Решение № 121 от 22.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Йовчева при участието на секретаря Й.ка Р. Делчева в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600442 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 27/20.05.2025г., постановена по Н.О.Х.Д. № 378 по описа на РС- Велико Търново за 2025г., съдът е признал подсъдимия Р. И. К., роден на *****, постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. „**" № и адрес за призоваване: с. С, общ. Л, ул. „** със средно образование, неженен, не работи, ЕГН *****, осъждан, за виновен в това, че на**г., в с. С., общ. В. Т., ул. "*" № , от магазин на „Централ 94" ООД, при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие като извършител с М. М. К. от гр. Севлиево - извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство - метален лост тип „кози крак" и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Логан", peг. № ВТ ** ВК, отнел чужди движими вещи - монетник с монети на обща стойност 208,75 лева, собственост на „Централ 94"ООД с. Беляковец, от владението на управителя на търговското дружество М. И. П., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на 1 основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК, му е наложил наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, следва да изтърпи при първоначален „Строг" режим.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, съдът е приспаднал, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Р. И. К., е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 28.02.2025 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.

1 от НК, решаващият съд е привел в изпълнение, като е постановил Р. И. К., да изтърпи отделно от така наложеното наказание лишаване от свобода и наказанието лишаване от свобода, наложено с Присъда по НОХД № 262/2024 г. по описа на PC - Севлиево, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг" режим.

Със същата присъда, първостепенният съд е признал подсъдимия М. М.

К., роден на **г., в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „**, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН ****, неосъждан, за виновен в това, че на **5 г. в с. С., общ. В.Т., ул. "**, от магазин на „Централ 94" ООД, в съучастие като извършител с Р. И. К. от с.

С, в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство - метален лост тип „кози крак" и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Логан", peг. № ВТ ** ВК, отнел чужди движими вещи -монетник с монети на обща стойност 208,75 лева, собственост на „Централ 94"ООД с. Б, от владението на управителя на търговското дружество М. И П, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК, ме е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години.

Съдът се е произнесъл и по отношение на приобщените по делото веществени доказателства, като е постановил: Черно текстилно яке с етикет с надпис „UNIFORMS FOR THE DEDICATED"; чифт черни маратонки „IESMLIESMI" размер 46; бяло долнище с надпис „NEW YORK" да бъдат 2 върнати на собственика Р. И. К..

По отношение на веществените доказателства: черна скиорска маска с етикет с надпис „WEDZE"; чифт черни текстилни ръкавици с гумирана повърхност; червен метален лост, тип „кози крак" с жълт етикет за цена 12,50 и червен метален лост, тип „кози крак" с надпис „Ф16тт" и „19416" е присъдено, същите да бъдат отнети, в полза на държавата и като вещи без стойност да бъдат унищожени.

При това и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите Р. И. К. и М.

М. К., са осъдени да заплатят направените в наказателното производство разноски в размер на по 479,82 лева /четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ в полза на републиканския бюджет, по сметка на ВТРС, както и по 05,00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда е останал Р. И. К., който чрез своя защитник (адв. Ц. Д.), която в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е подал въззивна жалба. Навеждат се оплаквания според които наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и не съответстващо на обществената опасност както на деянието така и на дееца. Претендира се изменение на присъдата в наказателната и част, поради явна несправедливост на наложеното наказание.

В законоустановеният срок не са подадени въззивни жалби от подсъдимия М. М. К. или такава от неговия защитник. Не е налице и депозирано становище. В хода на въззивното производство М. К., не се явява, не се представлява и не заема становище.

В съдебно заседание Р. И. К., редовно призована се явява. Лично и чрез назначения си служебен защитник (адв. Ц. Д.), поддържа подадената жалба и направените с нея искания.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП- В.Търново заема становище според което подадената жалба е неоснователна. Твърди, че определените на подсъдимия наказания по техния вид и размер и отговорят на обществената опасност на деянието и на неговия деец, като същите се явяват справедливо и законосъобразно определени. Счита, че са налице основания за приложение на разпоредбите на чл. 25 от НК, по отношение на извършените, в 3 условията на съвкупност престъпления от страна на подсъдимия, по НОХД № 307/24г. на РС - Севлиево и по НОХД № 262/2024г. на РС - Севлиево и определяне на едно общо наказание, в размер на най - тежкото от тях, а именно - една година лишаване от свобода. Предлага, на основание чл. 68 от НК, да бъде приведено в изпълнение, това общо наказание, което да се изтърпи, отделно от наказанието по обжалваната присъда, престъплението по него е извършено от К. в изпитателния срок на предходните му осъждания.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежни страни, при което се явяват процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество и след анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира жалбата подадена от Р. И. К. за неоснователна, по следните съображения:

Съдебното следствие пред РС В.Търново е протекло, при условията на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в съдебно заседание на 20.05.2025г. подсъдимите Р. И. К. и М. М. К., в присъствие и със съгласие на своите защитници са признали всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя та доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивният контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред първия съд, се осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при осъществяване от първия съд на одобрение на изразеното от подсъдимите признание, както и подкрепа на изложените в обв. акт обстоятелства от доказателствата по делото.

Настоящият състав приема, че обосновано и основателно съдебния състав, при ВТРС, е одобрил признанието на подсъдимите Р. И. К. и М. М. К.

4 и съгласието им да не се събират доказателства за фактическите обстоятелства, изложени в обв. акт, след като в присъствие на назначените служебни защитници, изрично са поискали провеждане на съдебното следствие по диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК.

На двамата подсъдими, изрично са били разяснени последиците от това признание, след което е направено изявлението от тяхна страна, поради това настоящият съд намира, че основателно е постановено провеждането на съдебното следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верен и обоснован извод за подкрепа на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част от обв. акт от доказателствата по делото, като тези факти не са спорни и между страните. В тази насока въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно и без съществени противоречия описаната в обв. акт фактическа обстановка. Предвид това подробно изложените от РС –В. Търново фактически изводи са доказателствено подкрепени и напълно се споделят и от настоящия съд.

Така установените по безспорен начин обстоятелства сочат на извършени от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, по отношение на Р. И. К. и на такова по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т.

4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, по отношение на подсъдимия М. М. К., за които двамата подсъдими са били признати за виновни.

От обективна страна Р. И. К., на **г., в с. С., общ. В.Т., ул. "**, от магазин на „Централ 94" ООД, действайки при условията на повторност (и в изпитателния срок на осъждането му на наказание свързано с лишаване от свобода по НОХД № 307/2024г. и по НОХД № 262/20224г. и двете на РС Севлиево), в немаловажен случай (с оглед на стойността, вида и характера на предмета на престъплението), в съучастие като извършител с М. М. К., от гр.

С.- извършител, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство -метален лост тип „кози крак" и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Логан", pег. № ВТ ** ВК, са отнели чужди движими вещи - монетник с монети 5 на обща стойност 208,75 лева, собственост на „Централ 94"ООД с. Беляковец, от владението на управителя на търговското дружество М. И П, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Ограничен от фактическите рамки на обстоятелствената част на обвинителния акт, първоинстанционният съд правилно се е произнесъл, че двамата подсъдими са извършили инкриминираните деяния, след като от обективна страна са осъществени всички признаци - основни и квалифициращи, на престъпното деяние. Престъплението е извършено от двамата подсъдими при пряк умисъл, след като съзнателно и целенасочено са извършени отделните действия, при което К. и К. са съзнавали всички обективните измерения на инкриминираната неправомерна дейност, съзнавали са общественоопасния й характер и са целяли настъпването на вредоносния резултат.

Спор относно квалификацията на деянието извършено и от двамата подсъдими и обосноваността на правните изводи пред настоящата инстанция не е и повдиган, но след извършената проверка, въззивният състав отбелязва, че споделя първоинстанционните съображения в тази насока.

Не е налице и претендираната явна несправедливост на отмереното наказание по отношение на подсъдимите Р. И. К. и М. М. К. и в частност по отношение на жалбоподателя К..

По делото са отчетени всички налични смекчаващи (по отношение на К.

- млада възраст и съдействие за разкриване на обективна истина и отегчаващи отговорността обстоятелства (по отношение на К. - предишни осъждания, лоши характеристични данни).