Решение № 713 от 30.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100501049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 28604/28.03.2025 г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез юрисконсулт В. Й., срещу Решение № 720/02.03.2025 г., постановено по гр. д. № 12647/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на Я. Г. С., ЕГН **********, от ******, сумата от 4019.19 лева, частичен иск от 5000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ****** за причинените имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ рег. № ****** в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което при ответното дружество е заведена претенция № ******* на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил в цялост изготвеното по делото заключение по САТЕ и по-конкретно – третия вариант, представен от вещото лице, изразяващ стойността на ремонта по лекия автомобил в доверен на застрахователя сервиз. Счита, че 1 възстановяването на увреденото МПС следвало да се осъществи в доверен сервиз, както било посочено в сключения между страните застрахователен договор, за сметка на застрахователя. Посочва сумата от 2050.25 лева като реална стойност на ремонтните дейности по автомобила. В евентуалност, твърди, че дължимата сума за обезщетение е в размер на средното аритметично число, образувано от база трите варианта, посочени в изготвената пред първоинстанционния съд САТЕ, а именно – 3362.87 лева.

Моли съдът да уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения като отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

Направено е евентуално искане, в случай, че бъде прието, че са налице основания за присъждане на обезщетение, същото да бъде определено в размер на 2050,25 лв., алтернативно – 3362,87 лв. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – Я. Г. С. депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и правилност на обжалваното решение. Оспорва всички твърдения във въззивната жалба. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от същия, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Й., с което моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен, а в случай, че бъде прието, че са налице основания за присъждане на обезщетение, същото да бъде определено в размер на 2050,25 лв., алтернативно – 3362,87 лв. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна Я. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Кристина Костадинова, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

В исковата молба ищцата Я. Г. С. твърди, че за лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 200 ЦДИ", рег. № *******, е сключила с ответното дружество застраховка „Каско+", обективирана в застрахователна полица № ******, със срок на действие от 27.10.2023 г. до 26.10.2024 г. Твърди се, че на 21.04.2024 г. предоставила автомобила на Т.Т.С., който на посочената дата паркирал автомобила в *****. На следващия ден, отивайки до автомобила, С. установил, че същият е увреден с твърд и остър предмет от неизвестен извършител. За тези злоумишлени действия сочи, че били уведомени 2 служителите от 09 РУ към СДВР, за което било издадено удостоверение № 2284р-16881/24.04.2024 г.

На 22.04.2024 г. бил уведомен застрахователя за настъпилото събитие, като съобразно съставения опис по претенция № ****** при огледа са установени увреждания по следните детайли: преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, панел заден ляв, капак заден, панел заден десен, капак резервоар, задна врата дясна, калник преден десен и капачка странично дясно огледало.

Твърди, че застрахователят не е заплатил следващото се обезщетение, поради което и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 4019.19 лева, частичен иск от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 200 ЦДИ", рег. № *******, е бил застрахован с валидна към 21.04.2024 г. застраховка „Каско+".

Не оспорва и факта, че в дружеството е заведена щета, като при огледа на автомобила са установени увреждания по описаните от ищеца детайли.

Оспорва обаче механизмът на настъпване на същите и деклариран при завеждане на щета, което съобразно т. 9.1.9 от Общите условия е дало основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва на следващо място размера на претенцията, като в тази връзка твърди, че при сключване на договора страните са уговорили евентуално настъпили увреждания да се отстраняват в доверен сервиз. Твърди на следващо място, че е налице тотална щета, в който случай следва да бъде представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване регистрацията на автомобила. Представянето на такъв документ сочи, че е условие за изпадане в забава на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Допълнително сочи, че следва да бъде приспадната сума, съответна на запазените части по автомобила, която собственикът има възможност да осребри, за да бъде избегната възможността за двойно обезщетение и съответно неоснователно обогатяване на собственика на автомобила. С оглед горното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в 3 срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Развитите в жалбата оплаквания на въззивника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се отнасят за начина, по който съдът е определил размера на дължащото се на Я. Г. С. обезщетение. Не се сочат твърдения за това, че първоинстанционния съд неправилно е приел какви са причинените на лекия автомобил марка „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ рег. № ****** имуществени вреди, както и за това, че неправилно е прието, че същите попадат в предметния обхват на сключените между страните по делото застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № ****** С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на тези факти и обстоятелства между страните не съществува спор по делото и същите правилно са установени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част. Още повече, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице А. Х. В. се установява, че уврежданията по автомобила не са в следствие на ПТП, като са настъпили в следствие на съприкосновение с твърд предмет с остра контактна повърхност при умишлено нараняване на автомобила. Всички увреждания се изразяват в нараняване на лаковото покритие на детайлите, като са получени докато преводното средство е в покой. Съприкосновението на увреждащия предмет с повърхността на автомобила е било еднократно, като края на увреждането на един детайл е началото на увреждането на друг детайл. Предвид на това се касае за умишлено увреждане на автомобила, което е в резултат на действията на трето лице, различно от собственика и вредите от което увреждане подлежат на обезщетяване по риска „Каско“ на сключените между страните застраховка. Същевременно от същото заключение се установява, че средната пазарна стойност на автомобила, определена от към датата на събитието, възлиза в размер на 5800 лева. Поради това, дължащото се от застрахователя обезщетение за горепосочените вреди не може да бъде по-високо от тази сума.

В заключението си вещото лице сочи, че общата стойност на необходимите средства за ремонт на автомобила по цени на труд на сервизи, притежаващи сертификат за качество, възлизат на 4582.74 лева, а по цени на сервизи, които не притежават такъв сертификат - 3455.64 лева. За да определи дължащото се 4 от застрахователя обезщетение на 4019.19 лв., първоинстанционният съд е приел средната стойност между посочените по-горе две стойности. В тази връзка във въззивната си жалба „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД развива съображение, че първоинстанционният съд не е съобразил посоченото в т. 3.3. от заключението на вещото лице, че съобразно цените на труд на доверени на застрахователя сервизи, стойността, необходима за възстановяване на автомобила, възлиза в размер на 2050.25 лв. Твърди се, че доколкото в застрахователния договор било предвидено, че ремонта следва да се извършва в доверен сервиз на застрахователя, именно тази стойност следва да се счита и за размерна дължимото се обезщетение. Развити са и доводи, в случай, че това не бъде възприето, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено като средна стойност между трите такива, посочени от вещото лице в т. 3.1, т. 3.2. и т. 3.3 от заключението – по цени на труд на сервизи, притежаващи сертификат за качество, по цени на сервизи, които не притежават такъв сертификат и по цени на доверени на застрахователя сервизи. Настоящият съдебен състав намира, че това оплакване на жалбоподателя е неоснователно. Както е посочило вещото лице, в материалите по делото не са налице данни за параметрите, по които работят доверените сервизи на застрахователя. Същевременно параметрите по договорите за извършване на ремонтни услуги между сервизите и застрахователите са конфиденциални. Поради това експертизата е използвала стойностите, описани в приложената по делото на лист 35 калкулация с тип обозначение „Доверен сервиз“. Видно от посочената калкулация, същата е изготвена от самия застраховател и е във връзка с претенцията на Я. Г. С. по образуваната щета. Касае се за становище на страна в правоотношението за размера на дължимото се от нея обезщетение, което е равнозначно на твърдението за факт, който подлежи на доказване по общия ред с установените за това доказателствени средства. Приповтарянето му в заключението на вещото лице не може да служи като доказателство за установяване на достоверността на твърдението. За да бъде възприето заключението на вещото лице в тази му част, същото следва да се основава на констатациите на вещото лице, направени въз основа на извършените от самия него проверки на фактите и обстоятелствата, които са от значение за даване отговор на поставения пред експертизата въпрос. Без наличието на такива, заключението на вещото лице не може да бъде прието за обосновано и ценено от съда при условията на чл. 202 от ГПК. С оглед на това, съдът намира, че не следва да възприема заключението на вещото лице в частта му по т.3.3 от същото, а именно по отношение на цената за ремонт на автомобила в доверен сервиз на застрахователя. Невъзприемането на заключението в тази му част води до извода, че дължимият се размер на обезщетението от застрахователя не може да бъде определен по реда на т.3.3 от заключението, нито пък че тази стойност следва да участва при определяне на средната аритметична стойност на необходимите за възстановяване на автомобила разходи. С оглед на това и доколкото нито застрахователят, нито съдът разполагат с правомощия да 5 определят сервиза и начина, по който застрахования ще отстрани повредите по автомобила си, правилно първоинстанционният съд е определил размера на застрахователното обезщетение като средна стойност от стойностите по т.3.1 и т. 3.2 от заключението, което е в размер на 4019.19 лева.