Решение № 361 от 03.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Варна, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110110556 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Вива Кредит“ АД с молба вх.№ 65947/15.08.24г. срещу Е. Й. Р. искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 400 лв. - главница по Договор за паричен заем № 5995797/09.01.2024 г. и 41.20 лв. - договорна лихва за периода 10.01.2024 г. 07.06.2024 г. (датата на изтичане на договора), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 9.01.2024 г. с Е. Й. Р. е сключил Договора за паричен заем № 5995797/09.01.2024 г. и по силата на този договор е усвоила заемна сума в размер на 400 лв.

С подписване на договора се е задължила да върне заемната сума на 5 равни месечни вноски, всяка в размер на 88.24 лв. Като в случай, че клаузата за експресно разглеждане на документи бъде избрана и произведе действие, размерът на вноската с включената такса става в размер на 117.02 лв. В настоящия случай тази клауза не е произвела действие и размера на вноската е 86.52 лв., която включва дължимата главница и договорна лихва.

Твърди се, че сумата по договора е усвоена на каса на Изи пей на същия ден, като ответницата не е заплатила никакви суми по процесния договор за заем. Сочи, че вземането е станало изискуемо на 07.06.24г. Претендира съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответницата, не изразява становище.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

С влязло в законна сила решение по гр.д.№5674/24г. на ВРС, съдът е прогласил за нищожна по иска на Е. Й. Р., действаща чрез процесуален представител адв. Мирослав Михайлов, срещу „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548 със седалище гр. София клаузата, съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 143.90 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., която предвижда заплащането на неустойка в размер на 95.95 лева, 1 поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., по които кредитор е предоставил на Е. Р. в качеството й на кредитополучател сумата от 400 лева, която следвало да бъде върната съобразно погасителен план на 5 вноски по 117,02лв., общо 585,10 лв., в които са включени и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 143,90 лева и неустойка в размер на 95,95 лева, ако заемателят не предостави в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечение изразяващо си в поръчителство на трето лице или банкова гаранция, тогава общо дължимата сума става 681,05 лв. ГПР по кредита е в размер на 49,48%, а ГЛП 40,32 % .

Като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл. 146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Предоставянето на едно от посечените обезпечения в клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., реално се явява условие за сключване на договора. По отношение таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит, то същата отново се намира да е пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази "услуга", чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР.

Настоящият състав съобразява обстоятелствата по отношение на ГПР в изпълнение на задължението на съда по чл. 7, ал. 1 ГПК, така и в съгласие с обхвата на проверката за нищожност, очертан от ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.

За нарушение на закона, водещо до недействителност, съдът следи служебно. С оглед недействителността на договора и на основание чл. 23 от ЗПК не се дължи претендираната договорна /възнаградителна лихва и потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Ответникът дължи плащане единствено на предоставения заем от 400 лева. Липсват както твърдения, така и доказателства заемополучателят да е извършил плащане по договора, поради което искът се явява основателен за сумата от 400 лв. и следва да се отхвърли за претендираната сума от 41.20 лв. - договорна лихва за периода 10.01.2024 г. 2 07.06.2024 г.

По разноските:

При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски д.т.-50 лв., съобразно уважения иск.

Разноски за адв. възнаграждение не се присъждат на страните, поради липсата на доказателства за извършването на такива по настоящото дело.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес в с. ****, обл.Варна да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище гр.София сумата от 400 лв.

(четиристотин лева), представляваща главница дължима по Договор за паричен заем Standard 30 № 5995797 - 09.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-15.08.24г. до окончателното плащане, на осн. чл. 79 от ЗЗД, като отхвърля иска за сумата от 41.20 лв. - договорна лихва за периода 10.01.2024 г. 07.06.2024 г.

ОСЪЖДА Е. Й. Р., ЕГН **********, с адрес в с. ****, обл.Варна да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище гр.София сумата от 50 лв. (петдесет лева), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3