Решение № 195 от 16.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседА.е на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000503226 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 18.07.2022г постановено по гр.д. № 2224/2018г, Софийски градски съд, ГО, І-3 състав е осъдил А. В. К. и Н. В. К., наследници на починалия в хода на процеса В. Д. К., да заплатят на Н. Г. Д. сумата от 25685лв- обезщетение за ползване на съсобствения между първоначалните стрА.те имот за времето 31.05.2015г- 31.12.2015г, на осн. чл.31,ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва считано от 16.02.2018г. С решението съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказА.те разноски от стрА.те.

Решението на СГС се обжалва от ответниците А. К. и Н. К., представлявА. от адв.

К. , с обща въззивна жалба . Въззивниците поддържат, че решението е незаконосъобразно. Поддържат, че не са налице основА.ята по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лично ползване на съсобствен имот от единия съсобственик. Поддържат, че съдът не е обсъдил всички събрА. по делото доказателства. Поддържат, че по делото се установява, че ответникът не е възпрепятствал ищеца от ползването на имота, че имотът е незастроено дворно място.

1

Поддържат, че по делото необосновано съдът е приел, че имотът се ползва за търговска дейност. Оспорват и възприетия размер на обезщетението за ползване на имота. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендират съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, ищец пред СГС, Н. Д. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че решението на СГС е правилно и законосъобразно.

В о.с.з. въззивниците А. К. и Н. К. се представляват от адв. К., която поддържа своята жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски, направени по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззиваемият Н. Д. се представлява от адв. И., която оспорва въззивната жалба по съображения , изложени в отговора на жалбата. Заявява, че обжалваното решение е правилно и мотивирано. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна представя писмени бележки по делото, с които мотивира оспорване срещу приетата по делото от настоящата инстанция ССчЕ. Оспорва извода на вещото лице, че процесният имот е незастроен, както и размера на посоченото от вещото лице месечно обезщетение за ползването на имота.

Софийският апелативен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указА.я по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно , по съображения изложени във въззивната жалба.

По делото от фактическа и правна страна се установява следното :

Предявен е иск от Н. Д. против В. К. с твърдения, че двамата са съсобственици в недвижим имот, при квоти на съсобственост 5/8ид.ч. за ищеца и 3/8ид.ч. за ответника.

Ищецът твърди, че ответникът и свързА. с него лица са го лишили от възможност да ползва съсобствения имот. Твърди, че имотът се ползва като склад. Твърди, че е 2 отправил покА. до ответника за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот. Твърди още, че е осъдил ответникът да му заплати такова обезщетение за предходен период.

Ответникът оспорва правата на ищеца в съсобствения имот, оспорва да е отправена покана за ползването на общия имот от ищеца. Възразява, че за запазване на имота от безстопанствени кучета на 01.05.2015г е сключил договор за наем с „Техноевропа”ЕООД за малка част от измота. Оспорва твърдението да ползва имота за търговски цели.

По делото не се спори, видно от изявленията на стрА.те в о.с.з. на 26.01.2023г, а и се установява от представените писмени доказателства- НА № 58, н.д. № 222/2011г по описа на нотариус С. С. и решение по гр.д. № 33714/2015г по описа на СРС, че стрА.те са съсобственици в процесния имот представляващ урегулиран поземлен имот с административен адрес гр. София, ул. *** № **, целият с площ 384.50 кв.м., обозначен по скица като УПИ IV-3, кв. 135 по плана на София, местност ***, заедно със всички трайно прикрепени към земята подобрения и насаждения при квоти на съсобственост 5/8ид.ч. за Н. Д. и 3/8ид.ч. за В. К..

В хода на процеса- на 25.08.2020г- ответникът В. К. почива и като негови правоприемници в процеса са конституирА. двете негови дъщери.

Видно от представената скица като приложение към ИМ имотът УПИ IV-3 към 2008г е бил застроен с паянтова жилищна сграда. От вписвА.ята в НА № 58 се установява, че двете жилищни постройки в имота към 2011г са премахнати По делото са представени две нотариални покА. от Н. Д. до В. К. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи и месечен наем за идеалните части от общия имот, като втората е връчена на ответника чрез нотариус Г.а по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на 30.04.2015г.

По делото е представен препис от договор за наем от 01.05.2015г подписан между В. К. като наемодател и „Техноевропа” ЕООД като наемател с предмет временното възмездно ползване на идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.

Опълченска №54 срещу заплащане на 90.00лв месечен наем.

Видно от представени констативни протоколи от 27.05.2015г и от 06.08.2015г, издадени от СО, район Възраждане се установява, че в процесния имот са налични следи от съборена жилищна сграда, че в имота са налични изложени битови /домакински/ стълби, промишлени стълби, елементи от скелета, че имотът се ползва от „Техноевропа”ЕООД, включително и отчуждената част от същия без договор за това.

Констатирано е поставяне на преместваем обект от дружестмвото, като преместваемия обект се използва като открита изложбена зала.

В о.с.з. на 11.10.2021г са изслушА. свидетелите С. В., Г. В..

3

Свидетелката В. , съпруга на ищеца, установява, че през 2014г зетят на В. К. се настА.л в имота. Оттогава магазинът не е спирал да работи. Свидетелката установява, че К. е заявявал, че това е бащиният му имот и той няма да позволиищеца да го ползва, защото сега бил негов ред. Свидетелката установява, че в имота има две каравА., едната -за охраната, а другата се използва от този, който продава в момента.

КаравА.те са собственост на едната от дъщерите на В.. Свидетелката установява, че от 2014г ищецът не е имал възможност да влезе в имота. Установява, че през нощта имотът се затваря, има ограда, пускат се кучета, има камери за наблюдение.Според свидетелката от 2011 г до 2014г никой не е ползвал имота, тогава починал бащата на Н.. Според свидетелката от 2014г в имота се продават стълби и оттогава е огрА.чен достъпа им до имота.

Свидетелят В. , съсед на имота, установява, че процесният имот е празен, че преди това имотът се държал от бай Г./баща на ищеца/ и бай В. /първоначалния ответник/.

Някъде от 2012г -2014г бай Г. започнал да пълни двора с боклук и през 2014г общината го изчистила. Свидетелят установява, че имотът е свободен, че не си спомня в него да е имало стълби, че от време на време вижда вътре каравана. Според свидетеля имотът е празен в смисъл,че няма постройки, стълби е виждал, но преди пет месеца –нямало. В имота е виждал и ищеца.

В о.с.з. на 14.03.2022г е изслушан свид. Ж. П., който установява, че фирма, към която е работил е проявявала интерес към процесния имот и към съседния.

Установява, че есента на 2014 г – началото на 2015 г е оглеждал имота, той бил запълнен, в него имало метални и строителни стълби и елементи за кофраж и направа на скелета, вечер се затварял, имало ограда и врата. Пазели го и кучета. Установява, да е виждал и каравана, която се използвала, вероятно за осъществяване на продажбите на материалите. Според свидетеля, той познавал ищеца и от него знаел, че е съсобственик на имота, но не може да влезе в него, защото не му позволяват.

В о.с.з. на 09.12.2019г е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в.л. С., която дава заключение по въпрос за размера на обезщетението за ползване на имота като търговски обект съогласно Наредбата за сделки с недвижими имоти на СО, както и по други методики. Според вещото лице имотът е зает от основите на демонтируема метална конструкция, върху която са наредени различни видове стълби, скелета и техни елементи.Според вещото лице имотът се използва като открита изложбена зала.

Вещото лице, използвайки метод на пазарни аналози и на приходна стойност дава заключение дава заключение, че обезщетението за ползване на имота като търговски обект възлиза на 1233евро месечно.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че имотът е в комуникативен район , не знае дали е електрифициран и водоснабден. Уточнява, че общинските наредби не би следвало да се прилагат към частни имоти и затова е работила с пазарни цени.

4

Поради оспорване на изслушаната СТЕ съдът е възложил изготвянето на ново заключение за определяне на дължимото се обезщетение като се съобрази, че имотът е търговски обект и се използват общинските наредби за сделки с недвижими имоти и други методики.

В о.с.з. на 15.03.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. Д., който дава заключение , че процесният имот няма трайна настилка, а площта му е заета от основите на демонтируема метална конструкция, върху която са наредени различни видове стълби. В южната част на имота са разположени две каравА., най-вероятно свързА. с охраната на имота. Според вещото лице имотът се използва за търговска дейност като изложбена площ. Вещото лице, за определяне на пазарната стойност на имота, е използвало метода на приходната стойност и сравнителен метод и е посочило, че месечното обезщетение за ползването на целия имот като обект на търговска дейност е в размер на 5871лв, а като обект за битови нужди- 3023лв.

В о.с.з. на 26.01.2023г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., която дава отговор на въпроса за месечна наемна цена на имона като търговски и нетърговски обект, като незастроен имот. Според вещото лице имотът е незастроен, с изградена инфраструктура. След използване на сравнителни пазарни аналози според вещото личе средната месечна наемна цена на имота възлиза на 1240лв, за седем месеца- 8682лв, а за 5/8 ид.ч.- 5426лв. Вещото лице е предложило вариант за определяне на месечна наемна цена, използвайки приходен метод, като оценката е дадена при използването на имота за паркинг.

В о.с.з. вещото лице допълва, че имотът е незастроен, че няма данни в него да е разположен преместваем обект.

По делото са приложени решение от 09.01.2018 г. по гр.д. № 33714/2015г по описа на СРС и решение от 26.11.2018г, постановено по гр. д. № 3762/2018г по описа на СГС, окончателно, от които е видно, че В. К. е осъден да заплати на Н. Д. сумата 3 625 лв – обезщетение на основА.е чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползване на процесния имот з а периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015г. Обезщетението е определено като е съобразено, че имотът е използван за търговски цели, а обезщетението е определено на пазарен принцип.

Останалите събрА. по делото доказателства не носят информация за факти, относими към спора, предмет на делото.

Съгласно чл.31,ал.2 ЗС, когато съсобствена вещ се използва лично от някой от съсобствениците той дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползите, от които са лишени от деня на писменото поискване.