Решение № 9151 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9151 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110153427 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** срещу „А.Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за: сумата 658,18 лева (336,52 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № *** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 174,38 лева (89,16 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.09.2025 г., сумата 7,32 лева (3,74 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 2,37 лева (1,21 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 01.09.2025 г., за които вземания срещу „А.Т.И.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2194/2025 г. по описа на Районен съд Габрово. След постъпило от „А.Т.И.“ ЕООД в срок възражение по чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна 1 енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като съсобственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Ищецът твърди, че е доставил в имота топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че за процесния период ответникът не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „А.Т.И.“ ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че не е изключителен собственик на процесния имот, а титуляр на ½ идеална част от правото на собственост върху него.

Поддържа наличие на неяснота в исковата молба относно начина на формиране на претендираните суми. Оспорва наличието на идентичност между притежавания от него в режим на съсобственост имот и сочения в исковата молба имот с абонатен № ***. Посочва, че в исковия период имотът е бил необитаем, вкл. че ответникът е бил лишен от възможността да ползва същия. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност. Същите оспорвания се съдържат и в подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С доклада по делото,приет за окончателен без възражения на страните, с оглед становището на ответника, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.

153 ГПК, съдът е обявил за безспорно и с това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ответникът е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, находящ се на адрес: ***.

От приложеното електронно заповедно производство по ч. гр. д. № 2194/2025 г. по описа на Районен съд Габрово се установява, че на 05.09.2025 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „А.Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***, и К.Д.Т., ЕГН **********, за следните суми: сумата 1316,36 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, 2 аб. № *** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 348,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.09.2025 г., сумата 14,65 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 4,73 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 01.09.2025 г., при условията на разделност : по 1/2 от всеки длъжник.

Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 05.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2194/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът К.Д.Т. е подала възражение по чл. 414а ГПК, като е заплатила претендираните от нея вземания по заповедта, което плащане е признато от заявителя, поради което заповедният съд е обезсили издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на посочения длъжник до размера на 1/2 част от задълженията и е прекратил производството по ч. гр. дело № 2194/2025 на РС-Габрово в тази част.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът „А.Т.И.“ ЕООД е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което е оспорил дължимостта на заявените суми.

С разпореждане от 21.10.2025 г., получено от заявителя на 29.10.2025 г., заповедният съд е указал на последния възможността за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо длъжника „А.Т.И.“ ЕООД, своевременно оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 28.11.2025 г., ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред срещу длъжника „А.Т.И.“ ЕООД.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК спрямо длъжника „А.Т.И.“ ЕООД, и вземанията, предмет на установителните искове, е налице обективен и субективен идентитет.

По делото е представено и прието Писмо от 03.02.2012 г., адресирано от Столична община – район „Младост“ до директора на ТР „София-Изток“, в което в табличен вид е предоставена информация за закупени от Столична община – район „Младост“ апартаменти, сред които под № 4 е посочен ***, находящ се в ***, закупен на 26.07.1991 г. от Д.Б.П. и Г.С.П..

Видно от Удостоверение за наследници № 286/07.05.1998 г., издадено от Столична община – район „Младост“, Д.Б.П. е починал на 02.05.1998 г., като е оставил за свои наследници по закон следните лица: И.Д.П. – син, и К.Д.Т. – дъщеря.

3

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба на наследство с нотариално заверени подписи с рег. № 8490/11.12.2018 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 8491/11.12.2018 г. по описа на нотариус Елена Запрянова, с който И.Д.П. е продал на М.Г.С. наследството, оставено му от починалата му майка Г.С.П. и починалия му баща Д.Б.П..

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ № 10, том V, дело № 704/2019 г. по описа на нотариус И.Н., с рег. № *** на НК, от който се установява, че на 10.06.2019 г. М.Г.С. е прехвърлила на „А.Т.И.“ ЕООД правото на собственост върху 1/2 идеална част от следния недвижим имот:

***, находящ се в ***, а в замяна „А.Т.И.“ ЕООД е прехвърлило на М.Г.С. правото на собственост върху индивидуализирано в нотариалния акт МПС.

Видно от изброените в нотариалния акт документи, с които прехвърлителката М.Г.С. се е легитимирала като титуляр на 1/2 идеална част от гореописания имот, е, че сред тях е посочен договорът за продажба на наследство от 2018 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том X, рег. № 21599, дело № 1782/2023 г. по описа на помощник-нотариус Г.Н., от който се установява, че на 24.07.2023 г. „А.Т.И.“ ЕООД и К.Д.Т. са се разпоредили с притежаваните от тях при равни квоти права върху собствеността на ***, находящ се в ***, като са прехвърлили същите на трети, неучастващи в настоящия съдебен процес лица – Д.К.К. и В.К.Ф., срещу заплащане на уговорена в договора продажна цена.

При така събрания писмен доказателствен материал и с оглед на изричното признание на ответника, направено в писмения отговор по чл. 131 ГПК, ценено от съдебния състав по реда на чл. 175 ГПК, съдът намира за безспорно между страните и установено от доказателствената съвкупност обстоятелството, че в процесния период – от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., „А.Т.И.“ ЕООД е било титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху ***, находящ се в ***.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., според удостовереното в който, в сградата на адрес: ***, 2 и 3, не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради изградена еднотръбна вътрешно отоплителна инсталация.

По делото е представена и приета Покана, адресирана от „А.Т.И.“ ЕООД до живущите в ***, с адрес: ***, за предаване на владението върху описания имот в 7-дневен срок от получаване на поканата. Върху последната се съдържа отбелязване, извършено от призовкар, че е извършил посещение на адреса на 05.03.2022 г., при което е събрал данни от съсед от ап. № 7, че жилището от 1,5 години е необитаемо, тъй като собственикът е починал.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол акт № 125, том I, рег. № 2428/15.03.2022 г., в който е удостоверено явяването на И.Г.Т., управител на „А.Т.И.“ ЕООД, и М.И.П., 4 пълномощник на К.Д.Т., в кантората на нотариус Ц.С., с рег. № *** на НК, на 15.03.2022 г., и постигната помежду им уговорка да установят съвместно владение върху ***, находящ се на адрес: ***, на 22.03.2022 г., в 11:00 часа.

По делото е представена и приета Обща фактура №

1025697500/31.07.2023 г., с получател И.Д.П., издадена за имот, находящ се в ***, номер на инсталация ***.

По делото е представено и прието извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат ***.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от топлоснабдителното дружество, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че етажната собственост по местонахождение на процесния имот – с номер на инсталация *** и с абонатен № ***, не е сключвала договор за извършване на монтаж на измервателни средства – топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената топлинна енергия /ТЕ/ и извършване на услуга „топлинно счетоводство“, поради наличие на еднотръбна вътрешна отоплителна инсталация. В този случай потребената ТЕ разпределя и остойностява фирмата – доставчик на ТЕ, а именно „Т.С.“ ЕАД. В процесния период в имота с абонатен № *** е извършвано разпределяне на ТЕ, като в този случай потребената ТЕ се равнява на съотношението на отопляемата кубатура в имота към отопляемия обем на СЕС. В исковия период за *** са начислявани суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база „служебен отчет“, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода, на база 5 бр. потребители с нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител, както и суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1305,80 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. В процесния период ищцовото дружество, съобразно изкисванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция.