документи съставлявали частни документи, който не доказвали сами по себе си отразените в тях обстоятелства. При липса на документи, удостоверяващи, че тези отчитания били реални и извършени съгласно предвидената процедура, счита, че претенцията за тях е изцяло неоснователна и недоказана. За такава намира и претенцията на ищеца за лихви за забава. В представените документи липсвал описаният лихвен лист, но дори и да се приеме, че Справка за неплатени задължения бил такъв, то от него не ставало ясно нито дали правилно е определена началната дата, от която се претендира обезщетението за забава, нито неговия размер. Отделно от това задължение се явявало акцесорно по отношение на главния дълг, който се претендирал и би могло да бъде присъдено единствено при уважаване на иска за главница. Тъй като счита, че същият е неоснователен и недоказан по изложените по-горе съображения, то такъв се явявал и предявения иск за обезщетение за забава. Такива били и претенциите на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК, както и претенциите за разноски. С оглед гореизложеното и въз основа на приложените към исковата молба писмени доказателства и липсата на такива, намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани, поради което и моли съдът да ги отхвърли като такива. Претендира разноски в настоящото производство и по ЧГД ********** г. на РС-Казанлък.

4

Страните, редовно призовани за съдебно заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.

Изслушан в съдебно заседание, ответникът Б. А. Х. заяви, че не е бил в имота през 2023 г. Подписът на протокола от 14.09.2023 г. не бил негов.

Разбрали се с Л., предходната собственичка, да им продаде имота. Л. живеела в К.. Харесали имота и пишело, че се продава. Тогава ответникът и семейството му живели в къщата на майка му. Купили къщата, платили я и не питали дали има ток и вода. Дали им бележки, за да провери и да знае партидата. Л. записала на един лист партидата за ВиК. Сочи, че изтеглили кредит за тази къща и решили да работят в Х., за да изплатят кредита.